– Г-н Русев, с какво настроение представителите на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите приемат кандидатирането на Стара Загора за европейска столица на културата през 2032 г.?
– О, това е една чудесна новина и аз горещо я приветствам. Все пак да не забравяме, че това все още е само заявена кандидатура. Истинската работа ще започне, ако тази кандидатура се одобри.
Дай Боже, това да се случи! Ще бъде от огромна полза и за града, и за бизнеса. Невероятни са възможностите, които бихме могли да оползотворим в дългосрочен план. Все пак погледнете туристическия тласък, който даде обявяването на Пловдив през 2019 г, за културна европейска столица.
До момента там развитието на туризма се увеличи в пъти
Смятам, че е наложително на общинско ниво да се задълбочи работата по презентиране и изтъкването на хилядолетната ни история и възможности, които можем да представим, ако станем културна столица на Европа.
– Какво е Вашето мнение за държавната политика към хотелиерите и ресторантьорите, включително по отношение на ДДС?
– Политиката на държавата спрямо туристическия сектор бих охарактеризирал като непоследователна и дори хаотична. Това се дължи на различни фактори, сред които са политическата нестабилност, както и това, че секторът беше управляван многократно от хора, които са чужди на бранша и браншът е чужд на тях самите. Когато за министри се назначават политически удобни фигури, които не са ходили и не са видели как се прави туризъм по света, се случва следното: не могат да предложат и защитят устойчиви туристически политики, не може да се осигури финансиране за тях, било то държавно или външно, и в края на краищата
секторът е като ничие дете, оставено на самоотглеждане
Всички правителства си го подхвърлят и от време на време му дават по някоя троха колкото да не умре от глад. В същото време удобно се вади напред туризмът, когато трябва да се представи държава и традиции или се опитваме да направим впечатление. Чудесно, но без ясна политика, устойчиви практики и обща крайна цел браншът работи на парче, губим визия, не сме конкурентоспособни на международните пазари и не използваме исторически, природни и архитектурни забележителности, които имаме. Темата е безкрайна и болезнена. Може би мнението ми звучи крайно, но това съм видял през годините.
Все пак не мога да не спомена с голяма благодарност направеното за туризма като цяло в България и в частност за областта от първото правителство на ГЕРБ. Само ще спомена, че по това време се реализираха достъпите до уникалните в световен мащаб тракийски гробници и се направиха много мероприятия, за да заемат те достойното си място в световното културно наследство.
– Обичат ли, според Вас, старозагорци да ходят на ресторант?
– Да, според мен нашите съграждани обичат ресторантите. Да се седне „на маса“ и
да се решават проблеми „на маса“ е част от нашата народопсихология
Това е нашият начин да се договаряме, да разтоварваме, да празнуваме, дори политически „реформи“ се правят „на маса”.
Ковид реформира сериозно сектора. Много обекти затвориха, нови се отвориха. Имаше етап на дистанциране на хората, който като че ли не отмина напълно. Значително се увеличиха доставките за дома и офиса. Възход отбелязаха и топлите точки във веригите. Това за мен е нормално. Работещите хора стават все по-заети и нямат време за готвене. Ако не са семейни, това още повече обезсмисля подобна дейност вкъщи. Доставките на готова храна според мен тепърва ще се разрастват.
– Как определяте в момента състоянието на бранша по отношение на кадрите и какви са плановете на Сдружението за тяхното развитие? Други предизвикателства?
– Помните ли какво беше при ковид кризата? Нас първи ни затваряха. От днес за вчера. Никой не се интересуваше нито от материалните ни запаси, нито от работещите в сектора. Това създаде огромна несигурност в тях.
Те също са хора, хранят семейства, плащат кредити
Много от тях смениха бранша заради огромната несигурност, която държавата създаде в него, и сега какво?! …Няма кадри. Всяка година липсата става все по-голяма. И ако тогава сме се борили с неизвестен враг, сега ситуацията е много по-ясна, но отново сме свидетели на лоша държавна политика в сектора.
Примерът с ДДС е повече от красноречив. Така и по върховете не се намериха хора, които да осмислят, че не можеш да правиш международно конкурентен туристически продукт с висока данъчна ставка. Заради безумни политики и харчове в други сектори на отминали правителства сега пак се търсят начини да се запушат зейналите бюджетни дупки и отново се посяга към нещо, което доказано работи по-добре при ниска ставка.
Намаляването на ДДС беше чудесна стъпка и за изсветляването на сектора. Всички цифри за периода с 9% ДДС доказват това. Сега
много хора отново ще се върнат в „полуздрача“, за да оцелеят
Колкото до кадрите, местните са малко, ще се наложи да внасяме от чужбина. Имам колеги в бранша, които предприеха такива стъпки. Да ви кажа право: доволни са. Чуждестранните работници се оказаха по-дисциплинирани, бързо свикват и с рецепти, и с менюта. В моите обекти все още нямам такива, но не се страхувам да направя крачка, ако се наложи.
След като в китайски ресторант готвят китайци, не виждам нищо ненормално в български ресторант да готвят молдовци и киргизстанци, например. Те също са нормални хора като всички нас и след като искат да работят в сектора, нека работят.
– Какви иновации и нови технологии поддържат местните хотели и ресторанти, за да отговорят на конкурентните изисквания на клиентите?
– Мисля, че това са по-скоро два много различни по същност въпроса. Първият касае иновации и технологии, той обаче е пряко свързан с инвестиции и кадри, както и инвестиране в тяхното обучение, което съвсем не е евтино.
Нивото за подобни неща се определя от търсенето на клиентите
Ако нямаме ниво, което да гоним, заради слаборазвит туризъм в града и региона, защо ни е необходима иновация?
Аз откроявам три основни тенденции в бранша:
Опростяване на технологичния процес, което отново е свързано с липсата на качествени кадри.
Оптимизиране и унифициране на предварителната подготовка на храните и заготовки с цел намаляване на разходите.
От това следва и опростяване на менюто.
По отношение изискванията на клиентите, не на последно място трябва да се отчете и
постепенната промяна с годините на предпочитанията за хранене
Ястията се измениха, продуктите, които се използват, също. Намаляват концентратите като консумация, увеличава се виното. Малките бутилки вино доминират над стандартните, бутилките безалкохолни постепенно отстъпват място на кеновете заради амбалажа и т.н. Стараем се да сме в крак с тенденциите и да се опитаме да внесем от европейската мода в готвенето.
Може би иновация са всички модерни начини за редуциране на консумираната енергия за готвене и отопление като фотоволтаици и солариум системи, но това е по-скоро вече норма.
– Една от най-оригиналните идеи, родени от гражданското общество в Стара Загора, е Вашата и на г-н Николай Далаков, подкрепена от НБП – за обявяването на Стара Загора за Център на вселената. Докъде стигна идеята за поставяне на знак, който да бележи това?
– Болезнена за мен тема, какво да ви кажа за нея… Преди всичко, без да звучи самохвално, ще кажа, че
до момента съм посетил и обиколил 96 държави по всички краища на земното кълбо
Подчертавам думата: обиколил. Посетил съм стотици туристически обекти. Мога да дам десетки примери за това как от два камъка и една добре разказана приказка в ерата на интернет се прави туристически обект със световна известност. Който не е пътувал, не разбира психологията на туриста. Туристът чете, пътува за да види, снима се, публикува, купува си сувенири за спомен.
С Център на вселената исках да направя точно това. Да има още нещо заради което туристите да дойдат в града ни. Убеден съм, че е работещо! Дори при липсата на монумент редица държавни мъже в изказванията си и коментарите наричат града ни Център на вселената. Няма да ги споменавам. Вие също сте ги чували.
И в момента да напишете в търсачката Център на вселената, ще ви излезе Стара Загора
Представете си какво щеше да е, ако този монумент беше факт. Щеше да има хиляди снимки в Инстаграм, Фейсбук, ТикТок и навсякъде ще се споменава Стара Загора.
За избор на монумент се направиха 2 конкурса. На първия не беше избран печеливш проект, на втория не се яви никой. После дойде ковид и дотам. От тези събития изминаха вече няколко години. Може би тази идея ще се реализира някой ден.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
