Кон­ди­ци­я­та на ГЕРБ е мно­го доб­ра

Спо­ко­ен съм за бъ­де­ще­то на енер­гий­ния ком­п­лекс, каз­ва още об­лас­т­ни­ят ко­ор­ди­на­тор на ПП ГЕРБ-Ста­ра За­го­ра Пла­мен ЙОР­ДА­НОВ

– Г-н Йор­да­нов, от месец май сте об­лас­тен ли­дер на ГЕРБ-Ста­ра За­го­ра, ус­пях­те ли да се за­поз­на­е­те с мес­т­ни­те струк­ту­ри? Как­ва е кон­ди­ци­я­та им?

– Аз поз­на­вам мес­т­ни­те струк­ту­ри, тъй ка­то го­ди­ни на­ред ра­бо­тя с тях, но се­га ус­пях да нап­ра­вя съб­ра­ния във всич­ки об­щи­ни на об­ласт­та, с из­к­лю­че­ние на Ка­зан­лък. Там сме ре­ши­ли да е в по-го­лям фор­мат, през есен­та, ко­га­то свър­ши от­пус­кар­с­кия се­зон. Из­ко­мен­ти­рах­ме дос­та не­ща, на­бе­ля­зах­ме за­да­чи, да­дох­ме си срок да ги ре­шим. През сеп­тем­в­ри ще има нов кръг съб­ра­ния с от­чи­та­не на за­да­чи­те и пос­та­вя­не на но­ви.

Нап­ра­вих­ме план на все­ки три ме­се­ца с ръ­ко­вод­с­т­во­то, с чле­но­ве­те, да пра­вим та­ки­ва съ­би­ра­ния, за да мо­же по-те­ку­що да се ре­ша­ват за­да­чи­те. Смя­там, че

ще да­де по­ло­жи­тел­на енер­гия

и съ­от­вет­но по-доб­ри ре­зул­та­ти за са­ма­та пар­тия.

Обик­но­ве­но ор­га­ни­за­ци­и­те са най-стег­на­ти пре­ди из­бо­ри, след то­ва пул­сът се ус­по­ко­я­ва… Ста­нах об­лас­тен ко­ор­ди­на­тор след пред­с­роч­ни­те из­бо­ри и ус­пях да хва­на то­зи ху­бав мо­мент, да нап­ра­вим още ед­но стя­га­не. Кон­ди­ци­я­та на ор­га­ни­за­ци­я­та ка­то ця­ло е мно­го доб­ра.

След из­бо­ри, по мое мне­ние, е най-доб­ри­ят мо­мент, в кой­то хо­ра­та си каз­ват проб­ле­ми­те и бол­ки­те как­ви­то са. То­ва ста­на на съб­ра­ни­я­та – от­к­ро­вен раз­го­вор, бя­ха пос­та­ве­ни на­бо­ле­ли проб­ле­ми в пар­тий­на­та ра­бо­та и ор­га­ни­за­ция. Съ­от­вет­но се от­че­те и ху­ба­во­то, ко­е­то е свър­ше­но.

– Нап­ри­мер?

– Най-на­бо­ле­ли, осо­бе­но в по-мал­ки­те об­щи­ни, са въп­ро­си­те, свър­за­ни с без­ра­бо­ти­ца­та. В об­щи­ни ка­то Ни­ко­ла­е­во, Опан, Гур­ко­во, с ог­ро­мен про­цент без­ра­бо­ти­ца, хо­ра­та имат ле­ка нот­ка на обез­ве­ря­ва­не, че са заб­ра­ве­ни от по-го­ле­ми­те об­лас­т­ни цен­т­ро­ве, ако ще­те – от сто­ли­ца­та, цен­т­рал­но­то уп­рав­ле­ние. А всъщ­ност в ня­кои на­се­ле­ни мес­та

те­зи проб­ле­ми мо­гат да бъ­дат ре­ше­ни

Нап­ри­мер – в об­щи­на ка­то Ни­ко­ла­е­во един нов ин­вес­ти­тор, кой­то от­к­рие 50 или 100 ра­бот­ни мес­та вед­на­га ще вдъх­не жи­вот и хо­ра­та ще усе­тят про­мя­на.

Оказ­ва се, че в сфе­ра­та на зе­ме­де­ли­е­то, в сфе­ра­та на про­из­вод­с­т­во­то, биз­не­сът не поз­на­ва дос­та­тъч­но доб­ре те­зи мал­ки ре­ги­о­ни, не знае за тех­ни­те въз­мож­нос­ти. Без да ци­ти­рам име­на на кон­к­рет­ни ин­вес­ти­то­ри – ве­че сме за­поч­на­ли раз­го­во­ри.

Оказ­ва се, че има мно­го бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за раз­ви­тие точ­но на тех­ни­те про­из­вод­с­т­ва. Каз­вал съм мно­го пъ­ти, че срав­ни­тел­но лес­но мо­же да бъ­де ре­шен то­зи проб­лем – съз­да­ва­не­то на доб­ра ко­му­ни­ка­ция, пред­с­та­вя­не­то на всич­ки въз­мож­нос­ти, ко­и­то от­к­ри­ва да­де­на мал­ка об­щи­на пред оп­ре­де­ле­ни ин­вес­ти­то­ри, ги прив­ли­ча да оти­ват и да раз­ви­ват биз­нес там. Ако ще­те, за­що­то хо­ра­та в оп­ре­де­ле­ни мес­та имат по-нис­ки очак­ва­ния ка­то ра­бот­на зап­ла­та, че има по­ве­че въз­мож­нос­ти за арен­да­то­ри­те за на­е­ма­не на сво­бод­ни пло­щи

за раз­ви­ва­не на зе­ме­де­лие

В та­зи по­со­ка са раз­го­во­ри­те, ко­и­то во­дим със ста­ро­за­гор­с­кия биз­нес – да се дис­ло­ци­ра в ня­кои от те­зи мал­ки об­щи­ни, и че то­ва ще да­де ре­зул­тат, ще по­доб­ри жи­во­та на хо­ра­та там. Съ­от­вет­но ще за­поч­нат да усе­щат, че се случ­ва не­що.

Без­ра­бо­ти­ца­та е кре­щя­щи­ят проб­лем, а след­с­т­ви­е­то от то­зи проб­лем е обез­лю­дя­ва­не­то. Мла­ди­те на­пус­кат, за­що­то ня­ма ре­а­ли­за­ция. В мо­мен­та го­ля­ма част от хо­ра­та в мал­ки­те об­щи­ни раз­чи­тат на ос­но­вен ра­бо­то­да­тел ка­то об­щи­на­та и съ­от­вет­ни­те дър­жав­ни струк­ту­ри по мес­та.

– Ко­га мо­гат да се очак­ват ре­зул­та­ти от кон­к­рет­ни­те Ви стъп­ки?

– Тряб­ва да има неп­ре­къс­нат про­цес – на ди­а­лог, на тър­се­не, на по­доб­ря­ва­не жи­во­та в те­зи об­щи­ни.

Спе­ци­ал­но в сфе­ра­та на зе­ме­де­ли­е­то

още от след­ва­ща­та го­ди­на това мо­же да се слу­чи

Та­зи го­ди­на е из­тър­ва­на, се­зо­нът за зе­ме­дел­ци­те е към своя край.

– В пар­ла­мен­тар­на­та ко­ми­сия за из­бор на са­мо­ле­ти има три­ма ста­ро­за­гор­ци от ГЕРБ – Емил Хрис­тов, кой­то е и пред­се­да­тел, Ма­но­ил Ма­нев, Ан­тон То­до­ров. Виж­да­те ли в то­ва ин­ди­ка­ция за на­рас­т­ва­що вли­я­ние на ГЕРБ-Ста­ра За­го­ра, ма­кар Ан­тон То­до­ров да не е от мес­т­на­та струк­ту­ра?

– За пред­се­да­те­ля смя­там, че бе­ше ло­гич­но – Емил Хрис­тов е се­ри­о­зен ав­то­ри­тет по те­ма­та ка­то бивш во­е­нен, на­яс­но е с те­ма­ти­ка­та и е чо­век, кой­то е до­ка­зал, че мо­же да бъ­де обек­ти­вен. В слу­чая най-важ­но­то е да се взе­ме обек­тив­но ре­ше­ние, за­що­то ста­ва ду­ма за се­ри­о­зен ре­сурс, кой­то дър­жа­ва­та ще из­хар­чи от своя бю­джет.

Кол­ко­то и да е в мой ущърб- за­що­то в ми­на­лия ман­дат бях де­пу­тат, дейс­т­ви­тел­но мо­га да ка­жа, че

в то­зи пар­ла­мент се да­де въз­мож­ност на ста­ро­за­гор­с­ка­та гру­па де­пу­та­ти да бъ­дат по-ак­тив­ни и да имат по-го­ля­мо вли­я­ние

Без­с­пор­но е! Да­де се карт бланш, ко­е­то го оце­ня­вам ка­то мно­го по­ло­жи­тел­но. Бих се рад­вал, ако ус­пе­ем да уве­ли­чим ло­би­то на ста­ро­за­гор­с­ки­те де­пу­та­ти в сфе­ра­та на енер­ге­ти­ка­та.

– Ко­мен­та­рът Ви по проб­ле­ма „Ма­ри­ца из­ток“, там не „из­тър­вах­ме ли пи­том­но­то“?

– Сфе­ра­та с от­б­ра­на­та е на­ци­о­на­лен въп­рос, енер­ге­ти­ка­та съ­що, но тя е и два пъ­ти по-мес­тен въп­рос от­кол­ко­то на­ци­о­на­лен, за­що­то за­ся­га мно­го по­ве­че на­шия ре­ги­он.

Не сме из­тър­ва­ли пи­том­но­то. Смя­там, че сре­ща­та в Ста­ра За­го­ра бе нав­ре­ме, обе­ди­не­ни­е­то, ко­е­то се по­лу­чи на ина­че про­тив­ни­ци, е не­що мно­го ху­ба­во, ко­е­то мо­же да до­не­се са­мо по­зи­ти­ви. Всич­ки – и от ля­во, и от дяс­но, и син­ди­ка­ти, ка­за­ха яс­но, на глас, че един­с­т­ве­ни­ят въз­мо­жен ва­ри­ант е да се тър­си де­ро­га­ция – от­ла­га­не на ре­ше­ни­е­то във вре­ме­то, през то­ва вре­ме тър­се­не на мер­ки та­ка че енер­ге­ти­ка­та на въг­ле­до­би­ва да про­дъл­жи да съ­щес­т­ву­ва.

Всич­ки са на­яс­но и си да­ват смет­ка, вклю­чи­тел­но най-го­ле­ми­те при­вър­же­ни­ци на АЕЦ, че

без енер­гий­ния ком­п­лекс „Ма­ри­ца-из­ток“ на­ша­та елек­т­ро­е­нер­гий­на сис­те­ма ще ко­ла­би­ра

За­то­ва се обе­ди­ни­ха и ще ра­бо­тят за по­лу­ча­ва­не на де­ро­га­ция. Те­цо­ве­те тряб­ва да из­гот­вят мо­ти­ви, с ко­и­то да по­ис­кат от­ла­га­не на при­ла­га­не­то на кри­те­ри­и­те за еко­ло­гич­ност във вре­ме­то.

До­кол­ко­то съм за­поз­нат с дър­жав­ния ТЕЦ 2, там ве­че мно­го ак­тив­но се ра­бо­ти по въп­ро­са.

– Ва­ша­та прог­но­за?

– Смя­там, че ще е ус­пеш­но. На­дя­вам се до след 2030 г. да има си­гур­ност и спо­койс­т­вие за ра­бо­та­та на цен­т­ра­ли­те, ка­то в то­зи пе­ри­од от вре­ме се мис­ли за но­ви тех­но­ло­гии, ко­и­то да ус­пя­ват по-ка­чес­т­ве­но да пре­чис­т­ват въз­ду­ха, да се мис­ли за по­доб­ре­ние на са­ми­те цен­т­ра­ли, или пък за ал­тер­на­ти­ви – без да съм енер­ге­тик, цен­т­ра­ли­те не е не­въз­мож­но във вре­ме­то да бъ­дат пре­нас­т­ро­е­ни към дру­го го­ри­во.

Важ­но е да до­ба­вим един без­с­по­рен факт – от 2009 г. на­сам,

„Ми­ни Ма­ри­ца-из­ток“ ЕАД не е бил в по-доб­ро – не са­мо фи­нан­со­во, а и об­що със­то­я­ние

Дру­жес­т­во­то, ако се уп­рав­ля­ва по пра­вил­ния на­чин, как­то е в мо­мен­та, мо­же ос­вен да доп­ри­на­ся за енер­гий­на­та сис­те­ма да бъ­де и ус­пеш­но фун­к­ци­о­ни­ра­що тър­гов­с­ко дру­жес­т­во. То ре­а­ли­зи­ра по­ло­жи­те­лен фи­нан­сов ре­зул­тат и оси­гу­ря­ва ра­бо­та пря­ко и кос­ве­но на око­ло 40 000 се­мейс­т­ва, в съ­що­то вре­ме ус­пя­ва да ра­бо­ти та­ка, че да не на­то­вар­ва елек­т­ро­е­нер­гий­на­та сис­те­ма и да не оказ­ва на­тиск вър­ху це­на­та на то­ка. То­ва съ­що е мно­го важ­но. Ако дру­жес­т­во­то бе­ше на за­гу­ба, на до­та­ции, въз­ник­ва въп­ро­сът – как­ва е це­на­та, ко­я­то пла­ща­ме за та­зи енер­гий­на си­гур­ност, ня­ма ли ал­те­рн­ати­ва? Тук и два­та ком­по­нен­та са из­ця­ло в по­ло­жи­тел­на по­со­ка – има­ме ус­пеш­но дру­жес­т­во, ва­жен стълб в сис­те­ма­та.

На 99.9% от то­ва, ко­е­то съм чул на сре­ща­та и от раз­го­во­ри­те ми с хо­ра от ком­п­лек­са, съм си­гу­рен, че цен­т­ра­ли­те ще си свър­шат ра­бо­та­та и ще ус­пе­ем. Още по­ве­че, че ми­нис­тър Пет­ко­ва е чо­век, кой­то не си ос­та­вя не­ща­та не­ре­ше­ни, до­ка­за­ла го е. Спо­ко­ен съм за бъ­де­ще­то на енер­гий­ния ком­п­лекс.

НБП, Ди­ма ТО­НЕ­ВА