Важно е всеки от нас в ежедневието да придава добавена стойност

Пламен БОЙЧЕВ е роден на 7 април 1997 г. Преминал е през обучение в Американския колеж, учил е финанси в Англия и автомобилостроене в Еслинген, Германия. Завършил е „Индустриално инженерство” в Техническия университет – София и Политическата академия „Атанас Буров”. Притежава Интернационален бакалавър от “Международно училище Златарски“, владее перфектно немски и английски. В момента следва магистратура по „Икономика” в Тракийския университет.
Кандидат за народен представител от листата на „Продължаваме промяната–Демократична България” за парламентарните избори на 9 юни в 27-и Старозагорски избирателен район.
– Г-н Бойчев, Вие сте сред младите хора, които имат собствен бизнес, но и са в семейния (Пламен е син на предприемачите Мария и Мартин Бойчеви)…
– В бизнеса стартирах на 22-23 години със своя фирма за внос на автомобили, когато се върнах от Германия и започнах да уча в Техническия университет в София. Като човек, който се интересува от автомобили, ми беше изключително трудно да си намеря кола в България – новите са скъпи, а втората употреба у нас имат скрити проблеми. Видях свободна ниша, че няма достатъчен избор от качествени автомобили, а и ми беше в сферата на експертиза. Започнах да внасям автомобили по поръчка, да ги лизинговам, застраховам, целия процес по покупко-продажба. Днес една от задачите ми е да променим българския автомобилен пазар.
В този пазар се извършват много нарушения, които не се преследват и смятам, че това отново е работа за политиците.
В Германия може да бъдеш осъден и да лежиш в затвора за измами с автомобили. Тук се позволяват тежки манипулации.
– Как семейството, училището повлияха на развитието Ви?
– Изключително благодарен съм на моите родителите, че ми дадоха възможност да опитам и да овладея толкова много умения – езици, спортове, наука, социални изживявания и поглед към света отвъд граница. В голяма степен те са и модел на подражание в моето израстване като личност. От майка ми например съм наследил вниманието към детайла, а от баща ми свободното мислене. Впоследствие образователната система – училищата, в които ме изпратиха, бяха с много голямо съревнование между учениците, т.е. конкуренция. Същият принцип, който е заложен и в основата на развитието на свободния пазар. Трудностите, пред които бях изправен, живеейки сам от 14-годишен, пътувайки хиляди километри в непозната територия, закалиха характера ми и ме утвърдиха като личност. В момента правя магистратура по икономика. Търся оптимизациите в бизнеса. Не влизам само със своите способности, но искам и да се усъвършенствам, нещо, което е много важно в наше време. Ако искаш да бъдеш успешен, трябва да си на гребена на вълната. Да мислиш един ход напред. Като инженер мога да съм полезен във всеки технически аспект, но нещата не се изчерпват дотам. Има и икономически аспект, който е неизбежен. Ако искаш да изкарваш достатъчно, за да съществува бизнесът ти в дългосрочен план, да бъде устойчив,
трябва да залагаш правилни финансови политики
Да разбираш икономическите процесив държавата и да се съобразяваш с целия пейзаж.

– Като се обърнете назад, кое е най-полезното от наученото в училище?
– Знанието е като пясъчник, всяко зрънце вътре е от полза. Живеейки и учейки в чужбина, трупах опит на много нива едновременно. Единият бе чисто академичен, другият социален, третият – манталитет и начин, по който работят западноевропейските държавни апарати. Ние тук имаме огромни проблеми поради корупцията, а там проблемите им в днешно време опират до малки подобрения.
При тях е въпрос на оптимизации, а при нас на основна реконструкция
На Запад, конкретно в Германия, образованието е доста по-практично. То е насочено към анализ на реални ситуации и приложими методи. Например инженерен анализ от типа фахверк – представяш си една конструкция, изцяло изградена от дървени пръчки, която да може да носи усилия, натиск от различни страни. Как бива натоварена тя, за да може да издържи. Задача за оптимизиране, която тренира мисленето. Това се вижда във всяко изделие на немските инженери – оптимизиране на количеството, на материалите, теглото… Никога не се внася повече инженерно усилие, материали, устойчивост, отколкото е нужно. Страхотен начин на мислене, който се простира и в целия живот на германците – там всичко е въпрос на оптималното.
– Откъде идва разминаването? Как може да се разреши?
– Мисля, че всичко се свежда до това, че
ние не сме научени да спазваме правилата
Може би така сме възпитани, израснали… Това наблюдаваме и в много медии – че не е нужно да спазваме правилата и че хората, които не спазват правилата, успяват да се издигнат в нашето общество. Как може да се разреши? Като спазваме правилата, но за да започнем да го правим, са нужни промени в начина на разсъждение, с който сме свикнали.
– Изобретателството Ви е присърце. Още като ученик печелите награда с интересен проект – разкажете?
– В Американския колеж на традиционния фестивал на науките с двама приятели – Дани и Недялко, произведохме активно въздушно окачване за автомобилен модел – четириколесно бъги, на което въздушните амортисьори се управляваха от компютър. Два комплекта амортисьори бяха на борда на количката, като единият се използваше за окачване, а другият – за разширителни съдове. Свивайки и отваряйки ги, ние повишавахме или намалявахме налягането на въздуха за убиване на пътните неравности. Компютърът можеше да изменя качеството на возията на модела, като независимо се управляваха леви и десни амортисьори, с отчитане на времезакъснението на предните и задните гуми, според скоростта на движение.
Като се замисля сега – имали сме уникални идеи и много гъвкаво мислене…
Това бе вкарано с код в компютъра, за да се регулира в правилния момент. Идеята бе да се постигне безупречно преминаване на всички неравности. Моделът усеща неравностите и ги преминава меко, след което се връща в нормален режим на работа. За сканиране на пътя използвахме две лазерни линии, които мереха постоянно разстоянието между бъгито и върха на пътната настилка. Лазерните линии създаваха графика, която пресъздава пътната настилка. Една година по-късно “Мерцедес” представиха за пръв път идентична технология в своя флагман S-Class, сякаш бяха откраднали идеята от нас… (смее се)
– Съществува ли още изобретателската страст?
– Фотоволтаичните инсталации ми утешават в момента тази нужда, защото там има креативност, която човек може да прояви. Правим всякакви видове оптимизации, там развивам инженерно-креативните си умения. В допълнение – системите за съхранение на електроенергия,
надявам се в бъдеще да имаме и водородни системи, от които също се вълнувам
Инсталациите с възобновяеми източници са ми фокус, но паралелно с това внасям автомобили, надявам се скоро да започна строителен проект. Навсякъде има много работа. Важно е всеки от нас в ежедневието да придава добавена стойност в обществото, в работата си.



– Много млади хора у нас са аполитични. Интересът към политиката как се запали у Вас?
– За съжаление сте права – много млади хора са аполитични и дори не разбират, колко важно е да се гласува – смятат, че всичко е предрешено.
А за политиката – всеки знае, че тя е инструмент да се свърши работа, много работа и бързо. В Политическа академия „Атанас Буров” отидох, за да разбера дали съм подходящ и мога ли да постигна нещо в политиката. Разбрах, че моето желание да променям обкръжението си в позитивна посока, да постигам реални резултати, би могло да се случи именно чрез участие в политиката.
Видях полезна работа, умения, които да приложа за добри цели в реалната политика
Задачата ми е да мотивирам хората – да гласуват, да си задават въпросите: „Аз какво мога да направя, за да подобря моя живот и този на околните?”, „Аз мога ли и трябва ли да се променя, как да се променя, да бъда по-активен, да помагам на ближния си?”. Понякога: „Как да се скарам на ближния си”, защото това се случва на Запад – хората се контролират един друг. Винаги съм имал интерес не толкова към воденето на политика, колкото към социалния й аспект, как тя се отразява на хората и на качеството им на живот. Това е тясно обвързано с бизнеса, работата, която е огромен дял от нашия живот.
Не можеш ли да си вършиш работата, започват проблеми. Нелоялната конкуренция, липсата на равнопоставеност между фирмите и на справедливост спират развитието.
У нас някои сегменти са резервирани за определени хора чрез връзки в политиката
Омърсени са предприемачеството и свободната инициатива – със схеми, подкупи, методи за постигане на успех нечестно. Това възпира развитието на нормалните фирми и създава усещане за безсилие. Сами си унищожаваме конкурентната среда, в която се развиват свободните пазарни икономики, опорочаваме ги.
За да могат бизнесите да се развиват нормално, трябва истинска конкуренция, без административни бариери пред свободната инициатива. В тази конкуренция се повишава добавената стойност на нашите продукти, прави ни конкурентоспособни. Оттам ще дойде повишаването на качеството ни на живот. За да се случи, ни трябват честни политици – хора, които отиват в парламента да коват дългосрочни цели, не кампании, колкото да могат да вземат властта.

– Приел сте като кауза връщането на младите хора в България?
– Имам патриотично мислене – за мен младите хора трябва
да се развиват в България, да работят тук, по всеки възможен начин да подпомагат развитието на нашата държава
Една от мисиите е да приберем българите в България, защото голяма част от качествените кадри заминават в чужбина с мотивацията да изкарват повече пари. Аз ги разбирам, защото им е омръзнало да се борят с институции и социални проблеми, с паразитния начин на разсъждение – ако мога нещо да скрия, да открадна, да постигна нечестна преднина, ще го направя… Индивидуалисти сме, всеки си гони собствения интерес. Това отблъсква, кара някои хора да заминават. Там са с усещането, че са в печелившия отбор. Докато тук сме в отбор с караници, проблеми, нечестности, трупаме прекалено много негативи в ежедневието. За което всичко се свежда до вече споменатото неспазване на правилата, дори гледайки шофирането по пътищата… У нас има проблеми, които ми се иска не само да анализираме, но и да разрешим.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА