Технологията няма да оскъпи еленергията, тя ще поевтинее, категоричен е проф. Жеко ГАНЕВ
Бъдеще за комплекса „Марица-изток“
Високоефективна енергийна технология за разлагане на лигнитни въглища на български учен дава надежда за нов живот и добро бъдеще на топлоелектрическите ни централи. Министерството на енергетиката е оценило възможностите на тази технология и е дало зелена светлина да се реализира.
Проектът стартира на 8 януари. Страна по възлагането и използването на резултатите е ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД. Технологията е резултат от многогодишни научно-приложни изследвания на процеса вакуумна високотемпературна пиролиза със стръмен емисионен фронт на електродна инверсия, съобщи проф. Жеко Ганев. Ключов момент в газодинамичния процес е създаването на електрохимична технология за синтез на въглерод от лигнитни въглища. Към момента няма аналог и е една от малкото в световната практика промишлени технологии, при която се постига пълно молекулярно разпадане на хидратирани органични вещества. Съвместима е с принципите на протокола от Киото, съвпада с изискванията на „зелената сделка“ на ЕС и е насочена конкретно към решаване на проблемите в „Марица изток“, но може да се мултиплицира при много други енергийни системи. Технологията е ноу-хау на старозагорска фирма и е предпоставка за производство на „зелена“ електрическа енергия от лигнитни въглища при минимални емисии на въглероден двуокис. Методът от 3 години се прилага с партньори на местната фирма в Швейцария и Франция, където има изградени инсталации, но в по-малки мащаби, допълва проф. Ганев.
Проблемът с въглеродните емисии е сериозен, неговата тежест в годините ще става все по-голяма, коментира за „Национална бизнес поща“ Диян Димитров, член на Съвета на директорите на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД. В момента ние сме в ситуация да търсим решения и да правим съответните проби. Една част от усилията ни са насочени в тази посока – с проф. Жеко Ганев и модела, който той е разработил. Имаме създаден теоретичен модел, в който е налице посоката, в която да се мисли. Дава ни база да се направят съответните проби. В момента нещата са в доста първоначална фаза – говорим за опитно изгаряне при определени условия. Тепърва предстои да се види дали това ще е доброто решение, което търсим. Диян Димитров споделя още, че ръководството на дружеството обсъжда и други предложения, говори с експерти в различни направления. Нашата основна цел като мениджърски екип е да гарантираме работните места и доставката на електроенергия в българските домове. Не се пестят усилия, напротив, казва той.
Проф. Жеко Ганев описва технологията
Високоефективна енергийна технология за разлагане на лигнитни въглища на български учен дава надежда за нов живот и добро бъдеще на топлоелектрическите ни централи. През миналата седмица проф. Жеко Ганев съобщи, че Министерството на енергетиката е оценило възможностите на тази технология и е дало зелена светлина да се реализира. Проектът стартира на 8 януари, страна по възлагането и използването на резултатите е ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД (виж още ТУК>>).
Технологията е резултат от многогодишни научноприложни изследвания на процеса вакуумна високотемпературна пиролиза със стръмен емисионен фронт на електродна инверсия. Ключов момент в газодинамичния процес е създаването на електрохимична технология за синтез на въглерод от лигнитни въглища. Към момента няма аналог и е една от малкото в световната практика промишлена технология, при която се постига пълно молекулярно разпадане на хидратирани органични вещества. Съвместима е с принципите на протокола от Киото, съвпада с изискванията на зелената сделка на ЕС и е насочена конкретно към решаване на проблемите в „Марица изток“, но може да се мултиплицира при много други енергийни системи. Технологията е ноу-хау на „Елфи-Тех“-Стара Загора и е предпоставка за производство на „зелена“ електрическа енергия от лигнитни въглища при минимални емисии на въглероден двуокис.
Методът от 3 години се прилага с партньори на „Елфи-Тех“ в Швейцария и Франция
където има изградени инсталации, но в по-малки мащаби.
Димните газове след сероочистаките на ТЕЦ 2 са със съдържание на въглероден двуокис, за което централата плаща сериозни суми по сега съществуващите правила. Създали сме абсорбер с 4 пъти по-голяма способност за задържане на въглероден двуокис, на базата на етани, които са в редовно производство и не са скъпи, обяснява проф. Ганев. Той може да задържи целия генериран обем въглероден двуокис в размер на 60%. Т.е., след като сме задържали въглеродния двуокис, емисиите, които ще се излъчват в околната среда, ще намалеят с 60%. Въглеродният двуокис се деабсорбира, на базата на температурната инверсия, единствено чрез промяна на температурата. Газовете от централата след сероочистката излизат с температура 70-90 градуса, с което сме се съобразили. От вторичното отделяне на въглеродния двуокис ползваме смяната на температурата от порядъка на 5-8 градуса, чрез топлообменници, топлоносител. Получили сме чист газ. До този момент, в промишлен аспект, ЕК е решила подобен газ да се акумулира във водите и в земните недра. Няма друго, според тях, техническо решение. Единственият възможен път, най-правилният, според нас, е
превръщането на въглеродния двуокис в горивен газ, който да се подложи на изгаряне
Работната инсталация в с. Подслон
и да рециклира енергийния капацитет. За тази цел не е необходимо пренастройване на пещи, горивни процеси. Единственият възможен начин е въглеродният двуокис да го трансформираме в горим газ – метан, или еквивалентни газове, и това сме го постигнали, и то в много стабилен режим. Не казвам, че сме измислили топлата вода. В света този процес на създаване на горива – течни и газообразни, се изпълнява, реакцията е известна. Въпросът е, че се прави по тук неприложим начин. Необходимо е да имаме много добри катализатори, които да не се изтощават и заменят, или процесът да е безкатализационен и елементарен от гледна точка на компоненти. Това е приносът на нашата разработка.
Процесът при нас се създава от източник със студено петно. Инсталацията е реално работеща
но досега нямаше интерес за приложението на реактор, който постига 98% рециклиране на въглеродния двуокис.
Проф. Ганев обяснява още, че изходната суровина – лигнитните въглища, е нужно единствено да бъдат раздробени до размер 2-4 мм и изсушени до 11% влажност – процес, който не е проблем при излишъка на топлина. Има на 100% разграждане на въглищата на молекулярно ниво, което се постига със специален излъчвател с управляем фронт на термична индукция. С други думи – тук се осъществява термичната деструкция. Тя е изследвана, не на база модели, а в практиката, на база лигнитни въглища, които са на входа на „Марица изток“.
На изхода излиза сяра с търговско предназначение, тя може да се продава, категоричен е ученият. Формулата на абсорбера е плод на сериозни научни търсения, процесът е напълно безотпаден, не замърсява средата по никакъв начин. Проектът е реализуем, методът ще спомогне въглеродните емисии в ТЕЦ 2 да намалеят от порядъка на 60%, а това ще струва толкова, че електроенергията няма да поскъпне. Напротив, ще поевтинее, защото има допълнителен газ, който повишава енергийното състояние на средата, която гори и подобрява екологичната ситуация. Проектът в този си вид е напълно възможен за реализация в практиката.
Заданието за направа на работна технология на метода е на база на съоръженията, които „Елфи-Тех“ на практика са изградили. Съоръженията и процесите са самофинансирани от фирмата в продължение на години, използван е и опитът и възможностите, предоставени от учени от Санктпетербургския политехнически институт, където проф. Ганев работи. Технологията, според него, е
реализируема в рамките на не повече от година
при стройна организация и ако няма достатъчно на брой възражения. Такива ще има, ние не се страхуваме от това, казва той. Но твърдя, че технологията е реализируема, напълно екологична и предпоставка за производство на зелена енергия. С тази технология, ако не ни пречат, ТЕЦ 2 и другите ТЕЦ в източномаришкия басейн, включително и неразработения елховски басейн, ще разполагат с ресурс, който за следващите 30-40 години ще ни осигури достатъчно енергийна независимост.
Според проф. Жеко Ганев, в момента ЕК налага в областта на екологията възпиращи технологичния прогрес на Европа норми, което ще направи така, че след 15 години да не сме фактор в световната икономика. За радост, в София институтът към БАН – НАТО, в който работят отлични физико-химици, се занимава с водородна енергетика, на базата на литиево-йонни акумулатори и прочие. Те са осъществили сериозно изследване и са на път да направят пробив в създаването на водородна клетка. Развитието на тази технология, която демонстрирахме, ще бъде в създаването нананотръбички, 1 кг от които на световния пазар е от порядъка на 3 млн. долара, разказва ученият. Това е на базата на отново един неравновесен процес, който осъществява трансформацията на въглерода в трета форма, която е с множество на брой структури. Тези въглеводородни наночастички са следващият етап на разработката. Ако това стане, а смятам, че ще стане, означава, че България ще има за следващите 10-15 години основите да говори, че е високотехнологична държава. Твърдите въглеродни нанотръбички са с 10-20 пъти по-високи от стоманата якостни качества и могат да бъдат приложени в строителството и за всякакви други материали – нещо, по което в момента работят интензивно над 1000 института в света. Неслучайно последната Нобелова награда за физика бе дадена на двама американски учени, на които приносът е в създаване на въглеводородни материали на база на трансформация на въглеродния двуокис, припомня старозагорецът.
До 5-6 години тецовете няма да бъдат замърсители, ще произвеждат кислород и нановъглеород. Няма да има никакви парникови газове. И друго – в това направление в САЩ е създадена пилотна инсталация, която на базата на чист въглерод, отделен от атмосферата чрез течни фракции, и трансформация, са получили такива въглеродни наночастици. Целта на България е да получи продукт, който да е със сериозно производство и при добра цена,
на квантово ниво този продукт ще струва не повече от 30 долара
при масово производство. Ако ЕК спре работата на нашите ТЕЦ, няма да произвеждаме ток, но ще произвеждаме твърди наночастици, които ще продаваме, описва бъдещето ученият.
Жеко Ганев е професор по електрофизика. Има множество патенти и основен принос за „вкарването“ на озона като работеща технология в България за дистанционното измерване на замърсителите на околната среда и др. Работил е в БАН, има докторски дисертации в областта на нискотемпературната плазма и в оптикоелектрониката.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
