Благодарим на кмета Живко Тодоров и неговия екип за всичко хубаво, което ни се случи
Средно училище „Железник“ е едно от най-големите старозагорски училища. Носител е на наградата „Анастасия Тошева“ и на много национални и европейски знаци за качество. Патронният си празник СУ „Железник“ отбелязва на 5 октомври – Деня на Стара Загора. Училището има собствени емблема, знаме и химн.
Възниква като малък квартален филиал. На 23.11.1987 г. тогавашният кмет Купен Купенов открива начално училище в новия квартал „Железник“, като филиал на V ОУ, в бившата сграда на АПК, на пътя за Старозагорските бани. Година по-късно училището е самостоятелно. Жилищен комплекс „Железник“ бързо достига числеността на малък град, населен с млади семейства. Със съдействието на местните власти училището получава ново значение и статут и от 27.09.1993 г. началното училище е преобразувано в основно. На 4.10.1993 г. училището се нанася в първия корпус на все още строящия се комплекс от сгради. На същия ден с решение на ОС-гр. Стара Загора училището получава име „Железник“. На 5.04.2001 г. е предложено преобразуването на основното училище в средно общообразователно и на 1.06.2001 г. ОУ „Железник“ се преобразува в СОУ „Железник“. От 1.08.2016 г. със заповед на Министъра на образованието и науката училището се преобразува в Средно училище „Железник“. Директори на училището са били Маруся Гочева, Донка Ангелова, и настоящ директор – Петя Лазарова.
– Г-жо Лазарова, от дни учениците и екипът на училището сте в обновената сграда. Как се чувствате?
– Ремонт на сградата не е правен от построяването. В момента тя е напълно реновирана – санирана, подменена е дограмата, ремонтирани са сервизните помещения, изцяло е променен вътрешния и външния дизайн. Децата се нанесоха в обновена, приятна за учебния процес сграда.
Ремонтът на учебната сграда е приключен. На втори етап останаха спортните площадки, ландшафтът, както и корпусът с кухненския блок, който не е достроен още от създаването на училището.
Изключително сме доволни от това, което ни се случи. Ново е, чисто е…
Санирането, новата дограма предполагат по-добра енергийна ефективност. Учебната сграда е огромна като мащаб – 20 дка РЗП. През зимата е много трудно да се поддържа добро отопление. Години наред имахме проблеми с това. Надяваме се, че вече ще се справим.
Благодарим специално на кмета Живко Тодоров и на неговия екип за всичко хубаво, което ни се случи. Без техните усилия нямаше да успеем да бъдем в тази сграда. Капацитетът не позволява на училището със собствен бюджет да направи такъв ремонт. Имаме заделени средства за поддържане на материално-техническата база, но тях обикновено влагаме в обновяване на техниката. Затова въпреки негативите, особено в интернет пространството, идеята за ремонта бе прекрасна, резултатът е чудесен.
Похвално е също, че Община Стара Загора намира път да се подобрят условията във всички училища, особено където ремонтите са наложителни.
Използвам възможността да се обърна и към хората в квартала. Някои от тях започнаха да прескачат оградите на игрищата, които все още се строят, даже и животните си вкарват да разхождат.
Нека да пазим, защото това е за нашите деца
Ние ще намерим начин да контролираме ситуацията. Но всичко опира до съзнанието. Дано обществеността се вземе в ръце. На децата вече сме обяснили, с възрастните ни е по-трудно…
– В момента учениците от всички класове влизат от един общ вход. Как се справяте с вътрешната организация?
– Направихме организация за влизането на отделни потоци – един вход за по-малките, друг – за по-големите. По-важното бе друго. Трябваше да осигурим безопасността при пресичане към входа на училището. Улицата е доста натоварена. Има пешеходни пътеки и знаци, но шофьорите не винаги са внимателни. Станахме свидетели и на някои неприятни ситуации. Тъй като работим с Второ РПУ по програмата за детска полицейска академия, решихме нашите ученици да помогнат.
Те облякоха светлоотразителни жилетки, застанаха на пешеходните пътеки
Чудесно се справиха, със свирки и със знаци с ръце спират колите. Отправили сме искане към Второ РПУ в сутрешните часове да ни осигурят дежурен полицай, но докато това стане, нашите децата ще се справят. Включиха си с радост, поеха отговорност.
Създадохме правилна организация, всичко върви нормално. Осигуряваме безопасно и приятно пребиваване в сградата. Надявам се на 15 септември отделните входове да функционират.
– Вие откога сте директор и какво Ви мотивира да се заемете с тази отговорност?
– От септември 2015 г. съм врид директор, а миналото лято спечелих конкурса за директор. Работя в училището от 2012 г. Имам предходен опит като директор на институция и когато предишния директор г-жа Ангелова се пенсионира, ми възложиха поста. Познавам много добре работата. А и когато постигаш нещо, имаш желанието и амбицията да го затвърдиш. Смятам, че имам още какво да дам. Всичко в образователната система в момента се променя изключително бързо. Има много нови неща, по 3 умножено в сравнение с предишни години. Аз също се променям, израствам в процеса на работа.
Трябва да сме адаптивни, да се движим с новото
Само така нещата се случват. Нямаме право да останем на едно място. Трябва да има развитие.
– Най-големите постижения на вашите ученици, с които като директор се гордеете?
– Училището е с капацитет 1200 ученика. В момента работим с 600. В гимназиален етап имаме деца и от другите части на града, но все пак училището ни е квартално. Разчитаме на повишена раждаемост тук, за да имаме по-голям брой ученици. В същото време
имаме много добра практика за работа с деца със специални образователни потребности
Ученици от целия град предпочитат да са при нас, защото имаме добър и опитен екип, който си върши много добре работата.
Години наред работим по различни проекти с принос и за колектива, и за учениците, и за имиджа на училището. В момента изпълняваме и всички проекти, които са от МОН. Едно от малкото старозагорски училища сме, което е участник в Etwinning проект, включихме се първи. Това е международен проект, с различни направления. Две от учителките работят по него, избират различни деца, за да може да се включат повече ученици. В определени тематични дни се осъществява онлайн комуникация с деца от още няколко държави. Тези уроци протичат много емоционално, последният например беше за историята на Стара Загора. Учениците комуникират на английски език, което ги стимулира да овладяват и познанията си по него.
Редовно получаваме призове за участие по този проект
Разбира се, имаме занимания по интереси за всички етапи на обучителния процес. Много добра е групата ни по български език, която всяка година достига до националния кръг на олимпиадата по БЕЛ. Много добре работим и в сферата на информационните технологии. Дори сега за профил след 7-ми клас и ще имаме паралелка по хардуер и софтуер. Учителите ни са много добри, компютърните кабинети са с много добра техника.
На много високо ниво е спортната ни дейност. Имаме силни отбори по футбол и баскетбол, които печелят редовно купи и медали от различни състезания. Училището има фанфарен оркестър с ръководител Николай Николаев, музикално студио, вокална група, мажоретен състав. Бяхме малко стопирани в репетициите, докато бяхме извън нашата сграда. Но наесен ще влезем в ритъм.
Имаме много положителни изяви, които отразяваме в нашия сайт, имаме и блог и активна Фейсбук страница.
В училището имаме богата музейна сбирка, с богата история
В музея са съхранени ценни документи, предмети, разпределение по направления.
– Най-важната, истинската мисия на днешния учител каква е?
– Сегашният учител трябва да прави твърде много неща, за да бъде в крак с времето. Потребностите на учениците растат много бързо. За мен учителят винаги може да се справи с всичко, ако има сърце, ако е учител по призвание. Трябва да го носиш вътре в себе си. Децата не са ли първото най-важно за теб, няма как да стане нещо положително.
Учителите трябва да са безкрайно човечни и да обичат децата
за да има дадат това, което очакват да получат.
Мога категорично да кажа, че в моето училище, колегите ми са такива хора. На всеки един от учителите, съм безкрайно благодарна. Имаме страхотен колектив. Тук работят изключително квалифицирани педагози, правят всичко със сърце, не се отказват, при тях назад няма, пътят е напред. Имат инициативи, предприемчиви са.
Поздравявам всички колеги, те са чудесни хора. Нека са живи и здрави и със същата всеотдайност да работят. Искам да изкажа специална благодарност и към екипа от млади колеги, който влезе в училище. Включително и към тези, които работят с децата със СОП – млади момичета, с хъс, за тях няма не мога, намират начина, формата… Родителите на деца със СОП ни хвалят в целия град.
Но тук искам да кажа, че не само за 24 май, за 15 септември, трябва да показваме колко сме добри и да получаваме уважение. Няма нужда да се сравняваме с възрожденците, с будителите. Учителят си е учител – той може да даде, да създаде нещо хубаво. Има достатъчно поле за изява.
Ние си обичаме работата, обичаме си и учениците
Трябва да имаш какво да дадеш и да искаш да го дадеш. Колегите го правят. Това е ценното и смисълът.
А най-голямото признание е от бившите ни ученици. Тяхното отношение, когато ги срещнеш, е най-точният отговор за това какво си направил с труда си. Ето сега, много от бившите ни ученици помогнаха при пренасянето и почистването след ремонта.
Винаги съм казвала, че няма лоши деца. Те са чудесни. Нека родителите им ни съдействат и подкрепят в нашата цел – да направим децата по-добри.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
