Авторски екип от ГПЧЕ „Ромен Ролан“: Никол Маджарова, Стефани Димова, Цветан Петков – IX З клас
– Г-н Калчев, разкажете ни повече за Вас?
– Завършил съм история със специалност „Археология“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1980 година. Вече 41 години работя в Старозагорския музей, като повече от 15 години съм директор. От най-ранна възраст имам интерес към археологията. Посветих професионалната си дейност на нея. Моите научни интереси са към праисторията, към прехода между новокаменната и каменно-медната епоха и процесите, които са се развивали в тези древни земеделски общества, дошли от Мала Азия, които постепенно се заселват в Горнотракийската низина.
Радвам се, че работя в музей с дългогодишни традиции
Тази година ще отбележим 115 години от неговото създаване. Както вече казах, повече от 15 години ръководя институцията. Преминахме през трудни етапи. Един от тях бе изграждането на новата музейна сграда. Дълги години нямаше такава, благодарение и на помощта на „Национална бизнес поща“, на други медии, на цялата старозагорска общественост и с огромната подкрепа на кметовете на града и нашите депутати, успяхме да изградим много модерна и съвременна сграда. Старозагорският музей все още е последната построена сграда специално за музей в България, което е повод Стара Загора да се гордее.
– Кое е най-важното качество, което трябва да притежава човек, за да управлява музей?
– Първо, трябва да има много ясни и точни познания за това каква е дейността на един музей. Музеят е публична институция, ползва публични финанси и всичко, което той прави трябва да го представя пред обществото, защото то осигурява неговата издръжка. Директорът трябва да има много добри познания и за административните актове, които се издават, тъй като музеите подлежат на регулация, записана в Закона за културното наследство, Закона за закрила и развитие на културата, има много нормативни документи. Трябва да се знаят и директивите на ЮНЕСКО.
Ръководителят трябва да познава много добре и психологията на хората, които работят в един музей, техните качества по отделните специалности. Трябва да направи така, че колективът да работи в екип.
Нашата дейност е много разностранна и в тези динамични процеси трябва да има екипна работа
да се знаят приоритетите, което изисква много добро сработване между отделните звена.
Стремежът ни е да насочим нашата работа към младите хора, към подрастващите, защото смятам, че един човек, за да има афинитет към историята, културата, да я знае и да я цени, това трябва да стане в ранна възраст и оттам нататък да се надгражда.
Ако трябва да обобщя, ръководителят на музея трябва да има широки познания, визия за развитие на институцията, както и да организира спойката между екипа.
– Какво предвижда музеят в Стара Загора за 3 март?
– Ще организираме демонстрации на оръжие и униформи, които са от времето на Руско-турската война, като разполагаме с такива и за подрастващите. През целия ден на екрана пред музея ще се показва тематична презентация. Предвидени са и други занимания за деца – с рисунки на знамето на Старозагорското въстание, пъзели и други дейности, които ще бъдат интересни и за младите хора, и за всички посетители на тази светла дата – 3 март. Входът за музея и музейните обекти ще бъде свободен.
– Кои експонати се свързват с празника?
– Най-ценният експонат в музея със сигурност е Самарското знаме. Пазим и малко късче от знамето на Старозагорското въстание. Притежаваме и колекция от оръжия, които са били използвани по време на Руско-турската война.
Съхраняваме и походния стол на генерал Гурко
За съжаление, градът е изгорял по онова време и това, което е имало преди Освобождението, е безвъзвратно загубено.
– А най-интересните експонати, с които музеят се гордее?
– Имаме над 220 хил. експонати и е малко трудно да отлича няколко. Но все пак, ако говорим за периода на праисторията – това е един антропоморфен съд с две човешки лица, който е най-голямото изображение на човешко лице в праисторията, висок е 38 см. За периода на античността бих отличил златните фиали, открити край село Даскал Атанасово. Впечатляващ е и шлемът маска, открит край яз. „Чаталка“. От периода на Средновековието уникална е плочата на лъвицата с лъвчето, която е и гербът на Стара Загора. В областта на ентографията имаме много ценни накити. От епохата Възраждането
музеят притежава един от най-ранните преписи на Паисиевата история
Имаме и прекрасна колекция от монети. А от по-новата история разполагаме с интересни предмети, свързани с живота и делото на митрополит Методий Кусев.
– Коя е била изложбата, предизвикала най-голям посетителски интерес?
– Една от най-посещаваните изложби бе на златото от Варненския халколитен некропол и старозагорската мед, осъществена съвместно с музея в град Варна. Тук бях оригиналните находки от некропола. Също запомняща се изложба бе „Инструментите, двигател на технологиите през хилядолетията“, където бяхме показали развитието на инструментите, които ползва човека от палеолита до последната лазерна машина за рязане на твърдосплавни материали, създадена от БАН.
– Какви са предстоящите събития, които Музеят в Стара Загора ще организира?
– В момента организираме
подготовката на изложба „Среброто на траките“
надяваме се тя да се осъществи през месец септември 2022 г.
Тъй като музеят ще чества 115 години от създаването му, също подготвяме изложба, която ще пресъздаде историческото развитие на институцията, даренията през годините. По традиция в края на годината ще направим и нумизматичен салон.
Тази година се навършват 50 години от проучването на Варненския халколитен некропол. По този повод подготвяме изложба с фототабла, които ще бъдат представени в Музея на религиите. Навършват се и 100 години от смъртта на митрополит Методий Кусев, за което подготвяме изложба с пана на открито в пространството до парк „Пети октомври“. Планували сме и научна конференция. А
специалисти от музея ще посетят Прилеп, родното място на дядо Методий
църквата, където е кръстен, там има и негови родственици.
Ще бъде интересна година. Предложили сме и гостуване на много любопитна изложба от град Стоби, Република Северна Македония. Освен това, наш експонат – най-ранната мраморна фигурка, която доскоро беше на изложба в град Лион, през октомври ще гостува на изложба в Лиеж, Белгия.
– Как с дейностите си Музеят спомага за патриотичното възпитание на малки и големи?
– Това е основната роля на всеки музей, но и не само на РИМ-Стара Загора, но и на всички институции, включително и училището. Нашата политика винаги е била такава, че да изтъкваме нашата история и приноса ни към цивилизацията,
да представяме достиженията на нашата култура и всичко, с което се гордеем
България има културни приноси в световната цивилизация. Малък народ сме, но трябва да имаме самочувствие.
И в тази връзка затова е важен 3 март. Тези паметни дати и събития от историята ни трябва да се напомнят, да се знаят. Единствено съжалявам, че сега поради пандемията не може да се състои паметното шествие с 300-метровия трибагреник, което се организира от Община Стара Загора през последните години. Но вярвам, че скоро ще възстановим тази традиция.
– Какво е за Вас 3 март?
– 3 март е много важна дата в българската история, макар че е спорна и има различни тези в научните среди. Да, Санстефанският мирен договор е предварителен, след него България остава разпокъсана, нейни части остават извън границите на българската държава, разделена на 2 части – Източна Румелия и Княжество България. Това има и отражение в по-нататъшната съдба на българския народ. Но резултатът е важен – след петвековно владичество и липсата от картата на Европа, България става част от европейското семейство.
Винаги съм казвал, че тази свобода не е дадена даром
Още през първите векове на робството започват съпротивителни движения. Знаете за Велчовата завера, за четническото движение, както и революционните борби по-късно, за двете въстания – Старозагорското и Априлското, които са своеобразна саможертва на народа за свобода. Тук няма как да не отбележим и голямата роля на българските опълченци, които са предтеча на българска армия.
В крайна сметка Санстефанският мирен договор е важен акт, който поставя българската народност на картата на Европа, дава възможност за развитието й като модерна, европейска държава. За мен това е изключително важен момент от историческото ни развитие, който поставя основите на съвременната българска държава.
Приемам го като поклон пред всичките ни предци, дали живота си за България, поклон пред героите
и пред тези, които са изградили след това съвременната ни държава.
– Г-н Калчев, какво ви прави горд старозагорец?
– Горд старозагорец съм, понеже живея в град с над 8000-годишна история, в град, който е един от най-старите живи градове в Европа. В чертите на съвременна Стара Загора има най-много праисторически селища. От тук е започнала европейската цивилизация, тук се намира най-големият рудодобивен център от меднокаменната епоха.
Въпреки превратностите на времето, градът ни е оцелял и се развива динамично.
Днес Стара Загора е един от най-красивите и благоустроени български градове
динамично развиващ се, с културни традиции и предлагащ много добър стандарт на живот.
Авторски екип от ГПЧЕ „Ромен Ролан“: Никол МАДЖАРОВА, Стефани ДИМОВА, Цветан ПЕТКОВ – IX З клас
