Петър Жeлязков е издател, собственик на рекламна агенция „Зарата“, екс общински съветник от Движение „Нашият град“ с разказ за двуезичната книга „1000 причини да се гордеем, че сме българи“?
– Г-н Желязков, как се роди идеята за двуезичната книга „1000 причини да се гордеем, че сме българи“?
– Началото бе поставено в далечната 2005 година, когато се заговори за приемането на България в Европейския съюз. Повечето от хората, които узнаваха за идеята, ни поздравяваха, подкрепяха и помагаха както могат. Скоро се сформира работна група, която координираше дейността на над 60 музея, научни института и отделни автори от страната.
Очевидно причините да се гордеем, че сме българи, са повече от 1000. И всяко следващо поколение има своите незабравими герои и кумири, които пък за по-следващото са само имена. В крайна сметка в книгата попаднаха имена на хора, факти и събития, които излизат извън рамките на чисто националното самочувствие. Тук са събрани и изложени факти, които смело можем да покажем на света. А светът неизбежно ще погледне по друг начин на една горда със синовете и дъщерите си България. По друг начин ще види земята, създала изключителни личности и изключителни образци на култура, политическа и воинска мощ, през времето на дълго и смислено историческо съществуване.
– Кога бе отпечатано първото издание (знаем, че има периодично допълване и множество допечатки на тиражите)?
– Първият екземпляр от книгата излезе през 2007 година в чест на приемането на България в Европейския съюз. Кампанията за популяризирането на книгата беше под мотото „Добре дошли там, където бяхме преди другите!“.
Оттогава досега книгата се радва на особена популярност. Тя вече има свой собствен живот. В някои общини се провеждат общоградски междуучилищни състезания на тема „1000 причини да се гордеем, че сме българи“, включително в община Стара Загора. С тази книга награждават в читалища и училища отличилите се.
Купуват си я българите в чужбина, които искат да покажат на децата си и на техните съученици от какъв народ идват родителите им. Институции я подаряват на гостите си.
Книгата е с 328 страници, двуезична, формат А4 с черна кожена подвързия. Не случайно при една среща на президента на България с Австралийската българската общност там, я нарекоха „Библията на българите“.
Освен това, тя служи и като чудесен рекламен носител. От имиджовата реклама на първите страници са се възползвали не едно и две български предприятия.
– Какво е Вашето мнение за 3 март като национален празник на България?
– Според мен, националният празник на една държава, освен че трябва да е обединяващ за всички нейни граждани, трябва да изразява и висшето достижение на народа й, приноса му в развитието на света. От тази гледна точка 3 март във всички времена е бил спорна дата за национален празник, дори да пренебрегнем странната идея предварителен договор (дори не окончателен) за примирие между две империи, да е празник на трета държава, която нито се споменава, нито се конституира в него.
До 1989 година, някои още помним, националният празник беше друг – денят на окупацията на България от чужда държава, а 3 март се неглижираше, защото е събитие на Руската империя, а не на СССР. Когато през 1991 г. 3 март бе обявен за национален празник, голяма част от българите пък го свързаха някак с боевете при Шипка заради паметника, въпреки, че великата Шипченска епопея е 9-14/21-26 август 1877 г.
Така или иначе, датата на Санстефанския мирен договор е важна в българската история и има своето място за отбелязване. В същото време този избор за национален празник е плод на историческото ни самоподценяване и зависимост. 24 май, например, би бил заявка за значимостта и участието ни в световната история – нещо, за което, може би, не сме дорасли още като общество.
NBP.bg, Живка КЕХАЙОВА
