С лекция на тема „Журналистика и етика“ стартира първият мастер клас по проект „Младите в атака„. Тя бе изнесена от Петър Драгиев, 20 години главен редактор на „Национална бизнес поща“, а сега управител на книгоиздателско дружество „Новите строители БГ“.
Още за събитието – виж ТУК>>
Публикуваме лекцията, с автор Петър Драгиев:
„ЖУРНАЛИСТИКА И ЕТИКА”
„Млади, приятели, не правете пластмасова журналистика. Правете журналистика-океан, с приливи и отливи, с бури и спокойствие, с крушения и победи. Чиста. Нека Земята с вас да става по-добра!”
1. В по-широк план ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА ЕТИКА Е ОБЩОЧОВЕШКАТА ЕТИКА. Онзи контролен пакет акции, т.е. ценности за съществуването на човешкото общежитие, прощавайте за търговския израз, но той не е бакалски, а коректно функционално използван. За тези ценности, за тези принципи, за тези правила на човешкото общежитие и на личността са изписани хиляди философски трактати, но можем да ги концентрираме в два прости, но внушителни образа: десетте божи заповеди; нравствения закон на Кант: не прави другиму това, което не искаш да правят на тебе.
Естествено, че освен тъждеството си с общочовешката етика, журналистическата има и своята професионална специфика. Затова през годините се създават много писани и неписани норми, кодекси, правила за работа и др. Но те не са предмет на тази беседа. Искам да ви предложа няколко по-необичайни погледа към това как журналистът да бъде етичен.
2. Етиката в журналистиката не е технологично правило, работодателско или синдикално изискване. Това е безусловно изискване, изискване на същности. Защото сега буквално за минута ще ви покажа, че ЕТИКА И ЖУРНАЛИСТИКА са едно и също. Понятието ЕТОС, от което произтича ЕТИКА, се появява при древните гърци. (След това Аристотел създава прилагателното етикон и с него назовава добродетелите на характера.) Използват го да обозначат съвместно обиталище, жилище, място за общо пребиваване. Много по-късно, през 60-те години на ХХ век, талантливият български писател, критик, философ Цветан Стоянов акцентира върху истинския смисъл на думата съобщавам: СЪ-ОБЩАВАМ, т.е. събирам, правя общност. Ако сме единодушни, че журналистиката е най-вече съобщаване, излиза че етика и журналистика са едно и също.
3. За да сте етични журналисти, БЪДЕТЕ ИНФОРМИРАНИ. (Тук не говоря за информацията, която получавате от събеседника, от експерта, когато подготвяте авторска журналистическа публикация.) За всеки човек е добре да бъде информиран, за журналиста е задължително. В този смисъл, без да се стремите да бъдете всезнайковци, не може да минете без вестниците, радиото, телевизията, сайтовете. Няма да ви говоря за социалните мрежи. Мисля, че в контекста на темата не е необходимо. Няма да ви говоря и за книгите. Само ще спомена, че те са незаменим източник на информация и формиране на активна, търсеща личност.
И така – вестници, радио, телевизия, сайтове… Трябва да са ваши приятели, само че винаги имайте едно наум, когато ползвате информацията, публикувана в тях. Не разчитайте само на една медия. Сравнявайте публикации по една и съща тема в различни медии. Защото, за съжаление, количеството на ФАЛШИВИ НОВИНИ набъбва.
Днес за твърде много медии ФИНАНСОВАТА СТРАНА, ПАРИТЕ, ПЕЧАЛБАТА стават императивен критерий за успеха им. В името на това се правят много компромиси, включително с истината. В този смисъл афоризмът на известния полски поет сатирик РОМАН ГОЖЕЛСКИ „Парите са най-могъщото средство за масова комуникация“ придобива често трагикомичен, а понякога и направо жесток характер.
Всъщност разминаването между новини и истина не е от вчера. Легендарният американски коментатор УОЛТЪР ЛИПМАН, чиято книга „Общественото мнение“ (1920) и днес е христоматийна за журналистиката, директно заявява: „Новините и истината не са едно и също нещо“.
Можем да се върнем още по-назад. Великият ирландски писател, поет, драматург ОСКАР УАЙЛД, който умира на 46 години в Париж през 1900 г., казва: „Журналистиката е организирано злословие“. В логиката на нашия днешен разговор много любопитна е неговата комедия „Идеалният мъж“. В нея Уайлд внушава, че идеални съпрузи, идеални хора няма, важното е да са добронамерени и максимално искрени. В този план, казано хем на шега, хем сериозно, вие никога няма да откриете ИДЕАЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ. Важното е да намирате максимално точната, обективната. Стремете се да правите разлика между фактите и коментара. В добрата журналистика те винаги са разделени, дори когато са в една публикация.
Продължавайки тази линия на резервираност към журналистическата информация, ще ви припомня един от най-големите филми на всички времена – „Гражданинът Кейн“ (1941). В него можем да открием фразата „Не вярвай на всичко, което чуеш по радиото“. Тези думи се запомнят още повече заради мощната автозакачка с режисьора на филма и изпълнител на главната роля – ОРСЪН УЕЛС. На 30 октомври 1938 г. CBS прекъсва прогнозата за времето и като извънредни новини излъчва неговата радиодраматизация по „Война на световете“ на Хърбърт Уелс. Слушат я над 6 милиона души. Хората са ужасени от нашествието на марсианците. Ранените и починалите от инфаркт са хиляди. Някои се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на извънземните. Е, в този случай повече от оправдано звучи: „Не вярвай на всичко, което чуеш по радиото“.
Приключвам с тази ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА екскурзия. Не ви съветвам да бъдете НЕДОВЕРЧИВИ, съветвам ви да бъдете ВНИМАТЕЛНИ. За да може след това вашата информация, вашата позиция да бъдат истинни и точни.
4. Винаги оставайте при ИСТИНАТА. Никога, по никакви причини, не се изкушавайте да я украсявате, подправяте. Лъжата, освен всичко друго, е много обременителна. Бъдете добри… егоисти. Защо в този забързан живот трябва да се товарите излишно? Май имах подобен стих: „с истината просто и красиво се живее“… Иначе непрекъснато трябва да помниш кого за какво си излъгал. Камо ли пък публично, тиражирано!
Бъдете ТОЧНИ – във фактите, не цитирайте непроверени източници. Бъдете ТОЧНИ и във времето. Каквато и работа да имате, не закъснявайте за среща със събеседници, за събитие.
5. В журналистиката НЯМА ДРЕБОЛИИ. Подценяването им често става причина за недоверие. Недоверието превръща журналистиката в дреб, то е най-големият й враг.
Ето два примера. Първият е свързан с невнимателното, неконцентрирано, „автоматично” използване на аутокю в телевизията. През януари т.г. в предаването „Преди обед” на бТВ водещият Александър Кадиев в разговор със събеседничка се опитва бонусно да разшири представянето й, четейки от аутокю-то (цитирам по памет): …дъщеря на сребърния олимпийски медалист Сеул Цонов… (ко-водещата Десислава Стоянова с леко виновна усмивка го поправя: … сребърния олимпийски медалист от Сеул Иван Цонов…)
Във втория пример дреболията опира до една буква, но е щокиращо драстична. В сайта на „24 часа”, един от най-добрите в България, на 26 януари 2022 г. в 14.32 часа се появява публикация под заглавие „Богиня със златен варак на лицето излезе на Източната порта в Пловдив”. Цитирам: „Според запазени надписи строителството се датира към 172 г. при император Марк Аврелий, открит е също сектор на крепостна стена с две кули от късната античност. Самата порта по план е с основен централен вход и два малки. Има данни, че в нея е интегрирана по-ранна почетна арка, която вероятно е построена по времето на император Хадриан и се свързва с негово посещение в града”.
Не е необходимо да си встрастен познавач на римската история, за да се сетиш, че няма император Хадриан. Че има император Адриан. Ако не друго, „Стената на Адриан, Валът на Адриан” в Британия като факт е обиграван в хиляди популярни романи, филми. Но на латински името се пише Hadrianus – ето как се е пръкнал Хадриан в дописката.
Авторството на публикацията е анонимно колективно: 24 часа Пловдив онлайн. Но в нея са споменати имената на 5 археоложки, ангажирани сега и преди години с въпросните разкопки: Мая Мартинова, Биляна Здравчева, Жени Танкова, Лилия Ботушарова, Елена Кесякова. Читателят възприема тях като източник на информация – включително и за император Хадриан. Кошмар! В този смисъл незнанието, немарливостта на журналиста са неетични.
6. Не бъдете СКУЧНИ, бъдете ИНТЕРЕСНИ. Без да се правите на… интересни. Не минавайте с общи фрази, декламиране на документи от заседания, конференции, конгреси… Не подражавайте на лидери, на авторитети. Запазвайте СОБСТВЕНО ЛИЦЕ.
Говорете, пишете ГРАМОТНО, ЯСНО, ПЛЪТНО. Казаното от вас трябва да има ПОТРЕБИТЕЛНА СТОЙНОСТ, да върши работа. Никога не се опитвайте да говорите, да пишите псевдозначимо, самоцелно красиво. Големият руски публицист Анатолий Аграновски има чудесна мисъл в това отношение: „Добре пише не този, който пише добре, а който мисли добре“. Това с пълна сила се отнася и за говоренето. Мислете, разсъждавайте заедно с вашия събеседник, няма значение дали става дума за вестник, радио, телевизия, сайт. Забравете всякаква ПОЗА, по-важна е ПОЗИЦИЯТА. Ако става дума за радио или телевизия, не допускайте псевдоучтивости и псевдоинтелигентности… Не мислете за зрителите, за слушателите. Вие разговаряте с конкретния събеседник. Него убедете, него спечелете, превърнете го във функционален партньор на посланието Ви, тогава ще стигнете убедително до зрителите/слушателите.
Без грам ВИСОКОМЕРИЕ към събеседника, към източника на информация, както и обратното – без фалшиви ласкателства. БЛИЗОСТ без фамилиарничене.
Бъдете коректни и интересни, защото сте умни, работливи и честни, така ще имате успешно общуване и добър публичен резултат – в публикациите си.
7. В едно интервю (на Георги Тошев, за бТВ) Крейг Лийсън, автор на забележителния документален филм за замърсяването на Световния океан с пластмаси „Океан от пластмаса”, казва: „Искам да оставя Земята по-добра, отколкото съм я намерил”. Това ви пожелавам, приятели… Не правете пластмасова журналистика. Правете журналистика-океан, с приливи и отливи, с бури и спокойствие, с крушения и победи. Чиста. Нека Земята с вас да става по-добра! Пожелавам ви ЖИВА РАБОТА със силата на ЖИВАТА ВОДА от народната приказка. Дори да не е океан…
8. Накрая ще ви сблъскам с епиграмата „Приложна наука” на Петър Краевски до главата на в. „Стършел” от 4 февруари т.г.:
„С ум и разум света удивихме!
Резултатът наличен е – те го:
Философския камък открихме
И затиснахме зелето с него”.
Не че кацата със зеле е нещо лошо, напротив, но не се давете в нея. ИМАЙТЕ КАУЗА! Това е най-мощното етично изискване към журналиста. Истинската етика не е етикет, тя е смислена и красива ценностна система и дълбок мотив за действие. Колко дълбок? Не знам. Но не колкото кацата със зеле. Може би колкото океана или силния характер.
NBP.bg