Златото на траките ще блести в Британския музей до средата на август
Панагюрското златно съкровище ще блести в голяма изложба на Британския музей, проследяваща връзката между лукс и власт в Близкия изток и Югоизточна Европа през първото хилядолетие преди новата ера. Експозицията бе открита точно преди коронацията на крал Чарлз III на 6 май, за която в Лондон се стичат хиляди туристи от цял свят. Значителна част от тях със сигурност ще посетят и Британския музей, който със своите над 8 милиона експоната си е спечелил славата на едно от най-надеждните хранилища на артефакти, документиращи историята на човечеството. На откриването в Лондон бяха вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на културата Найден Тодоров.
Създателите на изложбата “Лукс и власт: от Персия до Гърция” признават, че са невероятно развълнувани от възможността да покажат Панагюрското съкровище. Водещият ѝ куратор Джейми Фрейзър даже е
пътувал до България, за да се запознае и с други интересни артефакти,
открити по нашите земи. Освен Националния исторически музей (НИМ) в София е посетил Долината на тракийските царе край Казанлък и Боянската църква. Той специално благодари на българския посланик в Лондон Марин Райков и на НИМ, че са съдействали този забележителен експонат да пристигне в британската столица.
Съкровището се състои от 9 части – ритони, фиала и амфора, изработени от чисто злато, с общо тегло малко над 6 килограма. Съдовете са богато украсени с митологични фигури и орнаменти. Смята се, че са били използвани от траките за извършване на религиозни тайнства или пиршества. Четири от ритоните са оформени като глави на животни. В горната им част са изобразени митологични сцени. Често наричат съкровището най-красивия златен сервиз в света. Част е от експозицията на НИМ, но периодично гостува и на други музеи. Било е в повечето големи европейски държави, САЩ и Япония.
Експертите на Британския музей го определят като изключителен пример за древна обработка на метали, която показва влиянието на Персия и Древна Гърция върху разбирането за лукс. В изложбата има и изящно изработени експонати от злато, сребро и стъкло от самата колекция на Британския музей. Независимо дали са били търсени и желани като символи на престиж, или осъждани като знак за упадък, красотата на тези персийски, гръцки и елинистически образци на лукс оформя политическия пейзаж на Европа и Азия през първото хилядолетие пр. н. е. – и тяхното наследство се усеща и в нашето отношение към лукса днес, посочват създателите на изложбата.
Те се надяват чрез събраните от Афганистан до Гърция и Италия съкровища да покажат как луксът е бил използван като политически инструмент в Близкия изток и Югоизточна Европа от 550-30 г. пр.н.е. “Традиционно гледахме на персите и тяхната явна “декадентска” любов към луксозното през очите на техните врагове – гърците. Тази изложба е възможност да надникнем извън тези пристрастни възгледи и да разберем как те са употребявали лукса за политическо влияние в рамките на обширна и сложна империя”, казва доктор Джейми Фрейзър.
Кралският двор на Персия е използвал скъпоценните предмети като символ на власт, създавайки стил и преклонение към лукса, които отекват в цялата империя и е копиран от различни класи в нея – от Египет до Индия. Изложбата разглежда как източният луксозен стил е бил приет в ранна демократична Атина, самопровъзгласила се за заклет враг на Персия, и как е бил пригоден по новаторски начин, за да стане социално и политически приемлив. Експозицията също така
проследява как Александър Велики помита Персийската империя, за да постави началото на нова елинистична епоха, в която източните и западните стилове на лукс се сливат като част от един все по-взаимносвързан свят.
От Британския музей припомнят и изключително интересната история по откриването на Панагюрското съкровище. Това се случва през 1949 г. Докато копаят глина за правене на тухли в землището на Панагюрище, братята Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на богато украсен златен ритон, заровен на около два метра под земята. След това откриват и останалите части на съкровището. Предават го на държавата, като за откритието си получават неголяма сума. Предполага се, че златните съдове са принадлежали на тракийски владетел и вероятно са изработени в гръцка работилница, която днес се намира в района на Турция.
Те съчетават персийки форми и гръцки образи, които подсказват влиянията и промените във властта. Също така са доказателство и за значението на виното сред елита на траките.За британските експерти най-интригуващият предмет в съкровището може би е амфората, чиито две дръжки са във формата на борещи се помежду си кентаври, които според гръцката митология са същества с човешки образ и конско тяло. Дъното е заоблено и снабдено с два отвора за пиене, което е изключително необичайно. Затова се смята, че съдът е бил предназначен за пиене от двама души при древен ритуал за побратимяване.
Изложбата “Лукс и власт: от Персия до Гърция” ще бъде отворена до 13 август. След това Панагюрското златно съкровище ще се върне в България.
Източник: 24chasa.bg
