НБП ми даде увереност, попаднах в добри ръце на прощъпулника ми в журналистиката, казва Светлана НИКОЛОВА, зам.-председател на Общински съвет-Харманли, автор на книги
Светлана Николова е родена на 4 септември в Харманли. Завършила е Българска филология и журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и „Дипломация и международни отношения“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. 5 години е журналист във в. „Национална бизнес поща“, работила е в два харманлийски вестника и като кореспондент на в. „Хасковска Марица“. Дълги години бе пиар на Областна администрация Хасково. Сега е зам.-председател на Общински съвет-Харманли и зам.-директор на ПГЕТ „Захарий Стоянов“. Занимава се активно с обществена дейност, има издадена стихосбирка, пише и разкази. С мъжа до нея – медика Георги Георгиев, са родители на 5-годишния Матей.
***
– Светлана, беше 7 години пиар на Областната администрация в Хасково. Какви са новите ти професионални дейности?
– След Областна администрация Хасково, където бях PR на 7 областни управители, последно по времето на служебното правителство м.г., професионалният ми път се разви доста интересно. Преди 2 години с група ентусиасти, желаещи да работят за един по-добър и уреден Харманли, сформирахме гражданска организация. Явихме се на изборите с мандат на една малка партия, и успяхме. Така станах общински съветник и смятам, че до този момент изпълнявам своето обещание – да бъда Гласът на гражданите.
През 2016 г. направих и собствен медиен сайт Harmanbg.com, който буквално за месеци се превърна в успешна медия. Там реализирах и няколко много важни разследвания с широк обществен отзвук – за заразните болести на мигрантите, за съборен паметник на културата и т.н. Излишно е да казвам какво ми костваше всичко това. Но и тук крайният резултат за града ми си заслужава всичко.
Сега нямам физическа възможност да пиша в сайта, търся ентусиасти, които да ме заместят и да работят с перото си за своя град, безвъзмездно, както го правих аз. За жалост, още не съм намерила такива.
От няколко месеца съм зам.-директор на ПГЕТ „Захари Стоянов“ в Харманли и ръководя Клуб „Млад журналист“ при НЧ „Дружба 1870“.
– Глас на областната администрация , зам.-председател на общински съвет… С какво те вълнува политиката?
– С възможността да бъда полезна. Да си ударя главата там, където другите не смеят, и малко преди да си я разбия, да успея. И ми стига тази награда, да каже нявга народа….. Нали съм ви споделяла и друг път – шило в торба не стои!
– Стана инициатор на кампанията „Очи за Белоногата“. Как се развива проектът?
– Ех, Очите…Това е нещо, в което съм вложила сърцето си. Наследник съм на стар харманлийски род Льондеви и имах щастието да бъда отгледана от жена, която, макар и сляпа, имаше Очи да ми покаже стойностните неща в живота. Сега просто ги следвам.
Каузата „Очи за Белоногата“ цели възраждането на най-известния български извор – и материално, предвид на разрухата сега там, и духовно – като памет, съхранена за поколенията. Безкрайно горда съм с малките репортери Боголюба Георгиева, Мерием Юмер и Виктория Господинова, с които стартирахме каузата. Засега будим хората и мисля, че успяваме. Писах 2 пъти до Министерството на културата, внесох докладна в ОбС Харманли за възстановяването на Извора на Белоногата. Тя бе приета с пълно мнозинство и бе дадено съгласие Община Харманли да кандидатства за възстановяване и опазване на обекта по бюджетната програма на Министерството на културата на Р България „Опазване на недвижимото културно наследство“ през 2018 г.
Много радост донесе Денят на Белоногата, който реализирахме с НЧ „Дружба 1870“ и прекрасните самодейци. Този Ден ще бъде традиционен – всяка година на 29 май.
И тъй като това е кауза до живот, сега започнаха „Срещи с Гергана“ – нова инициатива, чрез която спомените на харманлийци, свързани с чешмата на българщината, да оживеят и да се запазят.
И нещо интересно – Клуб „Млад журналист“ ще участва с репортажен филм и радиопредаване за каузата ни в Международния фестивал за детско и младежко медийно изкуство „Арлекин“ 2018.
– Носител си на много литературни награди. Най-ценната от тях? Какво те вдъхновява да пишеш?
– Знаеш ли, мечтая си за една стаичка, някъде, където има река и 20 дни творчески отпуск. Искам да си завърша книгата с разкази, която ми е много на сърце. Искам и да напиша не една приказка, а цяла книга с приказки, още докато синът ми е в тази „приказна“ възраст. За мен писаното слово е като наркотик, като кутия от най-вкусните шоколадови бонбони, от които си вземаш по малко, да не свършат. Затова и при мен няма стихове или разкази на килограм.
Наградите – те са ми радост, разбира се. Това е вид сверяване на часовника и кураж. Те са мехлем за неспокойната душа, спортна тръпка, адреналин. Но дотам. Истинската, най-ценната награда е признанието на хората и съм щастлива, че го усещам в сърцето си. Тази година съм решила да участвам в конкурси у нас и в чужбина и после най-вероятно ще спра. Просто вече няма да имам необходимост.
А през 2018 г. се надявам да поканя приятелите от НБП на премиера на книга.
– Като стана дума за това, какво от школата на НБП и днес не си забравила и ти помага? Липсва ли ти Стара Загора?
– Разбира се, че ми липсвате и вие, и Стара Загора. Тези мои 5 години в НБП са съчетание на хъс, младост и срещи с интересни хора – как се забравя това? Тези години са ми основата, НБП ми даде увереност. Имах безценния шанс да попадна в добри ръце на прощъпулника ми в журналистиката. А и в живота.
– Малкият Матей вече порасна. Какво го влече, откриваш ли в каква област са талантите му?
– Мати, моето прекрасно захарче. От малък му се наложи да бъде силен, а и на всички в семейството. На 12 февруари 2017 г. му откриха инсулинозависим диабет. Беше тежко време, изправихмe се с баща му с много усилия на волята…Моето захарче си е все същото лъчезарно и безкрайно добро дете. Само му е необходима една миниатюрна капчица инсулин няколко пъти дневно. Много важна капчица… Иначе говори английски по-добре от българския, но там нямам заслуга – сам го научи от филмчетата. И иска да стане лекар…
НБП, Радослава РАШЕВА