Учителите са позабравена гилдия с неоценима роля при намирането на млади таланти, казва още директорът на Астрономическата обсерватория доц. д-р Алексей СТОЕВ
– Г-н Стоев, наскоро се върнахте в Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора, за да я оглавите отново. Новите Ви идеи, проекти?
– Да, факт е, че се върнах в НАО, която по новите стандарти на МОН се нарича Център за подкрепа на личностното развитие – Астрономическа обсерватория, Стара Загора. С връщането ми
започна голям ремонт на обсерваторията, няколко проекта
Ремонтът върви добре, сменена е цялата дограма, водонапорни и отходни тръби, тръбите за парното, радиаторите, в момента се работи по покривната конструкция и изолацията. Проби се стълбището от източната страна на сградата на ГПЧЕ, където сме ние, за направа на асансьор, който ще качва посетителите директно до обсерваторията, без да минават през училищните коридори. Крайният срок е 15 септември и мисля, че ако не излезе нещо непредвидено, ще бъде спазен.
По отношение на проектите ни – те са грандиозни. Първо, искаме да съберем всички природонаучни извънучилищни дисциплини. Навремето имаше станция на младите техници, сега с изключение на математиката, която има доста възможности, останалите дисциплини останаха в забвение. Амбициозната ни идея е специалисти да откликнат на желанието на децата в обучение на суперинтересните науки физика, химия, биология – водещи в съвременния свят. Младите хора се интересуват от тях, но засега могат да работят само в астрономията. На второ място –
подготвяме проект за Учебен център за космически изследвания и проследявания
където да обучаваме както ученици, така и студенти, особено в магистърската степен, и млади докторанти. Този център да бъде точка, част от сериозно европейско семейство. Ние сме интересни като територия на европейската мрежа, защото сме най на изток, заедно с Румъния. Във връзка с този проект, който е на стойност над 6 млн. евро, по програма Наука, образование и интелигентен растеж за учебни центрове в градове извън столицата, искаме и сме планирали да има малък планетариум – наша дълго лелеяна мечта. Спомняте си, че през 1994 г. обсерваторията изгоря. Сгради лесно се строят, но оборудването е изключително скъпо и не се доставя лесно. Сега се надявам да се случи. Ако успеем,
ще имаме най-модерния планетариум в цяла Югоизточна Европа
защото той ще бъде последна дума на техниката. Смятам, че ще успеем да се преборим, проектът ни е добър. Готвим се, регистрирали сме фирма Център за космически наблюдения и проследявания, партньор по проекта е Община Стара Загора, Института за космически изследвания и технологии при БАН, обсерваторията, други звена.
Друго, с което се справяме в момента е,
възстановяване на традицията в обсерваторията да има школа по астрономия
Тя да не бъде инцидентна, учениците да се записват в 7-ми-8-ми клас, и в рамките на 3 години да пребивават в нея като извънучилищно обучение, да завършват със специален сертификат, който им дава интересни възможности. Семейството на астрономите-любители в цял свят наброява повече от 10 милиона, те ще станат част от една много голяма човешка общност и най-важното – животът им по-нататък ще бъде изключително интересен.. Даваме си сметка, че професионалното ориентиране не е лесно, трудно е да убедиш младите да учат науките, които ще дадат научната и технологичната основа на нашата страна. Това се получава, само когато някой не си скъпи времето, ресурсите, мотивира децата, формира специална среда. Вчера (15 май – б.а.)
на посещение при нас бяха колеги от американски университет в Алабама
в гр. Хънтсвил, който готви специалисти и кадри за НАСА. Дошли са, понеже знаят за нашата работа, някои от нашите ученици са в САЩ, учили са и при тях, познават качеството на нашето обучение. Целта им е да канят младите хора да се учат в техния университет. Пропътували са хиляди километри и не само в нашата страна – ние сме малка спирка от тяхното европейско турне – Унгария, Чехия, Полша, Германия, Франция, Испания. Обикалят всички тези държави да си търсят студенти. А ние с лека ръка пропиляваме сивото си вещество, което е най-скъпият ресурс на човечеството. Майстори сме да произведем сериозни хора и съответно да ги подарим на по-богатите държави. Говорихме с тези колеги, че проблемът със задържането на студенти е сериозен, не само тук, а и в Америка, че проблемът с професионалната ориентация специално към физика, астрономия, химия, биология – т.е.фундаменталните науки, е сериозен и повсеместен. Те дават мило и драго тази негативна статистика да се поправи.
Надявам се старозагорските деца да имат възможност
да се обучават в 3-годишни курсове в природните науки
които ще развиваме в обсерваторията. И един ден голяма част от тях да дойдат и да заменят старото поколение специалисти. Защото и това е сред сериозните проблеми днес.
– А има ли таланти сред старозагорските деца?
– Да, разбира се. Но когато говорим за такава висока степен на обучение на децата трябва да кажем, че
немалка роля играят техните преподаватели по отделните предмети в училище
Голяма част от тези деца са мотивирани да дойдат при нас в обсерваторията именно от тях, затова – дълбок поклон! Не са един и двама! Когато министърът ни извика след поредната международна олимпиада със спечелени златни медали, казах – тук не трябва да сме ние, ръководителите на националния отбор, а преподавателите, намерили тези деца, подготвили ги донякъде и ни ги изпратили. Тези хора заслужават награди, не ние. Ние сме надградили, което е майсторска работа, обаче учителите са позабравена гилдия с неоценима роля при намирането на млади таланти.
Стара Загора е имала много успехи в олимпиадата по астрономия, която продължава повече от 20 години и е изключително престижна. Още в първата, през 1996 г., имаше двама старозагорци – Калоян и Антония, които получиха златен и сребърен медал. Създадохме школата, помощните помагала, дълго време правим задачите, което изисква сериозен труд. След последния ни участник и медалист – бронзов, преди 7-8 години, тази година отново има дете, което го чака добро бъдеще – Сияна Стоева, от ППМГ „Гео Милев“.
– На Вас остава ли Ви време за наука?
– Да, разбира се.
Ние се занимаваме с наблюдение на слънчевата корона
ходим по света да я фотографираме и спектрографираме по време на слънчевите затъмнения, защото ни интересува не коя да е част, а тази, вътрешната, в която се формира фронтът на слънчевия вятър – този мощен фактор, който предопределя космическото време, а оттам и климатичното време на Земята.
– Най-новото в тази област?
– Миналата година се случи великото американско затъмнение – не защото е в САЩ, а поради това, че лунната сянка преминава през максимално голяма площ на сушата и, освен това, максимална част от слънчевия диск се покрива от диска на Луната. В партньорство с руски и френски специалисти по хелиофизика, с които вече ходим на шесто затъмнение и имаме сериозни резултати, успяхме да получим много добри снимки от вътрешната корона, зелената коронна линия на слънчевата корона, която е много интересна в научно отношение. Зелената корона се формира от излъчването на 14-кратно йонизирано желязо, точно на мястото, където се формира основният фронт на слънчевия вятър. Получихме интересен резултат, който е свързан с въздействието на конуса на лунната сянка върху атмосферата на Земята. Когато земната атмосфера влезе в този конус, слънчевата радиация, която нагрява атмосферата, престава да действа. Атмосферата изстива почти мигновено и започва да се стича по стените на този конус и настъпват интересни атмосферни явления, които изследваме от години.
Целта е да направим модел на това взаимодействие на конуса на лунната сянка с атмосферата на Земята
Получили сме първичния материал, тепърва ни предстои интерпретацията. По отношение на короната – там мина фотометрирането, изследванията, свързани с оценка плътността на електроните в електронната плазма в тази част на короната, и присъствието на тежки йони в тази част. Крайната ни цел е да направим модел на взаимодействието на слънчевата плазма с ударните вълни и радиацията, която струи през фотосферата на Слънцето навън. Тя е нагрята до 6000 градуса, а короната – до 2 милиона. Кое е това физическо явление, което нагорещява короната до тази висока температура? Това почти се знае, че са ударни вълни, които идват от вътрешността на Слънцето, но още го няма механизмът, който движи тези ударни вълни и през каква среда се осъществява взаимодействието. С тези интересни проблеми се занимаваме сега.
– Най-значимото в астрономията към днешна дата?
– Най-значимото на този етап е откриването на повече от 4500 извънслънчеви планети, по списъка на Международния астрономически съюз. Само преди 20 години не знаехме нито една и се чудехме дали изобщо има планети извън Слънчевата система. Правим следващите стъпки към отговора на въпроса „Сами ли сме във Вселената?“. Аз се отнасям критично към зелените човечета, винаги съм казвал, че човечеството прави неистови усилия и харчи много пари да си даде отговор на този изключително важен въпрос – дали сме сами във Вселената. Но това е сериозен научен проблем! Отговорът е: „Не сме сами! „, и това е почти очевидно. Но
въпросът е къде са братята по разум и искат ли да другаруват с нас
Може и да искат да ни направят роби, за което аз не съм съгласен. И не само аз! Вторият интересен проблем, вече свързан с физиката, е проблемът за т. нар.тъмна енергия и тъмна материя, които бяха открити неотдавна, но изискват създаването на нови раздели от физиката, които съвсем първопроходно се развиват днес. Оказа се, че материята, от която сме изградени включително и ние, нашата земя, слънчевата система, всички галактики, е само 4% от общата материя във Вселената. Сега се полагат сериозни усилия за създаване на математически законов апарат, който да позволи да се опише това състояние и да се създадат астрономически и физически инструменти, които да могат да я индикират. В момента по косвени явления и събития във Вселената можем да съдим къде има големи количества от тъмната материя и тъмната енергия. Не можем пряко да наблюдаваме и двата компонента.
Следващите крачки на човечеството ще са свързани с усвояването на планетата Марс
и големите спътници на планетите гиганти като Европа, Ганимед, Калисто, Титан и т.н.
– Какво е за Вас 24 май?
– Мои ученици, които са революционно настроени, питат – не може ли без 24 май, не е ли много старомоден. Казвам – не, не може! Защото
благодарение на българския език и писмеността, а от там и на православието, сме се съхранили като народ
през тъмните векове на робството.
Обяснявам им, че въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. По този начин, в епохата на робството, българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Българската Държава на духа“. Всички ние, които знаем как стоят нещата с българска народност и памет, трябва да направим възможното и невъзможното, да съхраним историята и развием българска наука, образование и култура, защото това е пътя към бъдещето.
НБП, Дима ТОНЕВА
