Ние сме по-добри от световни вериги като „Баумакс“, „Практис“, казва още Васил АРГИРОВ, управител на „Багира“ ООД-Стара Загора
– Г-н Аргиров, край „Багира“ в индустриалния квартал на Стара Загора расте внушително разширение. Явно, въпреки острата конкуренция от световни вериги, стоите стабилно на пазара. Как успявате?
– Както казва Кубрат Пулев – удрят ни здраво, ние падаме, но пак ставаме. Веригите дойдоха в Стара Загора след нас, а
ние сме на пазара вече 20 години
Защото знаем българите как разсъждават и работим като българи с българи. Чуждите фирми дойдоха с много голяма кошница и искаха да я напълнят бързо. Което в България не може да стане, поне аз така мисля. В България не може да имаш прекалено голям оборот. Нашата кошничка е малка, слагаме в нея по малко.
Преди 20 години,
започнахме в едно помещение от 36 кв. м
работехме на две места с жена ми, бяхме тримата с майка ми. Започнахме с около 600 артикула, които изглеждаха страшно много в моите очи. Сега по кодове имаме 80 000, от които 50 000 – налични във всеки един момент. Никоя от веригите строителни хипермаркети в Стара Загора го няма! Ние сме по-добри и
самочувствието ни не е голо!
Да успяваме ни помагат ентусиазмът и хъсът за работа, познаването на характера на българина.
– Какъв е той?
– Българинът не се доверява, иска да провери, много трудно прощава. Ако го подведеш, трудно се връща. Затова се стараем и внимаваме.
При нас няма да чуете реклама, че продаваме на най-ниски цени
Това са думи! Хората влизат в единия магазин, после в другия и преценяват. При нас едно от най-важните неща е и отношението към клиентите. Стараем се да обърнем внимание на всеки, независимо кой и какъв е – лекар, адвокат, общ работник.
– Какво представлява разширението?
– Пристройка с топла връзка към старата сграда, с 3000 кв. м площ, където
ще се акцентира на сухо строителство, мазилки, шпакловки, гипсокартони
Ще има около 5000 нови артикула.
– Икономическата криза трудно отминава, не е ли рисковано да се инвестира в такъв момент?
– Когато е най-трудно, тогава трябва да се бориш.
На времето бях пожарникар
не е имало място или случка, в която да се дръпна назад. Винаги ме е било страх, но винаги съм го преодолявал. И сега е същото. Правиш аритметика, прецениш рисковете, плюсове, минуси, и ако под чертата плюсовете са малко повече – започваш.
Разширението е по идея на синовете Мариян и Деан
Казаха – магазинът ни е тесен. Трябва да го разширим. От кризата се стряскат тези, които искат да печелят много. Ние си гледаме нашата работа и клиентите, да си покриваме нуждите, да си обслужваме кредитите, да плащаме заплати на хората си. Работим с два пъти повече хора от всеки хипермаркет в Стара Загора. Общо в „Багира“ сме 240 души, като
две трети от персонала е от 10 години с нас
Предстои да наемем и още хора.
– Най-трудно, най-добрите години?
– Като се обърна назад, нищо лошо не виждам в целия ми живот. Няма момент, за който да съм съжалявал. Цял живот семейството ми сме работили, не сме свикнали да сочим с пръст – ти отиди да свършиш това, ти онова.
Аз мога да свърша всяка една работа, както и синовете
Ако бяхте дошла снощи в 9 ч., щяхте да ни видите тримата на обекта да пробиваме дупки и да работим като общи работници. Не можем да си позволим да не знаем нещо и да не можем да го направим. Работникът често казва това не може да стане, невъзможно е. Хващам машината и показвам, че е възможно.
При мен „не може да стане“ не съществува
– Синовете Ви?
– Те започнаха да работят още от 7-ми, 8 -ми клас, всяко лято, като общи работници в складовете. И не са спирали. Мариян е маркетинг-мениджър, на 29 г., Деан е с една година по-голям и е свързващо звено, координатор между управителите на магазините.
– Оправдаха ли доверието Ви?
– Имам най-хубавите синове. Няма по-добри синове от моите! Казвам го с гордост.
Работят съвестно, разчитам на 1000% на тях
Фамилия Аргирови сме борчески род. Баща ми, Атанас Аргиров, е първият майстор на спорта по борба, заслужил треньор, съдия. Чичо ми също е борец, брат ми е завършил ВИФ с борба, аз – също. Всички сме хора със строга дисциплина и голяма отговорност.
– Вие ли сте „шапката“ или вече сдавате на синовете?
– Надявам се скоро да ме пратят на почивка някъде. Очаквам да ме пенсионират, за да се занимавам с хобито си – волейбол.
– Има ли пусков срок обектът, кога ще режете лентата?
– Лента няма да има, пускането ще е поетапно. Не можем да затворим магазина за месец, за да пренаредим всичко.
Акт 16 трябва да имаме до края на ноември
Ако времето позволи, през настоящата седмица ще се направи и инфраструктурата. Вътре започваме да подреждаме стоките на 23 ноември.
– Следващият Ви проект?
– Докато не завърша нещо, не мисля за ново. Но така се е случвало досега, че една година след края на даден проект винаги започваме нов!
НБП, Дима ТОНЕВА