Така се нарича изложбата, с която в сътрудничество гостуват в Регионалния исторически музей в Стара Загора Регионалният етнографски музей в Пловдив и РИМ-Русе. Изложбата е направена с подкрепата на Министерството на културата по повод европредседателството на България към Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Разговаряме с Искра ТОДОРОВА, уредник в отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей в Русе: Етнография на града не е най-развитата в българската етнографска наука и с българската музеология й дължат много. В последните десетилетия вече фигурира в научните изследвания, но много рядко тя е показвана в музейните пространства. Тази изложба е реверанс и аз съм много доволна, успяхме и да я направим темата по този начин. Русе и Пловдив са градовете, които са двигател в развитието на българското общество, на българската култура след Освобождението. Периодът, който ние показваме, е на модерността. Всъщност проследяваме как се променя българското всекидневие, както и облика на българските градове. Най-силните влияния в този период върху българската територия са точно двата града. Русе със своето географско положение на брега на р. Дунав лесно и бързо търпи влияние от Западната Европа. Тогава р. Дунав е като магистрала за Европа и показваме Русе и Виена като здраво свързани точки. А и не случайно през това време на град Русе са казвали „малката Виена“. В Пловдив по същото време съществува кв. „Кючюк Париж“. Всъщност градовете ни се съизмерват с европейските, даже и по названието на различни обекти като сладкарница „Лондон“, сладкарница „Швейцария“ в Русе. В същото време тези влияния, които идват при нас, ги адаптираме към нашите модели на живеене, защото все пак имаме специфика, традиции, които следваме, но никой сякаш не съзнава, че трябва да бъдат модернизирани. Така че се получава много интересна симбиоза.
Предметите в изложбата са част от фонда, който ползваме във временните ни изложби. Сега просто сме ги извадили от витрините, от фондовете, така че да се съчетаят с експонатите, които притежава Регионалният етнографски музей в Пловдив и да стане интересна изложба за това как българското всекидневие се модернизира освен сградите, хората, техните домове. Показали сме го чрез начина на храненето, дрехите, облеклата, аксесоари при тях, музиката. В градовете се появяват операта, балетът, симфониетите, различни модерни състави, които свирят и по улиците, и в заведенията. Появяват се латерни, музикални кутии. В изложбата има интересен експонат от Пловдив – бонбониера с музикална кутийка, вградена в нея. Съвсем нови музикални инструменти като цитрата покрай китарата, флейтата.
Показали сме и системата на храната и на храненето в кухнята. В този период се променя и начинът, по който ние си набавяме храна, по който я приготвяме, както и по който я поднасяме. Затова има и експонати като тенджера под налягане от 1905 г., закупена е от Румъния, а надали е произведена там, защото в Румъния също имат западно влияние и оттам влизат много стоки. Имаме различни аксесоари като хладилна чанта, с която гражданите ходят на пикник, за да си изстудяват питиетата. Тя не е като съвременните, разбира се, но показва и този културен модел в края на 19-и век.
В Русе в онзи период има много интересно етническо разнообразие в големи общности. Освен българи има арменци, турци, гърци, евреи, много търговски пътници. А да не говорим, че още по времето на Мидхат паша от средата на 19-и век в Русе има сериозно присъствие на консулства от 1864-65 г. с хора със съвсем друг тип култура, поведение, облекло. Те стават модел за подражание на русенци. Така че по-богатите семейства, така нар. елит, следват тези модели още тогава. По снимките, които са представени в изложбата, българите не се различават. И в Пловдив ситуацията е идентична. Така наречената алафранга от традиционна риза и европейско сако е било нещо нормално. Не може нещата с магическа пръчка да се променят изведнъж.
За първи път изложбата беше показана в Пловдив. Открихме я през лятото на 2018 г. А след това беше в Русе. Стара Загора е третият голям областен град, в който я представяме.
На мен лично са ми любими няколко неща, споделя Искра Тодорова. Една от емблемите на нашия отдел е порцеланова каляска – изящна и много красива. Освен това и една седефена бонбониера от истински седеф с инкрустации от метал. Ние се гордеем с колекцията от кухненски прибори и пособия, които не се срещат в други музеи. Говорим за тенджера под налягане, за механичния миксер, рендето за кора, за лимони и др. Има много интересен стереоскоп преди да се появи киното. Това е приспособление, с което едно време са разглеждали картини, снимки с триизмерен ефект. Интересен начин тогавашните хора да опознават света.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
