Отечествените следи на художниците

Пейзажната живопис или  рисуването на открито в една от своите форми на творчество има повече от 100-годишна практика на художниците. В процес на осмисляне на понятието „пленер“  са и художествените продукти, които се раждат при такива общи колективи, които творят заедно като Пленерът по живопис „Дружба 2018“, който традиционно се провежда в Стара Загора. Тази година той се състоя  от 6-и до 14 юни за 23-и път. Проявата се организира от Представителството на Съюза на българските художници в града с изключителната подкрепа на Община Стара Загора. За участие в пленера бяха поканени общо 9 художници от страната.
Днес това художествено явление се измества от класическото понятие на тази дума като работа на художника в непременното директно общуване с природата. Това понятие вече живее с други представи на художника по-често от минали възприятия, вълнения и откривателства. Георги Динев също се опира на спомена и използва други знакови представи за преживяването, както е в картината му „Среднощна разходка на музиканта“. Музикантът с неговия тромпет, с внушението за неговата самотност в една зимна нощ, когато единственото, което  среща, е приказният свят,  от леда на зимата и онзи мост,  който свързва усещания и възприятия. В „Малък Сечко“ледът и студът са автори на друг пейзаж с усета за една „бяла“ симфония. „Хамелион на прозореца“ е картина, свързана с някаква символика, която се носи от това магическо същество – символ,  създаден с особен авторски уют. В картината „Спомен от едно пътуване“ се вижда готическа архитектура през счупено стъкло на прозорец – едно пътуване, което вероятно е било много самотно, защото се вижда фигурата на скиталец в своите спомени.
Проф. Стефан Алтъков открива за себе си и графично пресъздава символи върху печати от  антична Стара Загора. Интересен е подходът с проф. Лаура Димитрова в „дует“ в търсене на форми за графично предаване на психологични състояния на твореца с опита да надникне в себе си, преди още да се оформи образът.  Това ще рече да предадеш графично раждането на психическите процеси и в тях зрителят да изпита усещането за естетика и емоционалност. Двамата автори тук предават проявлението на онази първичност на рефлексията на мозъка преди да се сътвори образът на едно начало.
Лаура Димитрова, както и други участници в пленера, използва изображения върху  археологична керамика, метал (Старозагорското лъвче).
При Петър Петров двете малки живописни картини носят песента, която е в човека и която със своята мелодия звучи в неговите самотни персонажи, отдадени на сантименталност, на очарование от спомена. Сякаш самотата  е достатъчен фактор в едно примиренческо състояние, както е устроен самотният човек.
Румен Петков продължава знаковия подход към пейзажа, който събира фрагменти от старата античната култура в обща композиция, която въздейства на зрителя със своя колорит – познати декоративни мотиви във фрагменти от украсата на античната къща, включително и забележителните в тях мозайки на Августа Траяна.
В картината на Милко Божков „Край Карлово“ виждаме могила с нейната загадъчност, с видимите пластове, в далечината с мастилено синята планина. Над тази мъртва могила художникът е спрял пътя на белите облаци, които ще отплават нанякъде –  такъв е животът на тази могила, който е отплавал някъде в небитието.
Росица Попчева в символичния изказ на своето „Докосване до древното“ се чете душевното преживяване в търсенето на друг емблематичен образ-символ на преживяваното в досега до древността.
Минчо Панайотов в досега с пейзажа пренася усещането за прелестта на околния летен свят в цветността на геометричните фигури като символи на лятото с оранжевото на летния зной, с птиците в небесата. Това пъстроцветие влияе приятно и създава у зрителя усещането за бодрост и настроение.
Валентина Лапчева в един стрък на полско растение предава по много простичък начин живота в няколко състояния: неразпукналата още чашка живот и изпразнените чашки. Един  символистичен подход към философски обобщения като: животът е много крехък. Валентина Лапчева и в другите си картини продължава да търси символите на човешките душевни състояния, както и философски обобщения на живота
НБП, Донка ЙОТОВА