На 21 април от 18 часа най-новата книга на Димо Узунов „ХАРИЗАНСКА БРОЕНИЦА. Моят Зографски Гергьовден” ще има премиера в голямата зала на старозагорската РБ „Захарий Княжески”. С изключително интересни документални разкази дългогодишният водач на поклоннически групи в Зографския манастир, Света гора, Атон, разказва за благословения труд на харизаните в полза на светата обител.
В навечерието на премиерата, свои думи за автора и книгата, за Зограф, споделя Ставрофорен свещеноиконом Евгений Димитров, председател на църковното настоятелство на старозагорския храм „Света Троица”.
Манастирът „Св. Георги Зограф” е много специално място. Там, в тази монашеска република, както се нарича, хората се спасяват. Там се е запазило така нареченото старчество, което се е зародило още в ранното ни християнство и все още могат да се намерят старите, които да ръководят младите монаси към спасението на душите.
От много години Димо Узунов е пъпната връзка на Стара Загора със Света Гора Атон. Води хора там, запознава ги с монашеския живот. На нашия манастир той е отдал през последните години целия си живот и цялата си душа на православен християнин. Води на поклонничество хора, които да помагат. Манастирът е с доста голям сграден фонд, много градини, и без такива хора дейностите са непосилни за монашествуващите.
Моето лично преживяване там за първи път бе през 1993 г., още като студент. В „Зограф” бяха само четирима монаси и това беше проблем, защото в монашеската република, когато манастир остане без монаси, се запълва с монаси от друга етническа общност. Щеше да се загуби – гърците бяха готови да го заселят с гръцки монаси. Но, слава на Бога, през годините това се промени. Сега вече са повече от 30 монасите ни. За да се запази и развива манастирът имат голямо значение хората, които дават своя труд в помощ на стопанисването и превръщането му в това, което днес представлява. Направиха се много ремонти, възстановиха се доста от крилата, мисля че само на източното остана да се довърши ремонтът. Направи се харизанска част, където поклонници и гости на манастира отсядат в едни много добри битови условия. Всичко това е благодарение на хора като Димо, които успяха да привлекат със своя жар и отдаденост много люде да ходят, да помагат и да подкрепят нашата общност в Света Гора.
Негова книга на Димо Узунов е за всичко, което може би е преживял, видял там. Тя е нещо много специално, защото през всички тези години много хора бяха там. Писаното слово остава и ще е един чудесен спомен за всички, които сме били там, заедно с Димо, на Света Гора.
NBP.bg, подготви Дима ТОНЕВА
