Преди 32 години България излезе от плановата социалистическа икономика и тръгна по пътя на пазарните отношения. На днешния ден NBP.bg представя тематична анкета, посветена на българската пазарна икономика и развитието на бизнеса след 1989 г. Зададохме нашите въпроси към изявени старозагорски журналисти и представители на бизнес организации, които споделят своето мнение по следните два въпроса:
1. Какво е най-важното, което се случи за тези 32 години като преход от планова към пазарна икономика и как виждате развитието на българската икономика в бъдеще? Кой, според Вас, е по-добрият вариант за България – държавен капитализъм или либерална икономика, моделите на кои държави са добър пример…
2. Кои са онези представители на бизнеса, които през този период са изиграли важна роля за развитието на Стара Загора и региона?
Олег СТОИЛОВ, Председател на УС на Търговско-промишлена палата – Стара Загора:
1. Разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ след 1990 г. води до либерализиране на свободната търговия на страните от Централна и Източна Европа. Задълбочаващата се глобализация и свободната пазарна икономика поставят въпроса за конкурентоспособността на продукцията с още по-голяма острота.
Голяма част от неефективно работещите държавни предприятия при новите условия са поставени пред дилемата да бъдат закрити или приватизирани. В страната започва активен процес на цялостно преструктуриране на икономиката, в частност и на индустрията като основен неин отрасъл.
Успоредно с процесите на масова приватизация в България започват и реституционни процеси. До края на 2001 г. 51,9 % от всички държавни активи са приватизирани, а делът на частния сектор в БВП достига до 70 % през 2000 г. След 1999 г. индустриалната политика на България се подчинява на подготовката и присъединяването на страната към ЕС.
От 01.01.2007 г. България е пълноправен член на ЕС, като индустриалната й ни политика беше основно подчинена на Единната Европейска политика. След период на известно оттегляне от индустрията през 90-те години и фокусиране върху пазара, от началото на века европейската политика отново се обръща към производството и свързаните с него отрасли – нова индустриална политика, или индустриален ренесанс. Основна цел в стратегия Европа 2020 беше относителният дял на индустрията в БВП на ЕС да достигне 20%, с подкрепено от милиадни програми, което до голяма степен се достигна. За съжаление, въпреки програмите, България не можа да преодолее дистанцията на западноевропейските страни, дори изостана и от присъединилите се източноевропейски страни. Към момента, въпреки относителното си развитие, тя е на последно място сред страните-членки на ЕС, по БВП на глава от населението и по много от другите икономически показатели. По-важни причини за това са:
2. В сложното време на прехода Стара Загора се стреми да запази и засили водещото си мястото сред съвременните модерни градове на България.Ресурси за това са благоприятни географски и природни дадености, богатото културно-историческо наследство, опит и традиции в областта на промишлеността и селското стопанство. За да се реализира това е необходимо развитие на професионалното средно и висше образование, съответстващо на индустриалния профил на региона; привличане и задържане на инвестиции; развитие на нови иновативни и наукоемки производства с голяма добавена стойност; ефективно и целенасочено използване на национални, европейски и др. международни ресурси.
Водещи индустриални сектори на Старозагорски регион:
Енергетика, концентрирана в комплекса „Марица изток“. Предстои сериозно преструктуриране на сектора, с използване на нови технологии и създадената инфраструктура.
Машиностроене – „Прогрес“ АД, „Храхинвест-Хранмашкомплект“ АД, „М+С Хидравлик“ АД, „Пресков“ АД, „Металик“ АД, „Капрони“ АД и др.Химическа промишленост – „Ате пласт“ ООД, „Панхим“ ООД, „Евриком“ ЕООД и др.Дървопреработване и мебели – „Средна гора“ АД, „Кастамоно“ АД, „Роси“ ЕООД и др.Производство на елементи и части за авт. промишленост – „Стандард профил България“ АД и др.Военна промишленост – „Арсенал“ АД и др.Хранително-вкусова промишленост – „Загорка“ АД, „Бисер олива“ АД, „Градус“ АД, „Кен“ АД, „Дерони“ ООД, „Конекс-тива“ ООД и др.Селско стопанство и агротехника – „Булагро“ АД, „Златекс“ ООД, „Оптиком“ ООД и др.
Електроника и електротехника техника – ДЗУ АД, „Оскар Рюег България“ ЕООД, „Верея пласт“ АД и др.Софруер – „Е-динамикс ООД“ и много други малки и средни фирми.
В региона има добро развитие на малки и средни фирми в различни сектори. Перспективно направление е развитието на съвременни индустриални зони и паркове.
Подробна информация за развитието на регионалната икономика от 2000 до 2021 г. е представена в Икономическите годишници на Регион Стара Загора, издание на Търговско-промишлена палата Стара Загора.
БВП на човек от населението на област Стара Загора 2000 – 2019 г. вкл.
По данни от Икономически годишник на Регион Стара Загора
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Христо ХРИСТОВ, журналист: България загуби позиции, завоювани на международните пазари
Дарина КОЛЕВА, журналист: Уникалното на Стара Загора е пъстрата палитра от фирми в почти всички ключови направления
Максим ДОБРЕВ, журналист: Пазарът, оставен на самотек, е стихия без спирачки
Росица ВЪЛЬОВСКА, журналист: За България не са подходящи нито държавен капитализъм, нито либерална икономика в чистите им варианти
Илко ГРУЕВ, журналист: По-далеч от държавното и ляво-либералното е желан модел от бизнеса
Йорданка ДИМИТРОВА, журналист: Най-голямата ни грешка е загубата на световните пазари
NBP.bg
