На 21 септември се навършиха 80 години от рождението на големия старозагорски художник, хералдик и езотерик Христо Танев (21.09.1943-21.03.2019), автор на герба и знамето на Стара Загора.
По този повод в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора бе представено второто издание на книгата на Христо Танев „Аз-ът на българите“. Събитието бе организирано от Община Стара Загора, Фондация „Космос-Димитър Брацов“, НЧ „Христо Танев – 2020“, Дружество на писателите в Стара Загора и РБ „Захарий Княжески“.
Второто издание на „Аз-ът на българите“ е на издателство „Хелиопол“. Редактор и автор на предговора е Петко Тенев-Каневски. Христо беше обаятелна, диалогична и всемирна личност, сподели пред присъстващите Каневски. Смятам, че 21 септември трябва да бъде бележита дата в календара на духовна Стара Загора. Не познавам друг човек, който толкова безкористно и френетично да е обичал Стара Загора като него, каза още Каневски.
Препълнената зала на библиотеката събра десетки приятели и съмишленици на Христо Танев. Водещ на вечерта бе Димитър Брацов, предприемач и председател на Фондация „Интелектуален клуб КОСМОС-Димитър Брацов“.
В залата бе и единият от синовете на Христо Танев – Огнян Танев. Ето какво сподели той в интервю за „Национална бизнес поща“.
– Г-н Танев, на какво Ви научи Вашият баща?
– Преди всичко баща ми беше родолюбец и това успя да възпита и у нас с брат ми. Научи ни на родолюбие, на честност. Освен че бе художник и човек на изкуството, националните каузи му бяха присъщи и приоритет. При тези събития, които се случват в момента, надали щеше да бъде много доволен.
Баща ми беше човек, на който може да се разчита. Научи ни да бъдем в голяма степен като него – да уважаваме приятелите си
да бъдем добри и кой с каквото може да помага на другите.
Много искаше и двамата с брат ми да се занимаваме с изкуство, някой от нас да продължи делото му. Но така стана, че в тези мътни времена през 90-те години, не възприехме тази идея. Изкуството беше в забвение. Дай Боже, внуците му да тръгнат по тоя път. Дъщерята на брат ми ще става лекар. Но не е изключено някое от момчетата да прояви желание за развитие в областта на изкуството. Съхранили сме неговото наследство от картини и го пазим. Надяваме се един ден нашите деца, ако имат желание, да се запознаят с него и да открият интересни неща.
– Христо Танев беше ли строг баща?
– Да, беше строг, но дълбоко в душата си беше добър човек. Гордея се, че ми е баща. Покрай него имам много познанства и контакти.
Той бе всеобхватна личност, не за нашите ширини, сякаш цялата Земя не му стигаше
И пак ще, кажа – важно за нас е, че той ни остави следа на родолюбие, на творчество, на откриване на нови светове. И ни научи да бъдем по-добри и да мечтаем.
– Разкажете любопитна случка или преживяване, за които си спомняте?
– По едно време баща ми беше главен художник на Стара Загора. Но такава му беше работата, че не беше свързана с работно време или с конкретни ангажименти. Един ден се прибра вкъщи и заяви: „Подадох си оставката“. Не беше ходил дори да си взема заплатата. Беше човек на честта, не искаше да тежи на бюджета. Преценил, че нямат нужда от него.
Той не искаше да получава нещо, което смяташе, че не е заслужил
Баща ми умееше да предвижда събития и да вижда неща напред във времето. Като дойде демокрацията казваше: Огняне, ще дойде момент, когато магазините ще са пълни, но хората няма да имат пари да купуват. Наистина това се случи. Магазините ни бяха като корекоми, но не всички имаха средства. По-късно ми каза: Ще дойдат дни, когато хората ще имат пари да си купуват, ама ще има некачествени храни. Така и стана.
И много от събитията, за които е правил прогнози, се потвърждават във времето – за политическите промени, за това, че хората трябва да се обединяват, а не да се разделят. Ако е свидетел на това, което сега става, няма да е хич доволен.
Освен че предвиждаше нещата, знаеше накъде отива света. Знаеше кое е правилно, кое не е
Баща ни извървя своя път тук, надявам се да е на по-добро място, да ни гледа и да се радва, че продължаваме делото му – с читалището, със събитията и инициативите, които се провеждат. Както и с второто издание на „Аз-ът на българите“, което направихме с негови приятели. Надяваме се, че тази информация ще стигне до повече хора и ще се съхрани за поколенията. Това е смисълът на наследството, което ни остави – да продължим да надграждаме неговите усилия и труд.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
