Огнян Минчев, Фейсбук: Тези, които се радват и празнуват дивашкото кръвопролитие на Хамас по улиците на Европа са тези, които са в състояние да повторят това насилие в самата Европа.
„Мултикултурната“ шизофрения на европейското псевдолиберално левичарство допуска едновременното съществуване на европейско и национално законодателство за регулиране на миграцията, и непрекъснатото му нарушаване чрез системна идеологическа манипулация на европейските народи в полза на нелегалните мигранти, наводняващи Европа.
Европейски „НПО“ наемат кораби, с които вкарват нелегално в Европа хиляди мигранти под претекста, че могат да се удавят във водите на Средиземно море. Това е хуманно, нали? А защо, след като ги натоварят на своите кораби, не ги върнат обратно на африканския браг, а акостират в европейски пристанища?
Отговорът е много прост. За европейското „мултикултурно“ левичарство миграцията изпълнява важна идеологическа роля. Тя разводнява и намалява „бялата хегемония“ в европейските общества – а „бялото“ е, както знаем, много лошо.
Лично съм слушал от малоумни германски радикални левичари, че Германия трябва по-бързо да изгуби своята „бяла хегемония“, за да се предотврати „рецидив на нацизма“.
Идеологическите бълнувания вляво са подкрепени от бизнес аргументи на предприемачите. Европейските общества не създават достатъчно деца, а искат да живеят все по-богато. Това не може да се случи без нарастване – или най-малкото запазване обема на пазарите на труда в Европа. Европейски деца няма – ще си внесем работна ръка.
Добре, но това може да става с нормални, цивилизовани механизми за достъп на кандидати за европейска натурализация от други, неевропейски страни. За съжаление, този тип „кастинг“ очевидно се оказва идеологически „неграмотен“ и недопустим. Допустимо е да претендираш, че имаш закони за граничен контрол и целенасочено да вкарваш в Европа всеки, който не го е домързяло да дойде до нейните граници.
Чудно ли е тогава, че религиозният радикализъм, културният примитивизъм (ау, каква политически некоректна фраза!) и систематичната враждебност, култивирана в младите поколения на второ, трето, четвърто поколение наследници на мигранти – чудно ли е, че всичко това се ползва от пълни институционални гаранции в Европа, насочени към „съхраняване на културното многообразие“.
Прииждащите към Европа мигранстски потоци носят всички основни характеристики, дилеми и нива на еволюция на традиционните култури, доминиращи околния неевропейски свят. Тези хора не желаят да се модернизират – самата модернизация от десетилетия насам е почти мръсна дума в постмодерна Европа, защото имплицира културно неравенство. Те не желаят да се интегрират, защото техните ценности не са нито модерни, нито „постмодерни“ – „мултикултурни“.
Напротив, те се намират на нивото на племенно-традиционното съзнание, което приоритизира съхраняването на племенната идентичност и враждебността към другите идентичности, преди всичко заварената европейска идентичност, която е заплаха за тях – религиозна, културна, общностна…
Стратезите на културната и религиозна нетърпимост, застанали начело на нарастващи групи от мигранти в Европа имат простичка и непобедима стратегия – натрупване на демографска мощ, която в определен момент ще ги овласти в отхвърлянето на заварения социален порядък и налагането на алтернативен – „халифат“. Това, разбира се, ще стане с насилие – няма как да се случи безконфликтно.
„Халифатът“ може да спечели избори, но не може да се утвърди без брутално налагане на обществените му норми.
Това ли чакат да се случи полезните идиоти на „мултикултурния“ прогресивизъм в Европа? Изглежда, че да! Но дотогава по улиците на Европа се водят празненства в чест на главорезите от Хамас…
