– Г-н Драганов, стартира новият творчески сезон на Държавна опера-Стара Загора. Какво сте подготвили за публиката?
– Всеки нов сезон е ново начало. Празник е за нас. Символично открихме нашият творчески сезон на 25 октомври – Световния ден на операта, обявен от професионалната организация Opera Europa. Стартирахме с „Тоска“ с участието на сопраното Светла Василева – едно от най-големите имена в момента в оперното изкуство в света. С този спектакъл искаме да кажем на публиката на Стара Загора, че сентенцията „Аз съм гледал тази опера“ не важи. Всеки оперен спектакъл е неповторим заради изживяването, което предизвикват онези, които са горе на сцената – артистите.
През новия сезон ни
предстоят 9 оперни премиери, 4 балетни премиери, две нови оперети и мюзикъл и няколко много важни концерта
Едно от най-големите изпитания за нашия оперен театър е на 22 ноември, когато ще открием и Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. Ще бъде представена операта „Африканката“ от Джакомо Майербер, колаборация с известен театър в света – Дойче Опер-Берлин. Интересното в този проект е, че режисьор е световноизвестната българка Вера Немирова, диригент е Ивайло Кринчев. На сцената ще бъде и Даниел Магдал, участник в постановката на Дойче Опер в Берлин. Безкрайно сме щастливи, че ще реализираме такова трудно заглавие.
След това ни предстои една изнесена премиера. На 7 и 8 декември в Националния театър на Люксембург ще представим „Любов“ и „Ревност“ – от Албена Врачанска, български композитор, който дълги години твори извън пределите на Родината. Ние сме единственият оперен театър у нас, който поставя камерни заглавия. Това се увенча с безспорен успех.
Пред публиката на Люксембург ще покажем нашите постижения в този жанр
С митрополит Киприан
В Стара Загора предстоят премиери на няколко камерни оперни заглавия: „Замъкът на рицаря Синята брада“ от Бела Барток на 21 февруари; две камерни опери „Подслушан разговор“ и „Омагьосаният принц“ – на 16 май; ще направим опера на Нино Рота – „Двамата срамежливци“ – на 1 и 2 юни.
Основният ни акцент в премиерите на оперни заглавия за първата половина на следващата година е на 27 март, когато ще представим „Бал с маски“от Дж. Верди под режисурата на Славчо Николов, костюми и сценография на Каталин Йонеско-Арборе. Изключително интересни са предложенията за визия на този спектакъл, които видях преди няколко дни.
На 4 юли
на стадион „Берое“ публиката ще може да види „Атила“
(вече миналата в Италия на 27 септември 2019 г. премиера) – коопродукция на Старозагорската опера и театъра в Каляри. Безкрайно сме щастливи за тази колаборация с един от най-големите италиански оперни театри.
В настоящия сезон зрителите ще видят и много балетни премиери. Те започват на 5 декември с „Шопениана“ в рамките на ФОБИ. Интересното е, че хореографията на спектакъла ще бъде на Снежана Дескова, човек, който носи устрема, носи енергията на тази трупа от доста време. Целият балетен сезон ще бъде посветен на забележителната годишнина – 70 години балет в Стара Загора. Класическият балет, който подготвяме за новия сезон, е „Спящата красавица“ на Чайковски, с премиера на 29 април 2020 г.
Ще имаме изненади и по отношение на мюзикъла
Ще представим „Парижката Света Богородица“ на 28, 29 и 30 май. Смятаме, че тази постановка ще бъде в България първият образец на мюзикъл, какъвто американската публика гледа на Бродуей.
И много други неща предстоят. Сред тях са и концертните изпълнения. Започват още на 30 ноември, когато правим Юбилейна гала вечер „70 години Стефка Минева“. Планували сме и други интересни изяви. Ще отлича едно сакрално произведение, което пристига за първи път в България и в навечерието на великденските празници ще прозвучи в Стара Загора – под диригентската палка на митрополит Киприан – „Страсти по Матей“, музика на митрополит Иларион Алфеев.
– Най-важните акценти от ФОБИ?
– Отбелязваме важни годишнини – 120 години Панчо Владигеров с Академичния симфоничен оркестър, с диригент Григор Паликаров; годишнина, която връщаме като спомен за великия маестро Димитър Димитров – посвещава се на 90-годишнината на създателя на този фестивал. Отбелязваме и 100 години от рождението на големия български диригент Руслан Райчев. И разбира се,
във ФОБИ ще има оперни заглавия, изключително атрактивни
които може да се видят по фестивали и са връх на оперното изкуство. Сред тях са „Таис“ от Жул Масне на операта в Гданск, Полша, „Фалстаф“ от Дж. Верди на нашите приятели от Пловдивската опера. Интересна програма, която всяка година израства, въпреки че бюджетът ни остава един й същ. Той е в рамките на 100 хил. лева. Всичко, което правим, е благодарение и на наши лични контакти и взаимоотношения с колегите и на огромната подкрепа на Община Стара Загора.
– Продължава тенденцията да каните артисти със световна слава?
– Да, продължаваме, ще има и още такива оперни артисти, които са не само българи, разбира се. Най-важното нещо в операта са певците, те са „лицето“, интересът на публиката е провокиран именно от тях. Операта е изкуство, което не е масово. Това е
място, което събира определен кръг от хора, от елита на Стара Загора
Малко градове в България, а и в света, имат такъв комфорт, който осигурява нашата сграда за публиката. Нашите фоайета са добре организирани. Предлагаме възможности за много срещи, място за децата, които посрещаме и въвеждаме в дебрите на сериозното изкуство и сериозната музика.
Борбата ни за всеки един зрител е голяма и продължава. Вече сме малко над 300 души заедно с младите артисти от Детско-юношеската школа за опера и балет. Този огромен ансамбъл от професионалисти изисква адекватно заплащане, имаме нужда винаги от помощ и подкрепа. Подкрепата на публиката, разбира се, е неоценима. Но имаме нужда и от много неща, които театърът консумира. Сега например, настоятелството на операта поде
кампания за закупуване на балетни обувки (палци) за балерините от трупата и на професионални столове за оркестрантите
В нея вече се включиха Лайнъс клуб Стара Загора-Августа – дариха 40 чифта палци за най-малките балетисти от ДЮСОБ. Младен Стоянов, управител на „Бултех 2000“ направи така, че нашите балетисти да играят на професионален под в репетиционната зала, той заплати всички разходи. Безкрайно им благодарим!
Хората трябва да знаят, че този театър, с който се гордеят толкова много, не е придобивка. А всичко в него се случва и благодарение на усилията на един огромен екип, и на Община Стара Загора, която безкрайно много помага. Но трябва да бъде и във фокуса на всеки един гражданин, заинтересован Стара Загора да има оперен театър на такова високо ниво. Ниво, което доказваме през последните години с моя екип. Благодаря на всички, които влизат в залата на нашата опера!
– Г-н Драганов, разговаряме с Вас в навечерието на 1 ноември. Каква трябва да бъде будителската мисия на съвременното оперно изкуство?
– Изкуството има важна роля в живота на тези, които се докосват до него, защото създава разкази. Прави така, че човек в залата да почувства себе си, да се обърне към себе си. То е като да четеш книга. Когато го правиш – не си сам, заедно си с героите и те са до теб чрез твоето въображение.
Интернет пространството, фейсбук, са много хубаво нещо, силно информационно поле. И
въпреки че са много по-шумни от една книга или опера, понякога те изпълват със самота
Затова големите будители са всички онези, които в момента се занимават с утвърдени от времето изкуства. Това са хората, които трябва да събудят чувствителността на новия човек от 21 век, който объркано прекрачи прага на Милениума, заблуден от предизвикателствата на бързо стигащите до него, но не оставящи нищо картинки и нематериални интернет придобивки.
– Вас лично какво Ви вдъхновява и като режисьор, и като директор?
– Мен ме вдъхновява всяко докосване до ново заглавие, което трябва да работя като режисьор. А
като директор ме вдъхновява моят екип – работим като голямо семейство
не сме си омръзнали, пълни сме с идеи и ги реализираме.
В навечерието на Деня на народните будители искам да кажа на старозагорци – обичайте своите културни институции, защото те съхраняват историческата памет. Посещавайте операта и другите културни институти и не мислете, че чуждото е по-добро от родното, произведено в Стара Загора изкуство.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
