Антония Коева е юрист с високи професионални и етични стандарти. Юридическата й кариера започва като съдия, била е адвокат и вече над 25 години работи като нотариус. Общественик с изявена благотворителна дейност. Учредител и управител на фондация „Център за правно и културно застъпничество Темида АРТ“, чрез която е реализирала редица успешни проекти в областта на изкуството и правото в полза на общността. Член на Зонта клуб-Стара Загора, на Инър Уийл клуб Стара Загора-Берое, на Настоятелството към Държавна опера-Стара Загора.
На 7 септември 2024 г. празнува красив юбилей! Честит празник!
Тя е герой на втората част от поредицата по проект „Предприемчивите!“. Пълния текст от нейния автобиографичен документален разказ – четете в „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: ВЕКТОР НА УСПЕХА“, която излиза от печат през октомври 2024 г.
Израснала съм в семейство на активни хора, изявени професионалисти. Майка ми – д-р Мария Коева, е известен лекар в Стара Загора, интернист, специалист по вътрешни болести… Тя е голям пример за мен, защото освен перфектна в работата си, винаги е била много последователна, лоялна и амбициозна, в добрия смисъл на думата. Такава се стремя да бъда и аз.
Баща ми Цанко Коев, светла му памет, бе строителен инженер. Завършил е Инженерно-строителния институт (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия) в София. Занимаваше се с така наречените пакетно повдигащи плочи, които за 70-те години на XX век бяха иновативен и модерен метод на строителство… Беше много красив и очарователен. От него съм научила, че
човек никога не трябва да се оплаква и да се отказва, а да преследва целите си, независимо от трудностите по пътя
Няма как да не спомена важността, която имаше за мен баба ми Тодорка. Всички я наричаха Дора. Тя ме отгледа от най-ранна възраст. Беше изключително деликатен, фин и благороден човек. Родена е в София. Баща й – подполковник Иван Матанов, е бил царски офицер, служил в 58-и пехотен полк, участник в Първата световна война, в героичните битки при Битоля, завоя на р. Черна и при гр. Дойран. Бил е обаче доста консервативен и не е позволил на баба ми да учи в Рисувателното училище. А тя рисуваше прекрасно, още пазим нейни картини в нашия дом…
Въпреки примера на моите родители,
аз избрах професията на моя дядо Тончо Тонев – виден адвокат, специалист по граждански дела. Той запали в мен любовта към правото
Още като малка, когато са ми задавали въпроса каква искам да стана, винаги отговарях – адвокат. Четях много книги на тази тема, които бяха любими и на дядо ми (той имаше четири библиотеки в дома си). Неговият предпочитан автор беше Арчибалд Кронин. „Цитаделата“, която прочетох на 12-13 г., изцяло затвърди убеждението в мен, че един ден ще бъда адвокат, ще пледирам красноречиво и ще защитавам каузи, които са справедливи.
За съжаление, в годините се оказа, че юридическата професия не е точно това, което съм си представяла. Времената се промениха, хората са други… Но въпреки това,
аз съм щастлива, че съкровената ми детска мечта да стана юрист се сбъдна
… Още като дете слушах много класическа музика. Отново дядо ми има основен принос за това…Тъй като от много малка се научих да чета, рано прочетох „Книга за операта“ и научих либретата на всички опери, които бяха включени в нея, както и биографиите на композиторите. Бях обаче много любопитна да чуя музиката… Започнаха да ме водят на оперни представления, още преди да съществува сградата на днешния Оперен театър в Стара Загора. Водеха ме в Драматичния театър, където тогава се поставяха оперните спектакли. Там за първи път бях на оперетата „Царицата на чардаша“. След това,
мога спокойно да кажа, че израснах в сградата на Операта, гледах почти всички спектакли
… След като завърших Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, започнах работа като младши съдия в Окръжен съд-Стара Загора. След това до 1993 г. продължих в Районния съд на Стара Загора. Бях зам.-председател и председател на Наказателно отделение, но се случи така, че близо година изпълнявах и длъжността председател на съда. Тогава бях само на 28 години. В този период, точно след 10 ноември 1989 г., бяхме много натоварени. Броят на съдиите беше малък, а пък натовареността голяма. Но от дистанцията на времето категорично мога да кажа, че това бе един от най-хубавите периоди в моя живот. Когато работих като съдия, бях съвсем млада, но въпреки това, резултатите ми бяха много, много добри към онзи момент. Мисля, че
решенията ми, присъдите са били законосъобразни и справедливи. Имах висок процент спогодби по делата
което показва, че хората са ми имали доверие.
В професията си съм се вдъхновявала най-много от дядо ми. Той, за жалост, почина, когато бях в четвърти курс в университета, не можа да ме види дипломиран юрист. Имах сериозен респект към юристите от неговото поколение – Мильо Милев, Ирина Гугалова, Кольо Димов, Васил Тодоров, Магда Митева. Аз ги познавах от дете, защото често ходех при дядо ми в адвокатската колегия (тогава се казваше Адвокатски колектив) на ул. „Кольо Ганчев“ и прекарвах часове там. Когато започнах работа, съм имала за пример в професията Пенка Драготинова, светла й памет!… И други колеги са ми помагали – Юлиан Русинов, Георги Чапразов, Маргарита Попова, Веселина Андреева, Богомил Вълев, Цвятко Цвятков. Научила съм от тях много неща и така трябва да бъде – в нашата професия, ако няма приемственост и ако няма кой да те научи, не може да имаш добри резултати.
След 1993-та за 6 години бях адвокат. Тогава, за да станеш съдия, не беше необходим конкурс, но за адвокатската професия такъв се изискваше. Аз се явих и го издържах. В една от годините бях адвокат в Раднево, пътувах всеки ден.
През 1998 г. се явих на конкурс за нотариус. Бях сред първите свободни нотариуси в България. И досега съм в тази професия. Лично аз работя като нотариус от 17 септември 1998 г.
Защо избрах нотариалната дейност? Към онзи момент беше предизвикателство, нещо съвсем ново, дори ние не знаехме как ще се развие…
Сега всеки казва: това е желана професия. Да, който иска да дойде и да опита. Може да изглежда хубаво и лесно, но в действителност изобщо не е така, а отговорността от упражняването на тази професия е огромна. Разбира се, така е и с всяка друга професия, не подценявам другите дейности. Но когато работиш със сърце и си вършиш работата както трябва, никога не е лесно.
Какви качества са важни за нашата професия? На първо място висок професионализъм – държа на това, педантична съм,
искам нещата, които правим в кантората, винаги юридически да са най-добре издържани и правилни. Никога не съм губила и човешката връзка с клиента… Не съжалявам изобщо за нито един ден от професионалния си път. Не съм смятала да се отказвам от професията. Напротив, имам амбицията да я променям към добро…
Обществената ми дейност е също моя сбъдната мечта. Спомням си, че
в едно от първите ми интервюта като нотариус съм споделила, че мечтая един ден да имам фондация и да се занимавам с благотворителност
Мислила съм го още тогава. Най-напред станах член на Зонта клуб още през 2005 г. Изключително много съм дала на тази организация, много проекти съм направила… След това през 2017 г. станах член на Инър уийл клуб Стара Загора – Берое. Видно е само за 6 години колко много неща направихме и с този клуб…
През 2024 г. фондация „Център за правно и културно застъпничество Темида АРТ“ става на 10 години. Най-хубавото, което направих чрез тази организация, са двата проекта – първа и втора част „Да бъда адвокат на себе си“, през 2015 и 2016 г., посветени на детските права… Добавям и международния пленер, който правим – „Безгранично изкуство“, който отново е в Културния календар на Община Стара Загора и тази година ще се проведе за осми път, и Международния уъркшоп „Обединени художници за обединена Европа“. Част от културната платформа на фондация „Темида арт“ е и арт галерия „Недев“, в която се провеждат различни културни събития и изложби на автори от България и от чужбина.
Дарителството е постоянна дейност в моя живот. Изпитвам необходимост и удовлетворение, когато го правя
особено за каузи, които смятам, че са важни. Дори и когато не съм имала голяма възможност, пак съм го правила. Не мога да опиша защо, това е вътрешна потребност.
Много време ми отнема всичко това. Но не ми тежи, справям се. Нямам лично време, нито много време за почивка. Бих искала и да съм повече със семейството, с прекрасните ми внучки…
Дали съм щастлив човек – силно казано би било. Но
щастието е, когато човек се чувства добре в дадена среда, прави всичко с любов и със сърцето си
Чувствам се успял човек. Много мои мечти съм осъществила и съм постигнала ценни неща…
По документирания разказ работи: Радослава РАШЕВА
