Нов исторически сборник, отразяващ събитията през последните години от османското владичество в града, бе представен в конферентната зала на РИМ-Стара Загора. Сборникът съдържа фототипно издание на „Въспоминания от разбърканите времена“ с автор даскал Петър Иванов, както и свитък от 21 ръкописни спомена за разоряването на Стара Загора през юли 1877 г., записани през 1896 г. от ученици от Мъжката гимназия в града. Включена е и студията „Старозагорска кървава памет“ на Иван Матев.
Идеята за издаване на спомените на даскал Петър Иванов е на проф. Драгомир Петков, арх. Виктория Грозева и д-р Надя Трендафилова. Екземплярът, използван за изготвяне на фототипното издание, е предоставен на музея от семейната библиотека на г-жа Павлина Делчева, зам.-кмет по Общинска собственост, стопанска политика и спортни дейности на Община Стара Загора, за което й благодарим. Още повече, че книжката е библиографска рядкост и по този начин ще добие гра̀жданственост и ще бъде видяна и прочетена от широк кръг читатели. Благодаря и на г-жа Милена Желева, зам.-кмет по култура и туризъм, която уважи нашето събитие, сподели директорът на РИМ-Стара Загора Петър Калчев.
Изключително съм развълнуван при представянето на това издание. Знаете, че преди повече от 10-15 години възникна спор, иницииран от небългарски, външни сили, които се опитаха да броят костите на изкланите при трагичните събития в Стара Загора през 1877 г. Беше тъжно, тъй като тези наши предшественици са дали живота си и в ужас са изживели огромна трагедия, геноцид към цял един град, който е бил и опожарен. Някои дори се опитаха да прокарат тезата, че старозагорци едва ли не са се опитали сами да запалят града, защото в мазетата си държали ракия и други алкохолни напитки. Това също е много тъжно, защото става дума за българи, християни, изклани по изключително жесток начин, допълни Петър Калчев.
В сборника ще представим за първи път, благодарение на Музей „Литературна Стара Загора“ и директора му Иван Матев, и спомените на 21 ученика от 4 клас (сега 11 клас). Шестима от тях са свидетели на трагедията и я описват от първо лице, а другите споделят спомените на своите роднини. Всеки, който прочете техните разкази, ще бъде ужасен. Трагедията е била пълна, а техните думи не са манипулирани, а истината. Написали са спомените по инициатива на даскал Петър Иванов. И всички те са имали невероятно чувство на историчност, за това, че тези събития трябва да останат в историята и да не са забравят. Именно затова настоящото издание ще бъде подарено на училищни библиотеки, училища, защото трябва да запазим паметта за случилото се през 1877 г. в Стара Загора, допълни директорът на РИМ-Стара Загора. Той благодари и специално и представителите на българската православна църква – отец Йордан и отец Евгений, които също бяха сред присъстващите на премиерата сборника.
На събитието присъстваха още Иванка Сотирова, омбудсман на Община Стара Загора, Диана Атанасова, началник отдел „Култура“ към Община Стара Загора, общински съветници, представители на културни институти и учебни заведения, членове на неправителствени организации, медии и граждани.
Сборникът бе представен с подробности и основни акценти от Райна Антонова-Тончева, главен уредник в РИМ-Стара Загора. Тя специално изтъкна, че навсякъде се споменава, че при трагичните събития са избити над 14 000 хиляди души. По това време в града има и много жители от съседните села, които са потърсили спасение в Стара Загора, затова е трудно да се определи колко общо са били хората в града през тези 3 дни, уточни Райна Антонова-Тончева.
Първата част на сборника съдържа спомените на даскал Петър Иванов – една от първите мемоарни книги, издадени след Освобождението, отпечатана през 1884 г. в книгопечатница „Напредък“ в гр. Пловдив. Днес книгата е библиографска рядкост, което е една от главните причини за преиздаването й. „Въспоминанията“ предават събития, свързани с революционното движение в Стара Загора и Руско-турската освободителна война. Разкриват личната съдба на Петър Иванов и семейството му по време на тези смутни времена. И на най-злия си враг, не пожелавам да преживее това, което ние преживяхме в Стара Загора.
Втората част на сборника включва ценни спомени за опожаряването на Стара Загора по време на Освободителната война и извършените зверства над мирното българско население. През лятото на 1896 г. даскал Петър Иванов възлага на ученици от 4-ти клас на Мъжката гимназия „Иван Вазов“ да съберат спомени за разорението на града. Двадесет и един младежи оставят своите ръкописи, които днес се съхраняват в основния фонд на музей „Литературна Стара Загора“. В настоящия сборник тези спомени се публикуват за първи път.
В заключение изданието завършва със студията „Старозагорска кървава памет“ на Иван Матев, която е плод на неговото проучване и събиране на свидетелства за събитията в Стара Загора от лятото на 1877 г. Пред публиката, присъстваща на премиерата на сборника, Иван Матев заяви, че за тези събития не може да се говори кратко. Това е дълбока рана, историческа каверна, не само за Стара Загора, но и за Балканите. Моята публикация е малка част от онова, което съм събирал още от 1984 г. за геноцида в Стара Загора и конкретно за събитията през юли и август 1877 г. Има и много други материали, които се надявам също да публикувам. Ако някой трябва да се съмнява и да спори за величината на този геноцид и за унищожаването на Стара Загора, трябва да спори не с нас, а с хора като Стефан Иванов Кисьов, опълченеца със спомени за боевете край Стара Загора и поругаването на града, трябва да спори с П. Р. Славейков, с Георги Г. Димитров – все прецизни автори. Хората, които се съмняват в геноцида в Стара Загора, трябва да спорят и с даскал Петър Иванов, с граф Николай Игнатиев, както и с множество големи професионалисти – репортери, художници, илюстратори, представители на европейски медии. Те са илюстрирали събитията напълно безпристрастно и това е публикувано и съществува, коментира Иван Матев.
Събитията от 1877 г. влияят изключително много на генофонда на цялата Горно-тракийска низина, десетилетия наред този район не може да се възстанови, унищожени са цели родове. Тези хора, които са загинали, те са новомъченици, допълни още директорът на Музей „Литературна Стара Загора“. Трагедията е неописуема, защото освен клането, трябва да се имат предвид и временните лагери за робини, където са изпращани жените от града, и от там към Одрин по пазари и част от тях стигат до Багдад, Дамаск и др. Впоследствие редица комисии са издирили значителна част от тези жени, но тук идва вторичното наказание – те са се чувствали осквернени, без да са виновни, и не са се върнали, защото са се срамували от това, което им се е случило. Как да се обясни и да се прости това? Да, може да простим, но няма да забравим. Стара Загора е не само поруган град, но в период от време се е превърнал в отбягван, град, в който хората са се страхували да се върнат и да съществуват, допълни още Иван Матев.
Пред присъстващите на премиерата на сборника отец Йордан и отец Евгений предадоха благословията на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан. Те съобщиха още, че в момента тече проучвателен процес и подготовка за канонизация като мъченици на нашите предшественици от трагичните събития през 1877 г.
Новоиздаденият сборник може да бъде закупен от сувенирния щанд в Регионален исторически музей-Стара Загора.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
