На 28 ноември, от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще бъде представен от домакините концертът с предизвикателното заглавие „Нов вятър в операта“. Събитие, посветено изцяло на духовите инструменти с участието на духов ансамбъл от редиците на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора под палката на известния диригент и фаготист ГаборМесарош. Духовият ансамбъл ще изпълни три забележителни творби-шедьоври: Серенадата в ми бемол мажор и Сюита в си бемол мажор от Рихард Щраус, а след това Симфония № 6 /Пасторална/ на Бетовен в аранжимент за духови инструменти от Андреас Таркман.
Заглавието „Нов вятър в операта“ не е просто игра на думи: „вятърът“ напомня за духови инструменти, но и символизира творческия полъх, който ансамбълът внася в класическия и романтичния репертоар. Двете произведения на Щраус, които датират от младостта му, бележат началото на еволюцията му като композитор, докато аранжиментът на Симфонията на Бетовен, поверен на съвременен майстор като Таркман, пренаписва историята в модерна тоналност. Под експертното ръководство на ГаборМесарош, духовият ансамбъл се превръща в мост между епохи, стилове и форми: истински „нов вятър“, който се носи през музиката, като прави фини, но дълбоки промени.
Една неповторима вечер, в която дъхът на дърво и метал разказва древни истории с нов глас…
Серенадата в ми бемол мажор, оп. 7 от Рихард Щраус, е композирана през 1881 г., когато младият композитор е едва на седемнадесет години. Предназначена за тринадесет духови инструмента, Серенадата е замислена в младежки дух, но вече с изненадващо майсторство на оркестрацията. Тя е изпълнена за първи път на 27 ноември 1882 г. в Tonkünstlerverein в Дрезден. Успехът ѝ привлича вниманието на Ханс фон Бюлов, който я включва в репертоара си и насърчава Щраус да напише друга творба за същия ансамбъл. По този начин „Серенадата“ представлява едно от първите публични признания на Щраус и е важен етап за него: благодарение на благоволението на Бюлов, той започва да се изявява като талантлив млад композитор.
След ентусиазма, породен от „Серенада-та“, Ханс фон Бюлов възлага на Щраус да напише ново произведение за същия ансамбъл и така се ражда Сюита в си бемол мажор, оп. 4. Щраус завършва сюитата през 1884 г., а първото изпълнение се състои в Мюнхен на 18 ноември същата година, като самият млад композитор е на подиума, въпреки неопитността му като диригент. Сюитата е разделена на четири части: Praeludiumallegretto, Romanzelenta, Gavottedanzanteи накрая интродукция, която преминава във VivaceFuga. В забавна бележка в биографията си самият Щраус заявява, че е дирижирал премиерата в „лека кома“, притеснен да не допусне грешки, но резултатът е толкова положителен, че дори проправя пътя за кариерата му като диригент.
Симфония № 6 „Пасторална“ на Лудвиг ван Бетовен, аранжирана за духов ансамбъл от Андреас Таркман, представя на сцената оригинална интерпретация на симфоничния шедьовър. Този тип транскрипция позволява пресъздаването на широката оркестрова палитра на Бетовен с предимно дървени и медни духови инструменти, като същевременно запазва буколичния и описателен дух на романтичния „звуков пейзаж“. В традицията на духовите оркестри и ансамблите, Таркман е запазил най-въздействащите моменти – като началното алегро, песните на птиците или сладките пасторални мелодии – пресъздавайки музикален разказ, който звучи изненадващо естествено дори с ансамбъл без струнни инструменти.
Фаготистът и диригент Габор Месарош е професор на „ConservatoriodellaSvizzeraitaliana” /Консерваторията на Италианска Швейцария/ в Лугано /Швейцария/ и солист на Камерната филхармония на швейцарския кантон Граубюнден. ГаборМесарош е Артистичен Директор на международния музикален Фестивал ТИЧИНО МУЗИКА, който събира всяка година над 300 артисти от целия свят. Фестивалът празнува тази година своята 25-та годишнина.
