Д-р Стоян Съргойчев е роден в Мъглиж през 1945 г., участвал е активно в Старозагорската космическа епопея на Базовата обсерватория към БАН с уникална апаратура в спътника „България 1300“ и в международния проект за изследване на Халеевата комета чрез съветските станции ВЕГА-1 и ВЕГА-2 (1984-1986). От 1990 г. продължава научната си кариера в САЩ и в Канада. През 2001 г. публикува на английски теоретична монография „Базови структури на материята – Супергравитационна всеобща теория“ под името Stoyan Sarg. Този му оригинален труд, докладван на редица международни конференции, му донася известност и през 2014 г. той
бе избран за директор на Физическия изследователски департамент
към Световния институт за научни изследвания с център в САЩ и с филиали в други страни.
Новата енергия на студения ядрен синтез е нещо, което е близко до реалността, според мнението на д-р Съргойчев. През 2013 г. той издава една от последните си засега книги „Структурна физика на ядрения синтез“, последвана от две публикации в научните списания General Science Journal и една в Journal of Nuclear Physics. Той има и няколко научно-популярни статии във вестник Foreign Policy Journal. Неговите идеи са широко дискутирани в интернет и той е
поканен да изнесе доклад на международната научна конференция по нанотехнологии в Лас Вегас
от 1 до 4 декември 2013 г. Докладът му на тема „Метод за моделиране в нанотехнологиите с използване на атомните модели от БСМ – Супергравитационната теория“ е посрещнат с голям интерес.
В него той засяга и обяснението на студения ядрен синтез, при който се получава енергия. Поради големия интерес към неговия теоретичен подход му предлагат да стане член на организационния комитет на тазгодишната конференция по нанотехнолии, която ще се състои в началото на декември
в Сан Франциско, където ще бъде и ръководител на секция
Нанотехнологиите включват широкообхватна област от върхови технологии, поради което те бързо се развиват в целия свят.
Проблемът със студения синтез като нов източник на ядрена енергия има четвъртвековна история. Първите успешни експерименти са представени през 1989 г. от Мартин Флешман и Стенли Понс, но понеже малко енергия се получаваше и липсваше теоретично обяснение, тези експерименти не бяха приети като доказателство, коментира д-р Съргойчев. Интересът към този алтернативен източник на енергия обаче не замира и в цял свят се правят експерименти от индивидуални изследователи и групи. Всъщност д-р Съргойчев
теоретично доказва възможността за студен ядрен синтез още през 2001-2002 г.
когато за първи път публикува теорията си.
Големият пробив в студения ядрен синтез става преди две години в Италия. През 2011 г. Андреа Роси и проф. Фокарди демонстрираха получаване на енергия, която далеч надхвърля енергията от химическите източници и може да се обясни само като студен ядрен синтез.
Новината се разпространява в целия свят и е обект на много дискусии и конференции
През 2012 г. се появяват и конкуренти. Една група, която работеше в Гърция, е извикана в Британска Колумбия, Канада, разказва д-р Съргойчев. Вече има групи и в много други страни. Такива групи обикновено получават частно финансиране, поради което те пазят своето ноухау. През 2012 г.
президентът на САЩ Обама подписва изменение на патентния закон
позволяващо приемане на заявки за изобретения в областта на студения синтез.
В резултат на затворения характер на изследванията в тази нова област, както и липсата на официално възприето научно обяснение, широката общественост не е достатъчно информирана. Поради големия интерес в интернет, през 2012 г. се създава международен отворен проект в памет на Мартин Флешман, който, дочаквайки възтържествуването на приноса си, почива през 2012 г.
През 2014 г. д-р Съргойчев приема поканата да участвува в този проект
С тази група поддържаме непрекъснат контакт, разказва той. Това е изследователски проект, който трябва да даде отговор на въпроса как става този ядрен синтез и да оптимизира техническия метод. Освен това, всички резултати ще бъдат достъпни. Д-р Съргойчев дава консултации и сам
изработва един от модулите, който ще се включи в една от системите
Студеният синтез е нов принцип за получаване на ядрена енергия. Съществуващата досега ядрена енергия, произвеждана в ядрените централи, е базирана на така нар. лавинна реакция на разпадане на обогатен уран. Този процес обаче е много скъп,
освен това, се получават и много радиоактивни отпадъци, чието съхраняване е скъпо и проблематично
При студения синтез има основно различие. Първо той става при много по-ниска температура, отколкото горещия ядрен синтез, който се счита, че става при температури от милиони градуси, условия, съществуващи при звездите. Студеният синтез се постига
при температури 300-600 градуса
При подходяща оптимизация, според д-р Съргойчев, той почти няма да произвежда радиоактивни отпадъци. Като се имат предвид последствията от ядрените катастрофи в Чернобил и Фукушима, тези отпадъци са един огромен проблем на съществуващата сега ядрена енергетика.
При Фукушима тонове радиоактивни отпадъци се стекоха в Тихия океан
и може би продължават да изтичат.
Другото научно предсказание на д-р Съргойчев е възможността да се пътува през пространството с нов метод, различен от този, използван при ракетните двигатели.
НБП, Донка ЙОТОВА
