За последните 100 години периодът, в който живеем, може би не е най-лошият, дори е един от най-добрите
България в момента е на максималната точка в своята 1300-годишна история, никога е нямало по-богата година от сега, казва още икономистът и управляващ партньор в независима компания за управление на активи „Експат Капитал“
Николай Василев, вицепремиер (2001-2005 г.), министър в две правителства (2001-2005 г. и 2005-2009 г.) и управляващ партньор в най-голямата независима компания за управление на активи „Експат Капитал“, бе гост лектор на второто издание на „Вечер на успеха“. Събитието е част от съпътстващите инициативи на „Менторска програма за жени предприемачи“ 2022. Организатори са Бизнес лейди клуб „Женско предприемачество“, „Съвет по предприемачество и стартъп“ към БТПП, Предприемачи БГ. Поредицата „Вечер успеха“ има за цел да подпомогне дамите предприемачи, запознавайки ги с различни аспекти на финансово-икономическата среда за бизнес в България.
Лекцията на Николай Василев бе на тема „Инвестиции и спестявания в епоха на промени и инфлация“. „Сигурно повечето хора ме познават от работата ми като министър в две правителства, но всъщност в по-голямата част от живота си не съм се занимавал с това“, сподели в началото на срещата Николай Василев. „По професия съм икономист и финансист, бил съм и инвестиционен банкер. Със съпругата ми Силвия Василева сме живели общо в 6 държави. През последните 12 години и половина се върнах към старата си любима професия – есекс мениджър, т.е. управляващ съдружник в компания за управление на активи. Дейността на компанията е свързана с това да управлява спестяванията на физически, юридически лица или на институционални инвеститори и да ги инвестира в целия свят във всякакъв вид ценни книжа и финансови инструменти“, поясни Николай Василев.
Представяме важни акценти от лекцията на Николай Василев. Въпросите са на редакцията и са изведени от засегнатите теми в изложението (бел. ред. – лекцията на Николай Василев се състоя на 16 февруари, преди настоящия военен конфликт между Русия и Украйна).
– Г-н Василев, според Вас, в колко кризи живеем в момента?
– Има една велика китайска мисъл, която е на Конфуций: „Проклятие е да живееш в интересни времена“. Колко мъдрост, събрана през столетията, има в нея! Сегашните времена със сигурност са интересни. Ако погледнем историята от последните да речем 100 години – от Първата световна война досега, всички периоди са били доста интересни. Даже този, в който сега живеем, може би не е най-лошият, дори е един от най-добрите.
Според мен, в момента има половин криза и тя е известна – пандемията и всичко онова, с което е свързана. Дали отшумява, не съм лекар, за да отговоря еднозначно на този въпрос. Надяваме се, че през лятото ще я позабравим. Може би през есента пак ще се посъбуди, както бе през 2020 и през 2021 г. Но това е особена ситуация, която не е стандартна.
Останалите кризи обаче, аз не ги наричам кризи. Има ли икономическа? Няма.
Заложен е ръст на икономиката от близо 5%, което е едно добро ниво за последните 30 години
Т. е. тази година, какъвто и въпрос да зададете, примерно колко е БВП на България, колко са всички видове доходи и т.н., България в момента е на максималната точка в своята 1300-годишна история. Т. е. никога е нямало по-богата година от сега. И изобщо нямаме причина да се оплакваме от икономически въпроси.
Ако говорим за енергийна криза, нека да видим какво означава това. В моето детство имаше режим на тока – 3 часа има, 3 часа няма. Това е енергийна криза. Енергийна криза е, когато няма доставки на ток, газ, нефт, каквито отдавна не помним. В момента просто
имаме ценова ситуация на пазара на енергия
Не знам дали се сещате за кризата през 2007-а и 2008-а. Нефтът беше доста по-скъп. Говорим за преди 15 години, когато цената на 1 долар и на 1 лев не е същата. Т. е. два пъти по-скъп нефт тогава, означава 4 пъти по-скъп в реално изражение сега. Може би токът не е бил толкова скъп. Но в пазарната икономика няма такова нещо като всички цени да са фиксирани.
– Като стана дума за тока, неговата цена вълнува цялото население. Как, според Вас, се справя държавата с тази ситуация?
– Дългосрочно е необходимо създаване на енергийна стратегия, но краткосрочно, според мен, държавата направи най-лошото – замрази цената на тока без предупреждение. Безплатен обяд, обаче няма. За да може пенсионерите да си платят сметката за ток, за да не им вземат още 19 лв. месечно, в момента държавата субсидира бизнеса със стотин лева. Защо казвам стотин – защото всъщност още преди лятото на миналата 2021 г., токът вече беше суперсубсидиран. Бизнесът в България плащаше много висок ток, за да може населението да получава половината от цената на тока. Т. е. той още предишните години трябваше да бъде с десетки проценти по-скъп. Според мен, трябваше да се направи нещо друго. Токът, доматите, бензинът, автомобилите и всичко останало струва толкова, колкото струва в пазарната икономика, или не. И държавата да си избере какъв е този контингент от населението, който трябва да получи помощ. Но, повярвайте, той не е 6 млн. и половина. Обаче, ние
правим нещо друго и то е като бумеранг – отива, после ще се върне и ще ни удари
Всъщност бумерангът лети със скорост 1-2 млрд. лв. на месец. Т. е. на бизнеса се казва – вие работете, плащайте си всички данъци и осигуровки, за да може с тези данъци да субсидираме тока на цялото население, включително и вашия, с 1-2 млрд. лева на месец. Това не е пазарна икономика. И всъщност някой ден ние ще платим скъпо за това. Първо, рано или късно цената на тока ще скочи на пазарни нива. Второ, ако производителите, особено държавните фирми, фалират и нямат ток, какво става… И трето, когато се вдигнат данъците, когато има огромен дефицит и дълг, когато държавата се засили в друга посока, тогава ще си спомним, че това е по вина на управниците ни.
– Вашата гледна точката като икономист за инфлацията?
– Сегашната инфлация от около 7-8% и вече към 9% не е някакъв рекорд. Тя е рекорд само за последните години. Например, през 2007 г. беше над 12% и тогава е нямало бунтове, нямало е глад… Нормално е да има някаква инфлация. Ако се занимавате с бизнес, сигурно ще се съгласите, че инфлацията е голям проблем, но дефлацията е още по-голям проблем. Всъщност за бизнеса, инфлацията не е толкова лоша, особено ако той продава и ако може да вдигни цените на това, което продава. Така че това има своите негативи, но има и своите позитиви.
Всички управляващи се борят с митологии, които се движат във въздуха и сред населението. И няма сила, която да обедини хората в тези три неща, които аз съм набелязал да ви кажа. Всъщност, аз съм си избрал три, а вие може да имате списък, който е по-дълъг.
Първата митология, която наблюдавам още от студентските си години, е, че
цялото население на света, от всички държави, е убедено, че инфлацията е винаги по-висока от официално обявената
Това е все едно в прогнозата за времето да кажат, че тази вечер е 10 градуса, а аз, който не съм метеоролог, нито голям специалист, да кажа – не, не, не, тя е минус 4 градуса. И метеорологът срещу мен, който е специалист, знае, че приказвам глупости, но не знае как да ме убеди, че това е 10 градуса.
Аз съм учил финанси и е много интересно, че нашите учебници бяха пълни с цитати на един писател, който не е финансист. Това е Марк Твен. Защото в книгите си той е написал интересни неща, релевантни за нашия живот. Например, Марк Твен е казал: Ако човек много лесно може да бъде убеден в нещо, той няма създадено мнение по този въпрос. Дори и най-компетентният човек, ако няма дадено мнение, той лесно може да бъде убеден. Обаче много трудно може да бъде убеден този, който има собствено мнение, дори и да е най-некомпетентният човек.
Та, за моята любима тема – инфлацията. Всеки човек, който срещна, всеки журналист, с който се видя, винаги казва: абе ти върви обяснявай, че тя била 9%, аз като вляза в супермаркета, е 40%. Вие може да ми кажете: ама то е точно така. След което ще забравите каквото съм ви казал, защото не искате да го чуете. Нали? Наблюдавам чисто научно този феномен –
човешкото око или съзнание забелязва нещата, които иска да забележи
и не забелязва нещата, които не иска или иска да забрави.
Например, да вземем последните 10 години. Моите родители постоянно казват: олиото поскъпнало еди-колко си… Аз ги питам: добре, колко бутилки олио изразходвате на месец – 1, 2, 3, 10, 20 бутилки олио ли? Това, че олиото е поскъпнало, какъв процент е за вашата кошница? Човек забелязва и го дразнят нещата, които са поскъпнали, обаче
не казва „благодаря“ за нещата, които са поевтинели, защото обикновено ги приема за даденост
И нека кажа, че компютрите са поевтинели, автомобилите изобщо не са поскъпнали вече толкова години… Имаше години, когато цената на пшеницата падна наполовина и цената на хляба падна, но никой не го отрази. Отразяваме само когато върви нагоре. Аз лично вярвам на науката и на статистиката.
– Втората митология, за която искате да споделите?
– Пенсиите са ми втората любима тема. Цялото население вярва искрено, че системата го е прецакала. Еди-коя си година се бил пенсионирал даден човек, пенсията му е по-малка, отколкото трябва да бъде, пък той имал 43 години стаж. Макар че, то не е така. Защото той може да е работил като общ работник без осигуровки, ама това не го казва в разговора. Ако същият човек твърди, че има над 40 години стаж, не казва на колко се е осигурявал и дали се е осигурявал, не казва какви други неща е направил под масата…
И ако питате всички пенсионери, повечето от тях ще кажат, че живеят по-зле
от която и да е дата от историята. Всъщност, изобщо не е така. Като се върнах в България преди 20 години, минималната пенсия беше повишена от 40 на 60 лева. 4 години преди това е била 2 долара примерно…
В момента средната заплата в София, официално е 2300 лв. И пазарът на труда е абсолютно ужасен. Сигурен съм, че и всеки работодател има затруднения да си намери служители. Когато преди 5 години нашата фирма си търсеше секретарка, пуснахме една обява, а получихме 300 CV-та. Преди 3 години, получихме 13 CV-та. Тази година получихме 2 CV-та. Положението е трагично, но това не е криза,
това е горещ пазар на труда и аз смятам, че е по-добрият вариант
Защо? Много по-добре е да има много работни места, много служители да се търсят, да има свободни работни места, хората да си намират работа и това, че има дефицит на кадри, е моята оценка за позитивни резултати. Първо, доходите и стандартът на живот на хората се вдигат. Второ, като има дефицит на кадри, животът някак си ги изгражда. Ето сега, много повече хора искат да учат медицина, заради пандемията, защото им стана интересно и чувстват някакъв дълг, призвание… Това е страхотно. Като няма сервитьори, ще си ги внесем от Пакистан или от Филипините. Какво от това? Нищо лошо няма. И другото е, че системата на образование просто ще ги изработи. А и българите ще се върнат от чужбина, както миналата и по-миналата година – върнаха се десетки хиляди…
– Третата Ви любима тема?
– Последната митология, за която искам сега да разкажа, е за Еврозоната. Хората вярват, че
като влезем в Еврозоната, цените щели да се удвоят. Като икономист съм категоричен, че това не е истина
Това е все едно да ми кажете, че ако минем на мерна единица от метри на футове, Луната ще се придвижи три пъти по-наблизо, защото така било в Еврозоната.
Всеки от нас, най-малко като потребител, знае, че цените на имотите са в евро, не от днес, а поне от 20 години, а преди това бяха в щатски долари. Почти никога не са били в левове. И цените на автомобилите са предимно в евро, а преди бяха в дойче марки. И цените на екскурзиите са предимно в евро. Минаваме в Еврозоната – голяма работа. Това е същото, както когато идваше 2000-та година – всички смятаха, че компютрите ще спрат, самолетите ще паднат, атомните електроцентрали ще гръмнат… Но нищо такова не се случи.
Още акценти от лекцията на Николай Василев за ценните книжа, криптовалутата и пазара на недвижимите имоти, очаквайте в следващия брой на „Национална бизнес поща“ и на NBP.bg.
„Национална бизнес поща“
