Днес се разделяме с Георги Петров. 8 пъти пилот номер 1 на България, 10 пъти носител на наградата за феърплей, 10 сезона капитан на националния отбор по рали за купата „Мир и дружба”… Бизнесмен, общественик, дарител, незаменим приятел!
На 5 март NBP.bg публикува in memoriam текст под заглавие „Почина Георги Петров. Шампион, човек на честта, капитан!”. Поместихме и документалния му автобиографичен разказ „Турчин ни даваше за жигули чисто ново БМВ 320” от втората книга на поредицата „Шампионите разказват. Живи спомени на известни спортни личности на Стара Загора. Както обещахме тогава, сега публикуваме „ВАЖНОТО Е ХРАМЪТ ДА ПРЪСКА СВЕТЛИНА” от алманаха „Щедри сърца” (2021, изд. „Постижения”). Никога няма да те забравим, Георги!
Погребението е на 12.03.2024 г. (вторник) в Стара Загора. Поклонението е от 10 до 12.30 часа в храм „Свети Николай Чудотворец”. Погребението е от 13 часа в гробищния парк до село Хрищени.
NBP.bg
Легендата на автомобилния спорт Георги ПЕТРОВ, изп. директор на Завода за каучукови уплътнители в Горно Ботево:
ВАЖНОТО Е ХРАМЪТ ДА ПРЪСКА СВЕТЛИНА
Георги Петров е роден в Мъглиж на 18 февруари 1947 година. Има по-голям брат – Петър, роден през 1944 година. Отначало живеехме при прадядо и прабаба, после се преместихме в една малка къщичка в двора на църквата „Св. вмчк Димитър”, разказва легендарният автомобилен състезател. Баща му Димитър е роден през 1921 година. Тогава е завършена и камбанарията на „Св. вмчк Димитър”. Минават години и Димитър, с подкрепата на дядо Неофит от Мъглижкия манастир, завършва семинарията и идва като свещеник в храма. Почива твърде млад, едва на 48 години. Съпругата му Иванка работи като тъкачка, за да издържа семейството. Георги е кръстен на нейния баща. Прадядо му Иван е бил много близък с Дънов. Бащата на майка й Делка – Станчо Похлупков, е бил учител. Написал е история на Мъглиж. В неговата къща една от двете сестри на Делка е ушила знамето на мъглижките въстаници през 1923 година. По-късно Делка става кръстница на Димитър, бъдещия митрополит Калиник.
Любимото ми място за четене беше в камбанарията
Израснал съм в двора на църквата. Любимото ми място за четене беше в камбанарията. Никой от възрастните не можеше да се качва там по стълбата и четях на спокойствие. А за вечерня, по празниците и при скръбни ритуали биех камбаните, спомня си Георги. Той учи в Мъглижкия техникум по механизация на селското стопанство. След като го завършва, работи няколко месеца във вълнено-текстилния комбинат „Димитър Благоев” в Казанлък. След това започва работа като шлосер във вентилационна бригада в Химкомбината край Стара Загора. Бързо стига осми разряд и става майстор по ремонта в цех ВиК. По-късно техническата му дарба и експертен практически опит ще играят важна роля в звездната му спортна кариера, пък и след това в бизнеса.
Първото му състезание в рали спорта е като навигатор през 1971 г. в Кюстендил, кръг от републиканския шампионат. Класират се трети. А първото му състезание като пилот е в Шумен през 1973 година със стотина автомобила в различните класове. Оттогава е уникалният им тандем с навигатора Иван Тонев. Прекратяват състезателната си кариера през 1996 г. след като побеждават за четвърти път в престижното „Ю рали”, кръг от европейския шампионат, за 6 път в рали „Стари столици” и за пореден път в националния шампионат.
Единственият български пилот с „Голям шлем”
През тези 23 години заслужилият майстор на спорта Георги Петров е 18-кратен републикански шампион. 8 пъти е пилот номер 1 на България. 10 пъти е носител на наградата за феърплей. 10 сезона е капитан на националния отбор по рали за купата „Мир и дружба”. През 1982 г. побеждава в шампионата „Мир и дружба”. Той е единственият пилот в България с двама навигатори – заслужили майстори на спорта. През 1993 г. е втори в европейския шампионат по рали до 2000 кубика. През 1995 г. става единственият български пилот с национален „Голям шлем”: побеждава в един сезон в трите шампионата у нас – рали, планински изкачвания и писта! Същата година е четвърти в генералното класиране на европейския рали шампионат. Избран е на пето място в десетката „Спортист на столетието” на Стара Загора. Избиран е в УС на БФАС, в УС на СБА.
Човекът, който винаги се бори за първото място
Спортният хъс и закалка помагат на Георги Петров и в бизнеса. След 1989 г. създава „АСОРТ – Георги Петров” ЕТ. Занимава се с международен товарен транспорт, сервиз. През 1984-85 г. прави едно от първите частни кафенета в Стара Загора. В него се предлагаше най-доброто кафе, изтъква трийсетина години по-късно човекът, който винаги се бори за първото място. През 1992 г. прави първата частна бензиностанция в Стара Загора. След 1996 г., когато спира да се състезава, заедно с Ирина Динева, Стефан Недялков, Митко Динев и Антон Андронов, създават търговско дружество. Те са първите старозагорци, които успяват да купят предприятие с банков кредит – „Петко Енев”. Участват в изкупуване на акции на холдинг „Център”, който впоследствие се преименува на „Холдинг Загора”.
От 1998 г. Георги Петров е изпълнителен директор на Завода за каучукови уплътнители в Горно Ботево. Нещата там коренно се променят към по-добро. Най-важното е екипът, категоричен е Петров. В спорта моите механици са сменяли турбокомпресора, нажежен до червено, за да продължим състезанието на макс. Същото е и в бизнеса. Трябва да имаш качествени хора на всяка позиция, настоява роденият лидер, който никога не подценява ролята на отбора!
В ЗКУ почти цялото оборудване е подменено. Имат много поръчки. В България най-големият им клиент е „Теси” – Шумен. От 2017 г. работят със словенския гигант Gorenje. Изнасят продукция за Германия, Швеция, Финландия, Франция, Италия, Сърбия… Шампионски ритъм.
През 2000 г. Георги Петров е избран за председател на УС на АЕБТРИ (Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата). От 2007 г. три мандата (по 2 години) е член на президиума на ИРУ (Международния съюз за автомобилен транспорт). Участва в конгреси в Япония, Китай, Бразилия, Аржентина, Полша. През 2013 г. по лични причини подава оставка от двете длъжности.
Църквата, дело на уста Генчо, заслужава подкрепа
…Преди време камбаните в „Св. вмчк Димитър” са на път да паднат. Няма кой да направи ремонт. А църквата е една от най-красивите в България, паметник на културата, дело на един от учениците на Колю Фичето – уста Генчо Новаков. Осветена е по Димитровден през 1891 г. Уста Генчо е автор и на първоначалния иконостас, завършен около 1908 г., от който в момента са запазени резбованите царски двери. Иконостасните икони са рисувани от известния габровски зограф Рачо Тихолов.
Петър Петров, по-големият брат, който е последният шеф на офиса на ДЗУ в Силиконовата долина и вече дълги години живее в Калифорния, депозира писмо до президента Росен Плевнелиев, когато е на посещение в САЩ, за подкрепа за ремонт на църквата. Няма резултат. Георги се намесва след благословление от тогавашния Старозагорски митрополит Галактион. Започват с камбанарията, правят медна обшивка, сменят дървените площадки, окачването на камбаните. Окончателно я завършват с новата външна мазилка. Подменят входната врата. Най-големият проблем е главният купол. Ламарината му беше унищожена, направихме го и него с медна обшивка, припомня си Петров. Правят специално скеле, ново укрепване на кръста с шест стоманени въжета. Наоколо има малки куполи и кръстове-пирамиди, на всички подменят ламарината с медна. Оправят навсякъде и керемидите.
Някой може и да прецени, че причината за добротворството към „Св. вмчк Димитър” е най-вече в светлия детски спомен на шампиона. И така да е, важното е, че след десетилетия благотворителният му жест помага на храма да пръска светлина и сладкогласие, нищо, че Георги отдавна не бие камбаните там.
В тази битка се спасяват човешки животи, най-ценното, не само за България
Иначе и в спорта, и в цялостната си дейност Георги Петров неведнъж е правил безвъзмездни добрини. Повечето от тях са свързани с отделни хора, със семейства и той не обича да говори конкретно за това. Все пак разказва с няколко думи за случая с Радослав Петков, един от най-големите му конкуренти в ралитата. Георги разбира, че Петков е в изключително тежко здравословно състояние. Звъни му по телефона. Колегата споделя, че само операция в определена болница в Германия може да помогне, но той няма необходимата сума. Каква е? – пита Петров и му иска половин час. За това време навърта телефони на хората от автомобилния спорт в цялата страна и събират парите… Операцията в Германия е успешна.
За мнозина от дълги години особено впечатляваща е активната му позиция в борбата за безопасност на движението. И днес той често оказва съпричастна експертна помощ на организации, школи, клубове, училища, медии. В тази битка се спасяват човешки животи, най-ценното, не само за България, лаконично обяснява мотивите си Петров. И сега една от големите му болки е несбъднатата мечта за изграждането у нас на многопрофилен полигон с изкуствено създадени препятствия за обучаване и опресняване подготовката на шофьори, пешеходци, специално деца, в условия, максимално близки до реалните. Първия такъв полигон в Австрия прави неговият бивш колега, с когото се е състезавал – Франц Вурц.
Подехме инициативата за изграждане на такова съоръжение и у нас, спомня си Георги Петров. От АЕБТРИ купихме място, съвсем близо до Равно поле, където е голф игрището, но от другата страна – 250 дка. Имах гарантирани от генералния секретар на ИРУ Мартен Марми 5 милиона евро (той е мой приятел и приятел на България, не само защото е роден на 3 март, шегува се Петров). С Франц почнахме уточняване за проекта. Обяснявах, обяснявах, блъсках се – и не стана… От 1 януари 2004 г. промениха закона в Австрия – задължително е обучението на полигони. Направиха 12. След въвеждането им смъртните случаи на пътя в Австрия намаляха с 35 процента! – вълнува се и днес Петров.
