Не вярвам в Дядо Коледа, но вярвам в Коледа, каза днес в едно телевизионно предаване млада актриса. После с гаджето си, също актьор, красиво разиграха пред камерите кратък диалог, в който полукомично-полупатетично и почти лирично стана ясно, че вярват в „позитивната енергия на празника“. Стана ясно дори, че младата дама ще се опита да направи на своя любим зелеви сарми за Бъдни вечер, макар че семействата от двете страни са прекрасни кулинари и за трапезата със 7 или 9 постни блюда ще се разчита на зрелите и доказани умения.
Дъщеря ми, малко по-малка от майсторката на зелеви сарми, вчера подхвана разговор за подаръци, които още търси за приятели. Ами ти, май още не си писала писмо на Дядо Коледа? – подхвърлих аз. Защо да му пиша, нали разговарям с него, прегърна ме дъщеря ми, която ден-два преди това беше споменала, че иска за подарък ваучери за книги. Милата, дали разбра, че с кратката „разговорна“ фраза и с още по-кратката прегръдка ми направи най-добрия подарък. И то на шейната с мъничко тъга, че за първи път не написа писмо на Дядо Коледа.
Нямам усещането, че младата актриса и дъщеря ми са ме изпързаляли. Страхувам се да не изпързалят себе си. Добре, че очите им са много лъчисти и чисти. Това ще ги пази.
Защото, милите ми, ако ще забравяме Дядо Коледа, не ни трябва и Коледна елха. Можем (не)спокойно да оставяме подаръците (под) до телевизора. Даже по-рядко ще чистим комина (ако имаме комин), че да няма спънки за Дядо Коледа на Бъдни вечер. Така лека-полека и коминочистачите съвсем ще изчезнат. Ако искаме да пипнем коминочистач за щастие, ще трябва да играем на „Черен Петър“. Ако картите за „Черен Петър“ са останали… Дали пък децата на нашите деца няма да мислят, че „Черен Петър“ е някаква стара, не съвсем популярна марка черен пипер?
Може би никога не сте чували, но Дядо Коледа не е Чувал, а Мечта. Нашата. Мечтата на този, който му пише. Така че писмото до Дядо Коледа всъщност не е писмо за подарък. То е писмо до Мечтата ни. Ние просто й (си) напомняме, че не сме я забравили, че светлината на Коледната нощ е част от слънчевия лъч и лунната пътека, които ни водят към нея. Не само в сънищата.
Затова Екзюпери е написал – сред умопомрачаващите кървища на Втората световна война – „Малкият принц“ като писмо до Дядо Коледа! Като Мечта за приказка! Като Мечта за светлина! Всеки не може да пише като Екзюпери (да, бе – никой не може да пише като Екзюпери), но всеки може да пише писмо до Дядо Коледа. Нека да е наум, нека да е две-три изречения, нека да е две-три думи, но да го има. Защото това е част от приказката. Нашата лична приказка, без която светът става по-безличен, по-безразличен.
Вглеждането в себе си със селфи не е върхът на борчето, ако ослепеем за елфите, джуджетата, Снежанка, Дядо Коледа, Коледната елха… Всеки е автор на приказка, дори когато само чете приказка. Когато чете на детето си – двойно, тройно, четворно… А когато пише писмо на Дядо Коледа – нали разбрахте вече? – всеки е съавтор на Екзюпери.
Светла Коледа!
NBP.bg, Петър ДРАГИЕВ
