Това е амбициозна цел, но е реалистична
– Г-н Дервенков, представете Българската стартъп асоциация?
– Стартъп асоциацията е сформирана от предприемачи за предприемачи. Вече над 400 компании членуваме в нея. Оформяме се като работодателска организация от нов вид. Нашите членове до един се занимават с иновации и повечето от тях имат технологични продукти. Отличава ни и нашият
етичен кодекс, който наричаме Стартъп Бушидо
Представляваме бизнеси, които правят нови и интересни неща, дават висока добавена стойност на услугите и продуктите си, но преди всичко са коректни хора, които вярват, че могат да променят държавата, плащат си данъците, имат много добро отношение към служителите си и към конкуренцията. Повечето от съоснователите на компаниите са живели навън и са се върнали и развиват свой собствен бизнес. Голяма част от собствениците на компании са чужденци. Имаме амалгама от добра ценностна система, която е „горивото“ на асоциацията.
– Вашите най-важни цели?
– Българската стартъп асоциация представлява моста между стартъпите и държавата. Създадена е преди близо 2 години. Но 1 година нямахме никаква публичност, искахме по предприемачески прототип да валидираме нуждата от нашата организация и с какво и как можем да бъдем полезни.
Работим конкретно по две основни направления. Първото е, че правим изключително интересна и доста голяма промяна в Търговския закон. Целта ни е
да създадем нов тип дружество – договорно акционерно дружество
което е смесица между ООД и АД. Не откриваме топлата вода. Това го има в доста европейски държави, ние взехме добър пример от Франция. Целта на договорното акционерно дружество е да има гъвкавостта на АД, но пък да бъде достъпно като ООД. В този тип дружество ще могат лесно да се регламентират т. нар. опшън пулс, или възможност за даване на дялове на служители при изпълнение на определени условия. Това е важно, защото младите стартиращи компании имат невероятни идеи и потенциал, но трудно биха се конкурирали на работния пазар с вече утвърдени фирми. Начинът да вземеш качествен талант е да му кажеш – имам уникална идея, ще промени света, не мога да ти дам тези пари, но обещавам, че ако 1 година правиш това и това и постигнеш тези резултати, ще ти дам Х процента от компанията. В момента с нашата правна форма пак може да стане подобно нещо, но процедурата е много тромава, мудна, бавна, почти невъзможна.
Другата ни цел със създаването на този вид дружество е свързана с т. нар.
променлив капитал на дружествата
Т.е. когато има желание да влезе инвеститор – чужд или български, да се промени капиталът, да се издадат някакъв вид облигации, дялове, акции. Договорното акционерно дружество може да издава облигации, непарични вноски, както АД, но не е публично. Не се листва на борсата, с цел улеснение и самите дялове да се делят на по-малки парчета, да има точност при дяловете. Това позволява гъвкавост на дяловете и на самите служители.
Договорното акционерно дружество е гъвкав инструмент с бързи транзакции
вътрешни преструктурирания на компанията, без да касае тежка администрация. Тук е моментът да кажа, че всички МСП и стартъпи в момента се структурират като ООД. А ООД-то е прототип на нуждите на една занаятчийница от XIX век. Договорното АД е стъпка в XXI век. Не е нова, но пък промяната е изключително голяма и касае целия бизнес.
Другото, което искаме да направим, е внедряване на стартъп виза. Тя представлява
„бърза писта“ за предприемачи от трети страни извън ЕС
Ако те искат да стартират технологичен или иновативен бизнес в Европа, България първа да им дойде на ума. Защото имаме добри данъци и след приемането на подобна стартъп виза, те лесно ще могат да получат право на пребиваване в държавата. Това е виза за технологични предприемачи. По тази тема имаме спор с междуведомствената комисия на Министерството на икономиката доколко тези предприемачи ще са наистина от високите технологии. Но ние така изграждаме платформата, че се прави бърз скрининг на въпросните апликации. Комисията, която ги разглежда, притежава отлична експертиза, за да прецени дали даден човек ще прави изкуствен интелект или дюнерджийница.
– Другите ви основни приоритети?
– Голямата визия на BESCO е България да се превърне в стартъп инкубатор на Европа. Това е амбициозна цел, но е реалистична. Трябва време. Но глобалната тенденция е такава – начинът на работа се променя, начинът на мислене се променя,
технологиите променят естеството на работата, стартъпите са естествен феномен
Изненадващо дори и за нас, започнахме отворен диалог с Министерството на икономиката. Разбрахме, че държавата има желание да работи с нас, но няма капацитет. В диалог бързо стигнахме до общо заключение, че България в следващите 20-30-50 години няма шанс да постигне успехи в конвенционалната икономика. Т.е. няма как да произведем повече картофи от Испания, повече зеле от Италия… Но имаме възможност да бъдем гъвкави и да бъдем първи в индустриите на бъдещето – изкуствен интелект, биотехнологии, роботика, дронове, медтех и други форми на иновации в различни сфери.
Необходимо е държавата не да дава пари, а да предостави инфраструктура, която да осигури възможност на тези компании да се развиват тук.
Имаме уникални експерти, уникални постижения, можем да бъде лидери
в тези индустрии на бъдещето. Аз се чувствам горд като българин и вярвам, че ако се даде правилният тласък, това може да стане правило, а не изключение.
– Най-пряката Ви дейност, която предстои в краткосрочен план?
– Сред плануваното е желанието ни да установим връзка между отбраната и развитието на технологии. Това е доказано като работещ модел в САЩ, в Израел, в други страни.
Друго, което искаме да регулираме, е т. нар. краудфъндинг, т.е. платформи, чрез които множество физически лица могат да дарят за идея и да подкрепят дадена кауза. Например, имаме продукт, пускаме го на един сайт и там всеки дарява малка сума. Но в момента няма как това да се осчетоводи в България. А
краудфъндингът дава възможност на стартиращи компании да намерят частни инвестиции още от първия си ден
Това е директен тласък за компанията, но у нас засега няма как да се случи.
Другото, което смятаме, че е задължително да бъде направено, отново по западен модел, е пенсионните фондове да инвестират, разбира се, много малка част от техните активи, в рисков капитал, например 3-5%. Това е масова практика в цяла Европа, която повлича след себе си още допълнителен частен капитал и в икономиката на България с 3-5% могат да влязат десетки, стотици милиони в стартиращи компании.
Имаме идея за стартиране и на т. нар. уан стоп шоп за бизнеса. Ако нямаш идея как да стартираш бизнес, влизаш в уеб сайт, избираш твоя бранш и там получаваш информация какъв документ ти трябва, към коя институции трябва да се подаде, колко време отнема, всичко… Получаваш карта, която ти дава представа за административната тежест, дали имаш сили и средства да се заемеш.
Разбира се,
имаме много предложения и за промяна в образованието
С всеки един предприемач, с когото говорим, стигаме най-накрая и до кадровите проблеми. Тук китайците дават страхотен пример – имат детски градини по предприемачество. При това Китай не е най-добрият пример за свободни пазари. Но те мислят напред. Крайно време да започнем да го правим и ние.
Нашата асоциация подготвя иновативен цикъл, имаме визия как всичко това да стане. Изучихме над 30 модела в други държави. В България е възможно да се постигне, но трябва да се спре да се действа на парче, а да се работи за цялостна визия, да се поставят дългосрочни цели.
Радослава РАШЕВА
