Трябва да имаш и смелостта да вземаш бързо решения, казва още собственикът на фирма „Егроя-Н- Недялко Недялков” ЕТ и на балнео и СПА комплекс „Минерал Ягода”
Недялко Недялков е роден на 7 септември 1951 г. в Стара Загора. Завършил е военното училище „Васил Левски” във Велико Търново с цивилна специалност „Експлоатация на двигатели с вътрешно горене”. Започва работа в „Мототехника“-Стара Загора – от най-ниските нива преди 1989 г., а през 1993 г. след конкурс става директор на дружеството. Има специализации по „Икономика, организация и управление на промишлеността и услугите” и „Банков мениджмънт”. След работническо-мениджърска приватизация и днес е основен „мотор” на „Мототехника и автосервизи“ – Стара Загора АД. През 1990 г. създава фирма „Егроя-Н- Недялко Недялков” ЕТ. Реализира много бизнес идеи в различни сфери. Изгражда модерния балнео и СПА комплекс „Минерал Ягода”.
Бил е председател на Клуб на работодателя, областен координатор и общински лидер на ГЕРБ, председател на Общинския съвет в Стара Загора, народен представител, областен управител.
Има активна спортна кариера, един от уважаваните съдии в елитната футболна лига на България.
Роден съм в Стара Загора. Моите родители са от село Ястребово, община Опан, намира се на 16 км от Стара Загора… Баща ми работеше в селското стопанство, след това в строителството и най-вече при изграждането на Азотноторовия завод, отначало като обикновен работник, после стана бригадир на голяма строителна група… Майка ми работеше като шивачка във фабрика „Наталия”, след това стана касиер на „Общински пазари” в Стара Загора. Едновременно с това родителите ми се трудеха и на село.
Селскостопанската работа подпомагаше семейството. Това позволи аз и брат ми да получим образование
Брат ми Христо е 8 години по-малък от мен. Когато родителите ми работеха, в детските години аз се грижех за него.
След военното училище останах три години в армията. Бях разпределен в Стара Загора, но семейството ми не се вписваше в модела, който се наложи в България след 1944 година. Ние бяхме деца на „народни врагове”, защото не всички семейни ниви са били дадени доброволно на ТКЗС. В младите си години баща ми е бил секретар на структура на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков”. Заради това е бил малтретиран… Неговият дядо е бил медицински фелдшер и един от най-будните хора в Ястребово, затова и са го избрали за кмет на селото през 1924 г. Заради това всеки от рода ни беше обявен за враг от комунистите. През 1925 г. прадядо ми е бил убит на мегдана в селото при опит да разтърве хора при тяхна свада. Единият вади пистолет и стреля. После се разбрало, че е комунист. Тогава родът е имал около 200 декара земя, затова и след 1944 г. са ни обявили за богати „кулаци”, въпреки че тази земя се е деляла между четирима братя и семействата им.
В армията започнаха да пишат доноси срещу мен и аз бързо реших, че трябва да напусна. От военното училище имах цивилна специалност „Експлоатация на двигатели с вътрешно горене”. Затова и
започнах работа в „Мототехника” – от най-ниските нива
През годините сменях различни позиции – бях началник на смяна, после началник на отдел, началник на сервиз… Още от 1986 г. се усещаше, че нещо се променя в икономиката на страната. Излезе лозунгът за стопанисване на фирмите от колективите, казваха: „Собствеността е държавна, но ползвател е колективът”. Това даваше стимул и сервизът „Москвич“, в който аз работех, винаги беше на първо място по резултати. Най-новите неща се внедряваха там… Екипът ми беше от млади инженери. Аз също бях на 31-32 години и работехме с хъс… Мислехме различно. Много четяхме. Аз стигнах до най-високото възможно ниво – отговарях за всички сервизи в предприятието, намиращи се в голяма част от Южна България. За тази позиция (началник на отдел) решение се вземаше от ръководството на „Мототехника”. За да стане човек зам.-директор или главен счетоводител, решението се вземаше от Окръжния комитет на партията и кандидатът трябваше да е член на БКП. Аз не отговарях на условията.
Преди демократичните промени „Мототехника” държеше всички автосервизи и магазини на територията на Старозагорски, Хасковски, Кърджалийски окръг и Тополовград…
След промените предприятието беше раздробено на отделни фирми. През януари 1993 г. станах директор на дружеството, което остана на територията на Стара Загора. Станах директор след спечелен конкурс, обявен от Министерството на търговията. Имах мисълта, че това дружество трябва да бъде частна собственост, за да запази дейността си и да продължи да съществува.
Бях млад, мислех различно от хората, които по-дълго време бяха мачкани от комунизма
И с колеги си говорехме, че е по-добре ние да купим предприятието и да запазим работата си, която умеем да вършим, вместо да дойде някой и да го ликвидира.
Самата приватизация на „Мототехника” не стана по модела, наричан тогава работническо-мениджърски. Направихме акционерно дружество с идеята, че всеки внася свои реални пари и има съответния дял. Всеки от предприятието можеше да се включи като обяснихме, че който има най-много акции, той ще може да влияе на управлението на дружеството, но поема и най-голям риск. Около 60 души се включиха с пари, но остана свободен огромен дял. Заложих апартамент, вила, взех кредит. Планираната начална сума беше събрана и искахме да купим предприятието като цяло и да запазим предмета на дейност. Имаше и имоти в центъра на града, бяха апетитни и за други, но дейността на автосервизите в тези години беше губеща. Подобни предприятия се крепяха само заради търговията. Поради решението да се продават заедно всички активи и дейности на фирмата, нямаше много голям интерес от други кандидати. Явихме се на конкурс и спечелихме.
Този процес ни се стори като минаване през 9-те кръга на ада. През ноември 1996 г. внесохме исканата сума, която беше 10% от стойността на сделката…
После дойде финансовата криза, преживяхме много перипетии, но в крайна сметка, благодарение на опита и бързото решаване на въпроса със собствеността, ние
станахме първите дилъри на „Фолксваген” за региона. След това поехме представителството на „Киа”, „Деу”, „Рено”1
Запазихме добрите отношения с „Шкода” и „Лада”. Реално предлагахме 75% от марките, които изобщо се продаваха в България…
Минахме през различни форми за съвместна дейност с българските представители на големите световни марки – първо, съвместни предприятия, после даване на терените под наем или продажба. В началото можеше „Мототехника” да е представител на няколко различни и конкуриращи се марки. Това бързо се промени. Новите правила на търговия наложиха да се направи цялостно преустройство на големия магазин, в който до тогава имаше десетки самостоятелни щандове. Обособиха се отделни магазини и представителства за различните марки – при нас бяха „Хюндай”, „Киа”, „Рено”, „Деу”, „Шкода”.
Бяхме много гъвкави, но и моделът при тази търговия се развиваше много динамично. От някои дейности стана невъзможно да се печели, затова се отървахме от някои от дружествата, създадени за работа с дистрибуторите, и се насочихме към отдаване на имотите под наем. Някои стари сгради бяха продадени.
Добрите резултати дойдоха едва след надстрояването на сградата на „Мототехника” на бул. „Цар Симеон Велики”
Едва след тази строителна дейност станахме икономически независими, без кредити…
И през 2022 г. „Мототехника и автосервизи“-Стара Загора АД има близо 60 акционери и всеки си получава дивидент, като през някои години за акцията от един лев този дивидент е бил по 50-60 стотинки. Дружеството има 161 433 поименни акции…През последните години приходите на дружеството намаляха, но доходността от една акция е несравнима с това, което други хора получиха от приватизацията в България…
Мога да спомена и за други мои предприемачески начинания. С мои съдружници създадохме и други предприятия. Направихме мандра в село Калояновец с модерно оборудване, която експлоатирахме около година. През 1990 г. направих своя фирма – „Егроя – Н – Недялко Недялков” ЕТ… Голяма част от живота ми е свързана със спорта и затова започнах с продажба на спортни облекла… Бяхме наематели на железарски магазин. По-късно се появи и балнео и СПА комплекс „Минерал Ягода”…
Да си ръководител, да работиш с хора, това е най-сложното нещо. Нужни са воля и хъс. Никога не допусках да се изложа
Така съм възпитан от малък, работех от 10-годишен. Срещу някоя стотинка пасях животните и на съседите. После баща ми ме вземаше със себе си да помагам по строежите. Вечер след работа в предприятието продължавах със земеделие в личното стопанство на село. Правех допълнително физическа тренировка – умишлено бягах по 10 км, за да стигна до нивата. Помогна ми много по-късно за работата в спорта, когато станах футболен съдия и стигнах до международно ниво. Имаше седмици, в които съдийствах по 2-3 мача в различни краища на България.
И сега продължавам да работя, понякога до 12 часа през нощта. Помагам и на работниците си за някои неща. Благодарен съм, че здравословно съм добре и мога да работя…
За бизнеса е нужно шесто чувство, с което да усетиш обстановката. Нещо се продава, когато има клиент. Не е разумно да очакваш висока цена, само защото нещото има за теб сантиментална стойност или защото си решил, че парите трябва да стигнат за други дейности. Трябва да имаш смелостта да се вземе бързо решение – да се отреже, да се продаде, за да дойдат пари. Това дава възможност да се развиеш, ако парите се вложат впоследствие на правилното място…
Продължавам и днес да мечтая. Добре е мечтите да са такива, които могат да се сбъднат…
Изготви: Илко ГРУЕВ
Цялата история на Недялко Недялков четете в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излезе от печат през месец декември 2022 г.
