Тази година от страната са отпътували около 700 тона
Чуждите фирми изкупуват от наши и представят гъбата за италианска, френска, испанска, разказва Росен ИВАНОВ
Ароматът на трюфела, според кулинарния журналист Джош Озерски, е „комбинация от прясно изорана почва, току-що паднал дъжд, заровени в пръстта дъждовни червеи и пикантни спомени от изгубената младост и старите любовни афери“. Земните гъби са деликатес с висока цена, за който допреди двайсетина години малко хора допускат, че вирее в България. Широко разпространено е, че за развитието им помагат фиданки, внесени в страната по нареждане на Людмила Живкова за залесителна кампания. В някои от корените имало мицел от трюфели, дръвчетата били заразени. През 80-те години на миналия век у нас дошла италианска експедиция за проучване на терените и локализиране на находищата. Мисията пропаднала, но няколко години по-късно Патрицио Панфили открил първия черен трюфел у нас – между Угърчин и Ловеч. Италианецът твърди, че у нас има идеални климатични условия за развъждане на трюфели в естествена среда.
През 2004 г. в страната нашумява случай с първия изваден бял трюфел, от пловдивчани-гъбари
А през 2014 г. вече са намерени големи количества.
Според Росен Иванов, много от тези разкази не почиват на реалността. Иванов е ловец на трюфели от далечната 2009 година, председател на Българско национално сдружение на ловците на трюфели. Още през 1910 г.-1913 г. българи са търсели и откривали трюфели в страната ни, да не говорим, че те са познати още от римско време, разказа за NBP.bg експертът. През 1960 година Пенчо Кубадински /политик, член на Политбюро на БКП и запален ловец/ засажда гори, заразени с мицел на трюфели, из цялата страна. Целта му била
трюфелът да е вид застраховка, ако нещо се случи в икономически план на страната
Той е главният „виновник“!
Самият Иванов открил трюфелите в Испания, където живеел. Имал фирма за реклама, покрай която попаднал на най-голямата плантация в Европа. Запознах се със собственика и така започнах и аз, споделя той. Първите години в България бяха много силни, защото търсачите на трюфели се брояхме на пръсти. Работеше се непрекъснато. Цял сезон, ако срещнеш дори един или двама колеги в горите, си беше голяма работа. Сега сме към 10 000 души.
Българският трюфел се изнася навсякъде по света, включително в САЩ. Най-големите количества отиват в Италия и Франция.
Ние сме най-големият износител на диворастящ трюфел в света
колкото и нереално да звучи, категоричен е Росен Иванов. И допълва – така е от години!
През настоящата 2023 година от България са излезли между 600 и 700 тона. Чуждите фирми купуват от нашенци и представят трюфелите за италиански, френски, испански. Аз съм работил в Испания, Италия, Гърция, Румъния, категоричен съм, че всички са много слаби на диворастящи трюфели. При тях на 95% трюфелът е култивиран, на плантации. Тази година бих казал, че е средна като реколта – нито силна, нито слаба, нормална, коментира той. В момента няма никъде трюфел, заради голямата суша. Това повишава цените, към днешна дата /20 октомври – б.а/
цената е 700 лв. за кг. първо качество черен трюфел, 130 лв. – за второ
Миналата година летният трюфел се изкупувал по около 120-140 лева за килограм. В България има всички видове трюфели, които се търсят с комерсиална цел, включително най-скъпият – бял трюфел. Белият е 4000 лв. за първо качество, второ стига до 1600, 1800 лв. за кг. По света има около сто вида трюфели, най-скъпи са белите, следвани от черните. Заради цената са наричани бяло злато и черни диаманти. Растат на 30 см под почвата, близо до корените на дървета, най-често дъб.
В Старозагорско авджии недоволстват от ловци на черни диаманти – унищожавали трюфелния мицел и пропъждали глиганите
Светлозар Сидеров, председател на УС на Националната федерация на ловци на трюфели в България, коментира, че с постоянния ръст на цените на всички стоки и услуги става все по трудно човек да се издържа само от тази дейност.
Поради климатичните аномалии с всяка изминала година трюфелите започват да се откриват все по-рядко
и във все по-малки количества, казва той пред NBP.bg, и сезонният характер на дейността става все по-ясно очертан. Като добавим и новите данъчни изисквания, поставени от Министерството на финансите, все повече хора се отказват и търсят друго препитание. Както е известно, в края на септември от Министерството на финансите разпространиха проектозакон, който предвижда ловците на трюфели да заплащат патентен данък, във всяка община. Последваха протестни шествия от страна на ловците на трюфели. С това предложение нашите сметки не излизат. България има 265 общини, ние не ходим във всички, може би в 120-150. Гъбата не е на едно място, тя зависи изцяло от климатичните условия, от валежите, може и да няма, обяснява Росен Иванов.
Абсурдно е да плащаме патентен данък
Той обяснява, че през 2016 г. се събрали няколко човека, включително един купувач на трюфели, които платили от джобовете си 17 000 лв. на адвокати, преводачи. Ползвахме френски, италиански, испански и унгарски закони за трюфелите и ги приведохме спрямо нашето законодателство. Пратихме предложението в Министерството на земеделието и храните, искахме едно разрешително за цяла България, да имаме номер, да си плащаме данъците, а не както сега – да сме в сивия сектор – нас ни няма, не съществуваме. В Закона за горите думата трюфел я няма. Работим с разрешителни. На многобройните срещи там, както и няколко в Парламента, юристите ни отговаряха, че разрешителните ни са незаконни, защото „трюфел“ не фигурира никъде.
Търговците-изкупвачи ни удържат по 6% като на физически лица
които са им нужни за доказване на произхода на гъбата. Според нас е нужно едно разрешително за цяла България, когато отидем на пункта за изкупуване, да си показваме идентификационния номер. Ако някой няма, да не може да си продаде гъбата. Така и държавата ще знае аз колко гъби съм предал, търговецът колко е изкупил. В момента транспортните фирми, които изнасят навън, допълват по някоя нула към количеството, ако ги спрат. А ако не ги спрат, ЧМР-то (международна товарителница – б.а.) се хвърля, обяснява Росен Иванов. А Сидеров е категоричен, че трябва да се спре и голата сеч на територии, в които има находища на трюфел. Ние се чудим как да ги опазим, а де факто с голата сеч те тотално се унищожават, коментира той.
На 20.10.2023 г., представителна група на хората от бранша с трюфели, бе приета от министъра на финансите Асен Василев
Присъстваха и сдружения на гъбари, билкари. Беше предложено за гъби и трюфели да се издава едно разрешително за цяла България и в цената му да се включат такса за горското, осигуровки, данъци, стаж за 4-часов работен ден. Изчакваме да се изготви проект, по който ако се налага, да предложим промени, заяви пред NBP.bg Светлозар Сидеров.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
По света има около сто вида трюфели, като най-скъпи са белите трюфели, следвани от черните, които заради цената са наричани бяло злато и черни диаманти. Растат на 30 см под почвата, близо до корените на дърво, най-често дъб. Предпочитат варовита и влажна почва и лесно загиват при студ и суша. В България най-разпространен е черният летен трюфел. След месец декември излиза видът зимен трюфел (Tuberbrumale), а през януари и трюфелът борчии (Tuberborchii), който наподобява белия по аромат и вид, но е сравнително по-евтин. У нас има и единични бройки от най-скъпия черен трюфел в Западна Европа перигорд (Tubermelanosporum). В Италия и Франция той е култивиран и се отглежда на плантации.
