казва Боряна КОЛЕВА, учител по история и цивилизации в Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“-Стара Загора
– Г-жо Колева, какви чувства поражда 3 март във Вас?
– Трети март не е само една дата в календара. За мен лично, това е моментът, в който се прекланяме пред подвига на героите, загинали за свободата на България. Ако мога да опиша с още няколко думи 3 март, те ще са идентичност, единство и свобода. Всъщност тази свобода, ако можем така да кажем, е преминала през вековете, за да стигне до Паисиевия призив през Възраждането. Неговите думи винаги присъстват в моето съзнание:
„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин?“
Това е свобода, която е извоювана с много кръв и с много жертви. Имаме толкова славно минало, което трябва да се помни. И точно заради това, на тази дата, колкото и да звучи клиширано, изпитвам гордост! Гордост, че съм потомък на една нация, която е успяла да се съхрани, въпреки всички трудности, през вековете.
– Споделихте името на Паисий и няма как да не ви попитаме: Кои са събитията и личностите, които предизвикват безспорен патриотизъм?
– Първо, да кажа, че те са много за мен. Може би и така като историк, проследяващ българската история, трябва да се върна във времето на траките и с тяхното изкуство. За българските ханове от времето на Първата българска държава, да не забравим успехите при Второто българско царство, да достигнем до Възраждането и паметната дата Трети март, която от своя страна мога да нарека повратна. Тя е повратна, защото всъщност след Руско-турската освободителна война ние вече имаме държавност. Ние също така вече сме национално осъзнати и
започваме един свободен път на развитие
Макар че пак има редица трудности и се доказваме във времето. Няма как, говорейки за Паисий, да не видим, че – според мен и много други историци – неговата малка книжка е програма за бъдещата ни революция. Нашият народ се е нуждаел от пробуждане от вековното господство на османската власт. Именно в книжката самият Паисий не говори за бунт и въстания, той просто иска да каже на българите, че е крайно време да се съвземат и да „обърнат“ поглед към случващото се в Европа. Все пак старият континент напредва изключително много с първата и втората индустриална революция с много новости. В Османската империя от друга страна нещата се случват по-бавно, което засяга и подвластните им народи, включително и нас, Това по-късно и султаните го осъзнават в един техен период на реформи, наречен още „Период на Танзимата“, и тук идва времето за една драстична промяна. За сметка на това се появява
Софроний Врачански, който не само преписва „История славянобългарска“
а и разработва една доста добра книжовна дейност. Не бива да забравяме, че той издава първата печатна книга на новобългарски език – „Неделник“. В допълнение мога да кажа, че той развива политическа дейност. Тоест Врачански се намира в периода, когато промените настъпват в Османската империя и зовът на Паисий бива чут. Затова той започва да търси помощ от Русия чрез различни молби за борбата. Оттам преминаваме през Раковски, съответно Левски, Ботев и Каравелов. Според мен това са плеяда исторически личности, които няма как да не присъстват на страниците на българската история
– Смятате ли, че учебната програма по история показва миналото така, че да предизвиква истинска гордост сред подрастващите? Ако можехте да промените нещо в учебниците по история, какво би било то?
– Смятам, че учебната програма отразява правдиво историята. Българската история се учи в десети клас. Съдържанието й непрекъснато отразява неугасващото желание на всички личности и целия народ да се запази през онези трудни векове.
Да се запазят духа, традициите и обичаите, които са ги градили като българи
Относно промяната по учебния материал, много бих искала да има повече часове, отделени за посещение на музеи, паметници и места, свързани с важните моменти от историята на България. Защото по този начин учениците навлизат в атмосферата на времето и историята. Влизат в един музей и екскурзоводите, разказвайки дадена история, увличат децата, грабват тяхното внимание. Докато един учебен час в училище не стига да се предаде тази емоция и този материал.
– Днешните ученици вълнуват ли се от българската история и от историята на нашите възрожденци?
– От това, което съм забелязала, има будни ученици, които проявяват голям интерес към историята и това проличава най-вече когато става дума за участие в различни
исторически конкурси, олимпиади, изработване на проекти и презентации
Доста ученици искат да ходим по музеи, но просто с малкото извънкласни часове, които имаме, това няма как да се случи. България е богата на история, въпреки малката й територия и има много какво да се обиколи и да се покаже на днешните ученици.
– Насърчавате ли вашите ученици да участват в паметното шествие в Стара Загора по случай 3 март с 300-метровия трибагреник?
– Разбира се, задължително! Аз мисля, че така запазваме българското. На този ден се усеща духа на българина. Смятам, че това шествие представлява един момент на слава. В това шествие, ако добре сте слушали в часовете по история, трябва да ви излезе като на кинолента опожаряването на града от Сюлейман паша и Старозагорското клане.
Да не забравяме Старозагорското въстание
което всъщност макар и неуспешно, поставя началото на следващите събития – Априлското въстание, Руско-турската война и да стигнем до паметния 3 март. Важно е да кажем, че в Стара Загора първи ушихме 300-метровото знаме, след това ни последваха и други градове, разбира се, което е показателно, че тази инициатива има своята роля и смисъл.
– Какво най–много ви кара да се чувствате горда българка?
– Историята, славното ни минало, радва ме това, че продължаваме да спазваме традиции като нестинарството, 3 март, кукерите. Радвам се, че не сме ги забравили и гордо се наричаме българи!
Изготвили: Йоана Иванова, Деница Недялкова, Николай Влаев, Севдалина Маринова, Деница Сребрева от Клуб „Млад журналист“ с ръководител Розалина Карамалакова към Центъра за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора
