Мира Нико е българска писателка, която твори и живее в Австрия. Тя има новаторски принос за съвременната литература с разнообразни произведения, отразяващи нейния уникален стил и дълбока философска гледна точка, изразени с лекота и висока естетика. Притежател на отличия за висок художествен стил в раздел романистика и популяризирането на различни култури по света. Член на Австрийското литературно общество „Франц Кафка“.
Сред нейните романи са „Ерата на шестото слънце“, „Нощното слънце на Толтеките“, и „Отвъд честта и чувствата“. Освен тях, тя е автор на „Любовта и нейните фасети“, „Любовта, през един философско-антропологичен поглед“ „Мисля, следователно имам избор“, „Ода на безсмъртието“, „Есеистика“, както и пиесата „Любов във време на омраза“, което показва нейната широка палитра от интереси и способността ѝ да работи в различни жанрове. Тя създава също литературно-музикална поредица за деца „Звездните същества“, част от която може да се проследи в YouTube, в която сам е изпълнител.
Нейните произведения изследват непреходните теми за смисъла на човешкия живот, любовта, честта, човешките взаимоотношения, свободният избор, етиката и естетиката в живота ни, като същевременно често включват елементи от исторически, културен и митологичен характер. Произведенията й са носители на мъдрост, психологическа задълбоченост и теми, задаващи съществени въпроси и мислопровокиращи нови насоки. С този широк спектър на интереси и тематики, Мира Нико се утвърждава като интересен глас в съвременната литература, извън границите на България.
За романа „Отвъд честта и чувствата“
За всички, които мимолетно искат да се докоснат до разбирането за чест, което трайно може да повлияе на всяко човешко същество.
Това е един нетрадиционен философски роман, в който са преплетени познание, интуиция и послания. Фабулата ще ви подари игра за мисълта, идеите закодирани под платното на словото може и да ви променят или да ви подскажат, че има повече от един избор в задънените улици на всяко лично битие.
„Отвъд честта и чувствата“ е роман, вдъхновен от страната на изгряващото слънце, но вгледан в дълбините на човешкото, което няма културна идентичност. Тук различни истории се разгръщат и преплитат под печата на едно съдбовно обещание за връщане на легендарният меч „Масамуне“. Четири приятелства, едно обещание, един завет и много скрити чувства, които са вътрешен акумулатор в изпълнение на обещаното.
Откриването на нова гледна точка, отвъд логичният дуализъм е словесният лотос, който разцъфтява под светлите лъчи на осъзнаването, към което писателката умишлено води своите читатели.
Произведение разтапящо чувства и убеждения, разтварящо се в мъдростта на малките неща. В една съвременна и забързана Япония, се откриват болезнени проблеми и като на забавен кадър се преплитат човешки съдби, житейски дилеми, социална изолация, скрити чувства, въпросът за честта и човешките взаимоотношения, които са пренаситени от тежестта на традициите. Когато традицията повелява въздържание на емоциите – любовта и саможертвата по един удивителен начин остават най-вече в красотата на мимолетното и недоизказаното. Писателката твърди, че е заложила послания и в думите и в празните пространства между думите. Един различен и изящен роман.
Драгомира Никова, (с художествен псевдоним Мира Нико) е родена в Стара Загора и отраства в средата и атмосферата на хора на изкуството. Занимава се от дете с художествено слово и актьорско майсторство в родния си град Стара Загора, при режисьорът Пеньо Калчев. Подготвя се в областта на История на изкуството при изкуствоведа проф. Марин Добрев. Литературните й занимания се свързват с имената на Таня Митева и Румяна Горанова в Стара Загора, на Мария Демиева в Габрово, Цветина Рачева – философска рефлексия, Борислав Гълъбов – актьорско майсторство и режисура – Театър Габрово и Априловска гимназия.
Получава хуманитарно образование в елитната Национална Априловска Гимназия, с акцентно обучение в областта на древните култури, езици, изкуствознание, театър, литература и философия. През 2000 г. успешно защитава магистърска степен по „Философия“ в СУ „Св. Кл. Охридски“.
NBP.bg
