Бъдни вечер е празничната обредна вечер срещу Коледа. Това е един от най-важните семейни празници – посветен на дома, огнището и на починалите предци-родственици.
В различните краища на страната, хората я наричат Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.
Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнския период – с раждането на Иисус Христос. Този ден се нарича „Бъдни вечер“, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой трябва да бъде нечетен най-често 7, 9, 13.
При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Бог и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството, според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята, трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.
Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Среднощ по домовете тръгват коледарите.
NBP.bg
