ГЕРБ обяви кандидата си за кмет на София. Номинацията на партията е Антон Хекимян, досегашен директор „Новини, актуални предавания и спорт” на bTV. Поканен лично от лидера на ГЕРБ за „нестандартното решение”, популярният телевизионер заяви: „От 20 години живея в София. През цялото това време като журналист съм критикувал. Осъждали сме действия, които са се случвали в Столичната община, търсили сме решения. И съм имал лично отношение и коментар по всеки един казус”.
„Визията ми за София е столицата да бъде още по-модерен град, да бъде зелен град, отворен за инвестиции, към младите хора. Но преди всичко слагам като акцент образованието, защото то ще донесе още повече потенциал и кадри на града и ще го развие. Няма да забравим и големите инфраструктурни проекти, които трябва да бъдат завършени”, каза още Хекимян.
Буквално преди дни излезе от печат четвъртата книга от една уникална поредица – „Стара Загора: 100 портрета +” – с документални автобиографични разкази на забележителни личности в културата, образованието, изкуството и науката. Първият разказ в новия том е на Антон Хекимян, роден в Стара Загора на 22 май 1984 година. Заглавието е „Създавам атмосфера, в която всеки да твори”, а подзаглавието – „Мога да погледна всеки в очите, защото знам, че съм свършил работата си по най-добрия начин”.
Ето някои от редовете в автобиографичния разказ, споделени месеци преди Хекимян да получи поканата да бъде кандидатиран за кмет на София.
„…Семейството е най-висшата ценност за мен. И имам щастието да знам какво е да имаш семейство нагледно – от хората около мен, които винаги са били едно цяло – моите родители, техните родители, сестра ми и сега нейното семейство. Това е всичко на тази земя – да знаеш, че си бил и си обичан – в щастливи и трудни моменти.
…Имам дълъг лист на родословното си дърво. За мен е важно да знам как се казват прабабите и прадядовците ми, а също и какви хора са били те. Страстта ми към земята и любовта към животните, заради която исках първо да съм ветеринар, приписвам към българските си корени. Усещам целия този път във вените си, като наследство от всички тях. Баба ми ме водеше на църква, кръстили са ме на 3 години – въпреки повелите на комунизма и риска от това да отидеш на църква в онези времена. Възпитаха ме да бъда благодарен на Господ – вярвам , че това е силата, която ни напътства отгоре и ни закриля…
…За съжаление не познавам в такава дълбочина арменската си линия. Баба ми и дядо ми почиват рано. Това е причината и аз да не знам арменски, за разлика от братовчедите ми, които е имало откъде да го научат. Във времето и дистанцията – усещам тази кръв в себе си – особено в чувството ми за общност.
…Загубата на баща ми беше един от най-трудните моменти в живота ми. Той винаги е гледал философски на живота. Беше изчел цялата библиотека в Стара Загора – човек с енциклопедични познания по всяка една тема. Неговите уроци, досега с книгите и това, че можеше да направи всичко като истински майстор – от диван за апартамента до най-пивкото вино – е най силният отпечатък върху мен като човек. Той е човекът, от когото съм знаел отговора на всеки въпрос – от история до политика и спорт.
…Наследил съм емоционалността и сензитивността бързо да усещам хората срещу себе си от майка ми Златка. Тя е най-ценното нещо в живота ми. Майките са онези хора, които ни свързват с Вселената. Изключително борбена жена в комбинация с най-ценното умение да запазиш онова чувство към живота – да му се радваш, да си благодарен и да искаш да направиш най-доброто за близките. Тя е крайъгълният камък на нашето семейство. Човекът, който може да сплоти, обедини, да ни посъветва и да ти вдъхне нужното спокойствие, защото знаеш, че някой те обича.
…След това ме приеха в ГПЧЕ „Ромен Ролан” в паралелка с немски и английски език. Класен ръководител ми беше г-жа Стоянка Христова. Това е най-безценното ми време от периода на израстването като личност. Както първият учител дава онази закваска за знанието, гимназията го прави не само за това, а и за обществото и по-точно какъв искаш да бъдеш в него. Това училище създава хора, които са специални, с отношение към живота. Всички ученици имахме свобода. Да творим, създаваме и мислим, да споделяме емоциите си, дори да остроумничим и изпъкнем пред учителите си, показвайки нрава си. Това е здравата основа за възприемането на живота, събитията, които ще преживеем, и хората, които ще срещнеш занапред. Възпитаниците на Езиковата гимназия са чисти и светли умове. Хора, които мислят за другите и за обществото.
…Работих година и половина без заплащане (в „Тази сутрин”, bTV – още като студент по журналистика в СУ „Климент Охридски”, бел.ред.). След това граждански договор, докато стигна до щатното място. Инвестираното време ми помогна да отсявам стойностните неща и да разбера, че качественото съдържание е най-важното.
…Никога не съм се ограничавал в конкретна област. Винаги съм искал да бъда широкоспектърен. Това ми даваше възможност да разкажа за културно събитие, след това със същата сила да направя репортаж за купуване на гласове и да завърша деня си с жива връзка от някое интересно място на другия край на България. Имах шанса да ме вкарат в реката на Леденото хоро в Калофер, след което да направя интервю с президент, премиер или човек на ключова позиция. Преди всичко обаче да разкажа човешката история.
…Неведнъж съм доказвал, че съм отборен играч.
…Не съм си представял, че ще застана на директорския пост, нито съм се борил за него. Предложиха ми да заема позицията в края на 2020 г. Нямах много време, но дълго обмислях. Знаех какви са предизвикателствата, пред които се изправям. Несъмнено опит, който е незаменим. Не го приемам като връх в кариерата. Чувствам се по същия начин. Любознателен човек, който обича да намира нови хора, да вижда в тях потенциала и да се грижи за тях. Ритъмът на работа е по-различен от това на предаванията. Колегите се шегуваха, че гнездя в телевизията.
…Удовлетвореност от свършената работа виждам в очите на хората, които срещам и ме разпознават. Те се спират при мен, за да ми кажат как се чувстват и какво мислят. Не само за мен и работата ми, а и за света, в който живеем. Това показва изградената връзка с тях и най-вече доверието. Ако си разумен човек, непременно ще осъзнаеш каква отговорност носиш. Всеки трябва да знае кой е, да се доказва пред хората, да не се възгордява…
…Журналистът решава проблеми. Той е защитникът на обществото и интересите му. В много от случаите може да се резюмира като неблагодарна професия, защото някои неща се решават много трудно. Задачата ни е да се борим”.
NBP.bg
