Депресията Данакил е едно от най-красивите места на Земята, казва пътешественикът Дечко НЕДЕЛЧЕВ
Депресията Данакил
Тръгнахме към Етиопия след разкази и снимки на наш приятел, известен гид. Пътувал съм много, къде ли не по света, но Депресията Данакил е сред най-невероятните места на Земята. Това разказва пътешественикът-бизнесмен Дечко Неделчев от Стара Загора. Природните феномени – бълбукащи езера от лава, хидротермални полета в багри от всички цветове на дъгата и огромни солници те пренасят в извънземен свят. Бях гледал снимки и в интернет, смятах, че са минали през фотошоп. На живо е по-красиво, категоричен е старозагорецът.
Пътешествието на Неделчев с още двама съмишленици от Стара Загора започва от северната част на Етиопия, която е планинска, с масиви с височина между 2000 и 3600 м. Приличат на Андите в Южна Америка, впечатляваща е Симиен, както и водопадът Джинбар, който е с пад 500 м. Тук човек има възможност да се запознае с маймуните гелада – етиопския бабуин, много дружелюбни и красиви животни, особено мъжките, които се смесват с хората. Непременно трябва да се видят и водопадите на Сини Нил. Виждал съм грандиозни водопади, но тези бяха впечатляващи – една кафява кална вода тече между черни скали, описва гледката Неделчев. Цветът се държи вероятно на дъждовете. Сега е краят на дъждовния сезон, доста ни валя, понеже е скалисто, веднага се образуват кални реки.
Сред племето мурси
По средата на пътуването бяхме в Лалибела и небезизвестните скални църкви. И те са нещо уникално. От снимките не можеш да прецениш какъв огромен труд е положен и как са направени – примерно един 4-етажен блок, с два входа, всичко около него е било скала и е бил издялан, разказва старозагорецът. Църквата е в скала, с обща част, място за причастие, светая светих. Може би е направена с труда на много хора, или с помощ свише. В Лалибела туристите са много, за разлика от другаде из Етиопия. В северната част на страната хората са приятни и дружелюбни, много трудно си изкарват прехраната. Докато в южната, която е по-благодатна, сякаш са по-безотговорни… Нашите пътешественици отиват на 30 км от границата на Етиопия с Еритрея, където през нощта се качват до езерото от лава и вулкана Ерта Але. Това също е грандиозна гледка – огромен казан с диаметър около 70 м, отдолу клокочи лава. През деня е невъзможно да си тук заради температурите и ако искаш да опознаеш мястото, се налага да си в мизерни условия и сред камилите да прекараш часове наред, а в 4 часа сутринта да тръгнеш обратно. За българите – към Данакил.
Депресията Данакил е нещо, което заслужава специално време и отношение. През 1974 г. тук са открити останките на австралопитека, станал известен като „Люси“. Открити са и много други фосили на древни хоминини, които карат палеонтолозите да смятат, че тъкмо тук се е зародил нашият вид. Затова наричат района „люлката на човечеството“. Мястото се използва, за да се изследва как може да се е зародил животът на други планети. В горещите извори на Данакил живеят микроорганизми, известни като екстремофили, които, както предполага името им, живеят в екстремни условия. Те са особено интересни за астробиолозите – в тях може да се крие ключа към зараждането на живота.
Маймуните гелада са изключително общителни
Данакил е на 125 м под морското равнище, едно от най-горещите, най-сухите и най-ниските места на планетата. В 10 сутринта температурата е 45 градуса. Едно от най-невероятните места по света, не може да се опишат цветовете – извира сяра (жълто), желязо (кафяво), синьо, червено…, извънземен пейзаж. Характерна особеност са черни вкаменени образувания от лава, димящи вулканични кратери, геотермални източници и серни полета. Депресията Данакил е едно от най-горещите места на земята, със средна дневна температура от приблизително 27 C, често надвишаваща повече от 50 C, а понякога дори и 60 C. Валежите не надвишават 200 мм годишно. Разположена е в центъра на солена пустиня и всяка година пейзажът е различен. Въпреки екстремните условия, сух климат и липсата на вода, част от пустинята се обитава от много видове животни, главно тревопасни, като зебри, сомалийски газели, степни магарета и др. Има и местно население – афари. Те се борят за насъщния като вадят сол от пустинята. Една плочка сол, с тегло около 10 кг, я продават за 5 бира (местната парична единица), което е около 7 ст. Камилата носи 24 плочки. Не познават другия свят, доволни са от малкото…
Имахме възможност да отидем и при племето мурси, разказва Дечко Неделчев. Те са известни по света с това, че жените им, когато се оженят, си цепят долната устна и ушите и си слагат глинени плочки, с улеи тип макара, докато увисне, после натягат постепенно… Купих си една плочка, 10 на 10 см, те носят и по-големи. Тежи към 300 грама. И колкото по-тежка става плочката, толкова повече долни зъби вадят, защото им пречат. А мъжете мурси си цепят кожата и слагат в нея зрънца, като броеница е от пъпки… Елементи от красотата им.
В типичните за Етиопия села на 100 м2 има 3 къщички, крава, 10 кози, 2 магарета, кокошки, семейство със 7-8 деца. Не казват колко са децата – имало поверие, че ако майката каже, Господ ще й ги отнеме. Нямат паспорти, документи за самоличност, раждаемостта е висока, женят се на по 12-годишна възраст. Мизерия, голяма бедност. Етиопците са слаби и високи хора, нямат коремчета, много пъргави хора са. Храната им не е добра, ядат с ръце, нямат прибори, консумират основно инджера – брашно от просо и сорго, накиснато във вода и изпечено от едната страна. Има кисел вкус. Отгоре слагат широ – пасиран боб, леко овкусен. 200 дни в годината постят, през останалите дни хапват малко месо – козе, краве, телешко, пилешко, имат и риба – от езерото Тана, предлагат я пържена, не е вкусна. Хубава е супата им от леща. Зеленчуците тук са зеле, моркови, картофи, ориз, царевица, от плодовете – основно банани и малки, безвкусни портокалчета. По хотелите има папая, манго. Някои племена си варят ракия – местен арак, от царевица. Мъжете пият. Те осигуряват храната, пасат животните, а жените са поели изцяло грижите за дома и децата. Като ги питаш на колко години си, казват – изкарал съм три празника. На площада имат едно високо дърво, където на всеки 18 години връзват още едно, с ликра. Три празника означава – около 54 г.
НБП, Дима ТОНЕВА
