В пустинята
Пътешественици от Стара Загора осъществиха поредно адвенчър пътуване. Този път из Мароко. Страната изненадва приятно със смесицата на цветове, аромати, вкусове, разказва Дечко Неделчев. Имат много хубава кухня, националното ястие е тажин – името идва от съда, в който се приготвя – тип гювеч с плоско дъно и конусовиден капак. Обикновено се приготвя с месо – телешко или пилешко. Пилешкият тажин е с маринован лимон, телешкият – със сини сливи. Много са вкусни. На третия ден спрях да ям, щях да се върна 100 кг, споделя с усмивка бизнесменът. И допълва – кускусът им също е невероятен.
Снимка с… кози по дърветата
Най-впечатлен съм от Атласките планини. Имахме възможност да обходим целия Атлас, да пребродим най-живописните проходи и долини на тези планини, да гостуваме в берберски села и да се докоснем до традиционния номадски начин на живот на местните. Често пропътувахме по 200 км дневно, но въпреки, че е завой след завой, не се усещаха 8-те часа път, защото наоколо бе много живописно. Голямо изпитание бе пътуването с камили из пясъчните дюни на Сахара. И… нощувката в пустинята – както сме гледали по филмите – само пясък, нищо друго наоколо. Яздиш два часа и половина из пустинята и изведнъж пред теб изниква суперлуксозен комплекс – в средата на нищото. С шатри, вътре хотелски стаи с всички удобства.
Мароко е туристическа държава, умеят да забавляват туристите, държава на крайностите е – с много богати и много бедни. Ние умишлено избрахме да ходим не из популярни туристически дестинации, а по панаири, местни събирания, да опитаме местна храна и да се потопим максимално сред местните хора и техния бит.
Езда с камили през пясъчните дюни
Берберската култура е интересна, там по татуировките на дадена жена можеш да разбереш от коя част на Атлас е. Старозагорци разказват и за Маракеш, където е построена най-голямата джамия след Мека. За оформлението на вътрешността й архитектът в продължение на 10 години изследвал народопсихологията. Тук може да се види стъкло от Морано, плочки от Франция, мрамор от еди къде си. Казват, че инвестицията е около 1 милиард, но най-вероятно е повече. В Мароко могат да се зърнат и кози, покатерени върху дървета. Причината е арганът, който намират там. Той е като нашенския бадем – ядка, черупка, зелена обвивка. Животните изяждат зеленото, което явно им е вкусно. Мароканското арганово масло е най-качественото в света. Масово край пътищата козарите качват козите си по дърветата, за да припечелят и от снимки с туристите.
Много интересни и заслужаващи да се видят в Мароко са градините на Мажорел – два и половина акрова ботаническа градина в Маракеш. Тя е създадена от френския художник Жакуз Мажорел, започната е през 1923 г. и е изграждана близо 40 години. През годините градината е била собственост на модните икони Ив Сен Лоран и Пиер Берж, които са работели за възстановяването й. Днес вилата (музей на Берберите) и градината са отворени за посетители, които могат да се насладят и на картини на Мажорел. Градината е посещавана от над 700 000 туристи годишно и е много красива.
Градините на Мажорел
Задружната група старозагорци пътува до Мароко, за да види самобитните места, не само популярни туристически дестинации като Танжер, Казабланка, Маракеш. За нас бяха тръпка пустинята и Атласките планини, казва Дечко Неделчев. Мен лично винаги са ме впечатлявали природните забележителности, а не това, което е построено от хората. Бил съм в много пустини, но тази беше впечатляваща, допълва известният пътешественик. И още – ярките багри и силните аромати на Мароко замайват свикналите с по-традиционния облик на Стария континент.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
