Младото поколение трябва да се докосне до културното наследство на нашия град, да чувства, че то е национална гордост, казва Петър КАЛЧЕВ, директор на Регионален исторически музей-Стара Загора
– Г-н Калчев, тази година 24 май е още по-тържествен за Регионалния исторически музей, защото съвпада и с отбелязването на 110-ата годишнина на музейното дело в града. Кои са постиженията на културната институция, които бихте отличил в навечерието на двойния празник?
– За нас месец май е наистина знаменателен. В далечната 1907 г. се основава археологическо дружество „Августа Траяна“ от 20 старозагорски интелектуалци – учители, военни, духовници, кмета на града, окръжния управител. Почетен председател става митрополит Методий Кусев. Още в първите си години дружеството добива обществена подкрепа и авторитет. Тези хора са имали мислене далеч във времето. Те са виждали, че в руините на града, все още невъзстановен напълно след опожаряването по време на Руско-турската освободителна война, има антични останки. Решават да създадат музей, който да съхранява тези артефакти. Музеят е бил основан изцяло на обществени начала, нямал е държавна издръжка, помагала е общината, отделни частни търговци. Първите музейни дейци са издавали известия на археологическото дружество. Водели са кореспонденция с музеи в чужбина. Провеждали са и археологически разкопки – на селищната могила в с. Кирилово, в с. Борилово, на други места. Участвали са и в една от първите международни експедиции в България. Немският археолог Курт Вител и старозагорецът Атанас Кожухаров проучват селищната могила в тогава Св. Кирилово. Там намират интересни чаши, характерни за ранната бронзова епоха. И досега тази култура в науката се нарича Св. Кирилово. Ентусиастите от тези първи години успяват да превърнат музея в един от първите добре уредени музеи извън София. Тези хора са работили изцяло на доброволни начала, положили са неимоверни усилия.
Те са първопроходците и ние трябва да сме им благодарни
След това – след Втората световна война, музеят е одържавен. За радост, в него работи много талантливо поколение от специалисти. Сред тях е първият директор Димитър Николов, създал модерното музейно дело в Стара Загора. Разширяват се отделите, разширява се събирателската работа, прави се нова експозиция. Работят специалисти като Петър Коев, Величка Койчева, Минчо Димитров, Елена Пенева… Хора, които са били отдадени с възрожденски дух на каузата на историята и археологията на Стара Загора. Колегите участват в разкопките на първата цялостно проучена селищна могила – Азмашката. Минчо Димитров открива най-добре запазената къща от ранния неолит в Европа – в обекта „Неолитни жилища“. Димитър Николов, Минчо Димитров, Христо Буюклиев проучват за пръв път в страната тракийска вила – край яз. „Чаталка“. Музеят е бил домакин на много научни прояви.
В момента институцията също е от водещите в страната. С колегите се стремим да поддържаме високо ниво в проучванията, изследванията, издателската дейност. Радостно е, че Община Стара Загора подкрепя музея и финансово, и логистично. Кметът Живко Тодоров е съпричастен към дейността ни. Институцията ни е оценена. Дори колеги са споделяли, че
Новият обект до магазин „Кауфланд“
Стара Загора е един от малкото градове у нас, където на обществеността „й пука“ за музея
Рядко има музеи, където се радват на внимание и партньорство от страна на Общината и на обществеността.
Затова без спор ни предстои значим празник. Честваме дълга и наситена история.
– Каква е посещаемостта и интереса към експозициите на Музея, какво предвиждате за увеличаване на туристическия поток?
– Гордост за Стара Загора е, че имаме единствената сграда през последните 20 години, която е проектирана и построена специално за музей. В момента тя е най-модерната музейна сграда у нас. Искам да подчертая, че
без неоценимата подкрепа на „Национална бизнес поща“ в тези години, това нямаше да е факт
Сега тук имаме възможност да развиваме широка обществена дейност. Тук са ни гостували и гостуват събития на различни институции – библиотеки, опера, театър.
Освен музейната експозиция в сградата, имаме обекти и в други точки на града – „Неолитни жилища“,“ Музей на религиите“, „Хилендарски метох“, където е живял Васил Левски, интересна мозайка, северно от Операта и др. Те също предизвикват голям интерес. За съжаление, Стара Загора е опожарена, и нямаме старинна архитектура като Пловдив, Велико Търново, Копривщица. Но имаме запазена Хаджиангеловата къща, в която сме пресъздали бита на богата старозагорска фамилия от края на XIX-нач. на XX век. Разполагаме с богат сувенирен щанд. Миналата година направихме нов сувенирен щанд и оформихме фоайето на музейния обект „Неолитни жилища“. Мисля, че имаме много добри условия, оптимист съм за бъдещето на музея.
Напоследък се увеличава и потокът от туристи. За жалост, у нас живее най-бедното население на ЕС, и това донякъде спира масовото посещение на обектите. Когато по различни поводи, имаме безплатен вход на музеите – залите са препълнени. Нашите такси спрямо другите държави са изключително ниски, но все пак хората явно нямат възможност. Ние сме направили и различни промоционални оферти – например
билети за семейства, билети за посещение на няколко обекта едновременно
Работим с туроператорски фирми, които водят туристи от България и от чужбина. За да има по-голямо развитие на културния туризъм, е нужен по-висок стандарт на населението у нас. Защото никоя страна не може да разчита само на външния туризъм.
– Кои са най-новите проекти, по които работи музея?
– Насочваме се много активно към работа с децата. Смятам, че това трябва да бъде фокусът на нашата дейност. Младото поколение трябва да се докосне до културното наследство на нашия град и на региона. Да го познава, да го попие в съзнанието си, да чувства, че то е национална гордост. Правим множество ателиета с демонстрации. Виждаме, че децата ги посещават с интерес. Стремим се в тази ранна възраст да запалим искрицата в тях да обичат историята.
В момента подготвяме по проект дигитализация на всички монети от предримския период. Работим и върху подготовката на историята на Стара Загора. Общината ни е отпуснала 20 хил. лв. за този проект. Имаме вече научни редактори, тезисите са утвърдени и екипът работи. Стара Загора е град с богата история и заслужава да получи подобно ново издание.
Погрижили сме се и за хората със специфични потребности. Миналата година направихме подход към „Неолитни жилища“, в централната сграда също имаме. Сега
изработваме брайлова таблица, за да могат незрящи посетители да четат
Правим и модели на наши експонати, за да могат да ги докоснат.
Предстои откриване на двете гробни съоръжения, които проучихме при магазин „Кауфланд 2“ в Стара Загора. Те са експонирани от търговската фирма. Така градът ни ще има още един интересен обект.
В момента е напълно изчерпан каталогът за експозицията на музея „Неолитни жилища“, където са проучени структури от най-добре запазената и с най-богат инвентар в Европа двуетажна раннонеолитна къща. Предвиждаме той да бъде преиздаден. Имаме и съвместен проект с Института по антропология към БАН, където се изследва костния материал от некропола край Берекетската могила. Ще има публикация, която ще покаже важни атропологични данни за хората, които са погребани там. До края на годината тези данни ще бъдат готови. Важни са, защото са за друг проект, който чрез ДНК анализ ще определи каква част от генофонда на траките е преминала в съвременните българи.
– Какво археологическо лято ви предстои?
– Предвиждаме разкопки в землището на Гурково. Става дума за късноантична вила. Колегата Мария Камишева проучи част от басейн, много интересен обект се очертава. Тук в Стара Загора има строителен бум и все още има парцели в резервата, които трябва да бъдат проучени. Попълваме картата на античния град с нови данни.
Догодина съвместно с Археологическия институт към БАН предвиждаме съвместен проект за медните рудници при Аи Бунар – за
локализиране на новите рудници, които тогава не са проучени
Има подобни обекти и в местността Тамянка в село Лясково.
– Най-важните акценти от празничната програма за 110-ата годишнина?
– Вече е експонирана изложба за годишнината в парк „5 октомври“. Апогеят на тържествата ще бъде на 30 май с концерт-спектакъл от 17.30 ч. в сградата на Драматичен театър „Гео Милев“. Същия ден на IV експозиционно ниво в сградата на музея
ще открием изложба с предмети на наши дарители
Ще представим най-атрактивните експонати.Призовавам също старозагорци, които разполагат с различни предмети с историческа стойност и биха желали – да ги дарят на музея.
По повод 110-годишнината на Музея ще издадем и нов том – 7-ми, на Известията на Старозагорския музея. Ще го представим в края на годината.
– Вашето усещане за празника 24 май, как ще го отпразнувате?
– На 24 май с колегите от музея ще участваме в шествието, което Община Стара Загора организира. След това имам покана от президента Румен Радев да присъствам в Националния исторически музей на прием по повод празника. Ще уважа тази покана, която е чест за нас.
24 май е много светъл празник – най-българският, най-чистият.
Искам да поздравя всички колеги, да им благодаря за всеотдайната работа
На всички наши партньори, дарители, на всички старозагорци желая много здраве. Желая много успехи на нашия град, на хората му, и нови постижения в работата на всички ни за развитието на българската култура.
НБП, Радослава РАШЕВА
