Надяваме се да провокираме началото на един позакъснял разговор, който да произведе бързи и правилни решения за запазването на комплекс „Марица изток“
Бъдещето е в иновативни технологии, които да дадат шанс на централите да продължат да работят на въглища
„Да спасим комплекс „Марица изток“
– Г-н Митев, Вие сте сред членовете на Инициативния комитет, организирал подписката в защита на комплекса „Марица изток“. Колко хора вече я подкрепиха?
– Първоначалната цел да съберем 100 000 подписа е постигната, даже надминахме тази цифра. Подписите са събрани от Старозагорска, Хасковска, Ямболска и Сливенска области. Това са хора, живеещи в четирите области. Има и такива, които живеят извън тези региони, но са напълно съпричастни към нашата кауза. Смятам, че за този кратък период – малко повече от месец, сме предизвикали най-човешки чувства у хората. Някои може да не си дават сметка какво постижение е да получим подкрепа от над 100 000 души, и то без реклами, без билбордове, без медийни кампании. И въпреки нечистотията от някои угодни медии, които твърдят, че комплексът е нещо мръсно и непотребно. 100 000 души са непреодолим фактор.
Надяваме се да провокираме началото на един позакъснял разговор
който да произведе бързи и правилни решения за запазването на комплекса.
– Оттук нататък какви ще бъдат действията на Инициативния комитет?
– Подписката продължава, докато Инициативният комитет вземе решение и преосмисли действията си. Когато започнахме кампанията, смятахме подписката да бъде внесена в Народното събрание. Но стана ясно, че няма да има действащ парламент. Трябва да преценим каква ще бъде следващата ни крачка. Само с тази подписка няма да се реши проблемът, няма се обърне сериозно внимание.
Но все повече от работещите в комплекса, както и тези, които са ни подкрепили от градовете, от фирмите, смятат, че подписката трябва да се внесе не само от представителите на Инициативния комитет. Желание да се присъединят към каузата имат широк спектър от хора.
– Реално какво трябва да се направи оттук нататък? Какво е мнението на експертите, които са запознати с конкретната работа на комплекса и неговите перспективи?
– Много политици се упражняваха на тема „Марица изток“. Чухме, че много от тях държат на комплекса и ще направят всичко възможно той да продължи да работи, а хората да запазят работните си места. Мисля, че е време тези думи да се показват и с действия. На обещания се наслушахме в изминалите предизборни кампании.
Хората вече са апатични спрямо такова популистко говорене. Очакват се реални решения с реални срокове за изпълнение.
Ние ще държим категорично на няколко неща. Първо, възможно най-далечна дата, която изисква ЕС, за затваряне на въгледобива, каквато са постигнали Полша и Германия. Смятам, че нашите политици имат достатъчно потенциал да изготвят стратегията си за преговори в Брюксел. Ясно е на всички, че в България доходите ни са ниски. Нашият преход ще е много по-труден. Вижда се и в този момент. Стана ясно, че това, което ние говорим, че комплексът е стожер на българската енергетика и икономика, се доказа. Примерът е в краткия период, в който цената на електроенергията в Европа скочи многократно. Разбра се, че без комплекса ток в България няма да има или ще е толкова скъп, че ние, българите, не можем да си го позволим, нито пък бизнесът.
Второто, на което ще държим, е наистина
да се преразгледа позицията на страната относно поетите ангажименти по „Зелената сделка“
Чухме какво и кой бил разписал, а пък няма такива документи. Ще държим политиката на страната да се движи в такава посока, че да защити работните места в комплекса и неговата значимост за българската енергетика.
– Казахте възможно най-късна дата. Коя година имате предвид? Още повече, че процесът изглежда неизбежен?
– В момента политиките на Европа по отношение на „Зелената сделка“ са такива. Но смятам, че икономическата криза ще пренастрои тези политики и няма да са толкова твърди в идните години.
Смятам, че годината, която България трябва да договори, е далеч след 2040 г.
Ние сме не по-малко зависими като държава от въглищата от Полша и Германия. В крайна сметка става ясно, че без въглищата не може. И не защото държавата или някой води политика в тази посока, а се диктува от пазара на електроенергия в момента. Ако в развитите държави като Германия, гражданите могат да си позволят да плащат скъп ток, то при нас това е невъзможно. В Германия например, цената на 1 киловатчас за битовия потребител е 64 ст. За българския гражданин тази цена е немислима. Още повече, че в България близо 70% от домакинствата се отопляват на ток.
– При старта на подписката съобщихте, че ако не се постигне най-правилното решение, сте готови и на последващи по-крайни действия…
– Искам първо да благодаря на всички хора, които подкрепиха каузата. На медии като вашата, които се интересуват от нея и от бъдещето на региона. За тези, които оплюват централите, според мен, мотивите са други.
В момента управляващите са вече на ход. Те решават дали ще се съобразят с волята на над 100 000 души или ще продължават да отстояват нечии чужди интереси. Второто няма да го позволим.
Твърдо сме решени докрай да отстояваме исканията си, с всички позволени от закона средства
– митинги, протести, граждански неподчинения, блокиране на магистрали, ако се налага.
Ще потвърдя отново и че оттук насетне без нас, работещите в комплекса, решения няма да се вземат. Стана ясно, че такива опити са несериозни, като визирам проекта за създаване на парогазова централа, който беше представен и в Плана за възстановяване и устойчивост.
– Станаха известни и различни алтернативи като перспектива за комплекса. Коя е най-реално възможната, според Вас?
– Има достатъчно експертен потенциал и на местно, и на национално ниво. Ние сме застанали зад проекти, които ще удължат живота на централите при работата им на въглища. Има няколко проекта, които са известни и в публичното пространство. Единият е на Минно-геоложкия университет и на Техническия университет – за улавяне и депониране на въглеродния диоксид. А другият е на проф. Жеко Ганев и предложения от него метод за улавяне и преработка на въглеродния диоксид.
Предстои ни среща, на която ще се направи
презентация на проект, относно изграждането на химически заводи, преработващи СО2
зад който проект стои американски инвестиционен фонд.
Бъдещето е в иновативни технологии, които да дадат шанс на централите да продължат да работят на въглища.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
