През седмицата бяха добавени нови щрихи към портрета на примитивния ни политически елит и неговия верен слугинаж. По-ясно от всякога става, че голямата част от хората, докопали се до върха на властта, никога няма да стигнат по-високо от второто стъпало на пирамидата на потребностите на Ейбрахам Маслоу. Нека припомним, че на най-ниското й стъпало стоят вода, храна, здраве, сън и секс. На второто са поставени безопасност, обезпеченост и подслон. В българския политически вариант – обикновено апартаменти в София с квадратури над 200 кв.м.
На третото стъпало Маслоу е поставил неща като социални връзки, привързаност и загриженост за другите. На четвъртото стоят потребностите от уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и други подобни. На петото, най-високо стъпало са познание, самоусъвършенстване и духовно себереализиране. Ейбрахам Маслоу е считал, че ако потребностите от по-ниските стъпала не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от по-висок ранг. Български пример – ако нямаш апартамент от 300 кв. м със собствен асансьор до най-високия етаж, няма как да се загрижиш за другите, особено ако не са от приятелския ти кръг. Проблемът е, че обикновено докато стигнеш върха на материалното, политическият ти мандат, по-един или друг начин изтича, което окончателно те освобождава да мислиш за някой друг, освен за себе си.
Стръмните стъпала на висшите потребности всеки трябва да извърви сам. Асансьорите в пирамидата на Маслоу са само до втория етаж. Българският политически елит от 1989 година насам явно няма нито желанието, нито потенциала да върви по Пътя на Познанието и Постиженията. В същото време колкото по-високо стоят потребностите, към които се стремиш в пирамидата на Маслоу, толкова по-голям е радиусът на човешкия ти отпечатък в Историята. Затова истинските Творци оставят след себе си велик духовен отпечатък, а примитивните политици само скандални следи по жълтите павета.
„Национална бизнес поща“
