казва Венелин КРЪСТЕВ, ръководител на ансамбъл „Загорче“
С дефиле в центъра на Стара Загора и голям концерт в залата на Операта под наслов „Загорче завинаги“ детско-юношеският ансамбъл отбеляза на 20 май 40-годишнината от създаването си. Повече от месец преди това „старите“ загорчета от всички краища на страната и чужбина се събират и организират, не само за да присъстват, но и да участват в концерта. За празника и историята на ансамбъла разказва неговият ръководител Венелин Кръстев.
– Г-н Кръстев, какво видяха зрителите на концерта, макар това да е трудно за описване?
– Благодарение на съдействието на Общината, която ни предостави залата, събитието беше в Операта. В програмата има и нови постановки, и стари, възстановени по повод 40-годишнината. Някои от присъстващите в залата се „видяха“ на сцената в лицето на младите си последователи. Във възстановената постановката „Празник“, която е някъде от средата на този 40-годишен период и е позната на поне две поколения, участваха големите загорчета. Някои от тях са вече над 50-годишни, някои са по-млади. С най-малките показахме постановката „В дядо Петковия двор“, с по-големите – „Маринчица“.
Най-малката участничка е 6-годишната Даниела, а най-голямата – 18-годишната Катя
която е абитуриентка. И двете са изключение – повечето са около 8-9-годишни и около 14-15-годишни. Нямаме статистика колко деца са минали през ансамбъла за тези години. Голяма част от тях свирят, пеят, танцуват… Продължават това, което носят в кръвта си и се надявам, че няма да го забравят и винаги ще обичат българските традиции и България. Ние винаги сме ги учили на патриотизъм.
– Кога е сложено началото на ансамбъла?
– Първият концерт е на 29 септември 1979 г. в тогавашния Дом на културата на транспортните работници. В него участват за пръв заедно съществувалите доста преди това танцов състав, хор и оркестър. Те са обединени в ансамбъл по решение на тогавашния Окръжен народен съвет. Има документ с дата 2 март 1977 г., когато е взето решение за създаването на „Загорче“ като представителен детски ансамбъл на тогавашния Старозагорски окръг. В годините след това съдбата беше благосклонна, но имаше и доста трусове. В началото ансамбълът беше в системата на ДКМС, след това премина към Градския народен съвет, а от 1992 г. сме самостоятелно юридическо лице на самоиздръжка. Трудно се справяме, но съм горд, защото най-хубавото, което се случва при нас е, че се раждат традиции. Нещо, което отдавна започнахме да пренебрегваме. А то е важно, защото
традициите правят народите такива, каквито са
Знаем какви познати на всички традиции имат народите от централноевропейските държави и виждаме как това им помага да изглежда в очите на околните като нации с история, с добри позиции. Иска ни се с това, което правим, и ние поне малко да допринасяме за утвърждаването на традиции, които да ни правят народ с корени и с достойнство.
– Наградите на „Загорче“ трудно могат да бъдат изброени, затова Ви питам кое е най-ценното отличие?
– Ние не получаваме отличия. Едно от първите, което имаме, е от 80-те години – званието „Представителен ансамбъл на Република България“, което и досега носим с гордост. Вече няма такива прегледи, но то ни задължава и ни кара за работим с претенции съм себе си преди всичко, да поддържаме нивото. Тогава бяхме изненадата на републиканския фестивал с начина, по който представихме българския детски фолклор. Оттогава досега той има много последователи, тази линия намира различни продължения в други състави. Но ние си запазваме нашата насока на развитие и до днес. Всяка година изпращаме абитуриенти, ценни за нас кадри. Опитваме се да не личи, защото с годините те са натрупали опит и умения, и ни липсват много. И в същото време –
те продължават да идват тук, да гледат репетициите, понякога участват
Ние сме заедно завинаги и затова нарекохме концерта „Загорче завинаги“.
– Видимата част на това, което правите, са прекрасните изпълнения на възпитаниците Ви. Освен песните и танците, какво друго научават децата при Вас?
– Ще направя едно сравнение – към края на периода на социализма, имаше една линия държавните предприятия да произвеждат, заедно с основното си производство, стоки за широко потребление, каквито липсваха на пазара, наричаха ги ширпотреба. Обичам да казвам, че за нас всички постановки – песни, танци, ансамблови композиции, са ширпотреба.
Основната ни дейност е всъщност възпитателната работа
Това, на което се опитваме да научим децата – на екипност, на труд, на самоконтрол, на дисциплина, на познания за техниката, която ползват, независимо дали свирят, пеят или танцуват. Напоследък се опитваме да ги правим универсални, всяко дете да може всичко. Иска ми се преди всичко да станат хора с главно „Х“. И мога да се похваля – можем да се гордеем с всяко от хилядите деца, които са минали през ансамбъла – с професията, с позицията му в обществото. Всички се учат добре, повечето завършват висше образование, а много от тях учат или работят в чужбина. Направили са добра кариера – сред тях има университетски преподаватели, инженери, лекари, юристи, банкери. Има ръководители на известни фолклорни формации – Деси Стефанова в Лондон, Пейо Пеев при Теодосий Спасов, Константин Маринов, който направи клуб „Верея“ в Чикаго, в сърцето на Америка.
– Най-хубавият Ви спомен от тези 40 години?
– Прекрасни спомени имам. Никога не съм мислил, че ще работя такава работа. Но от позицията на изминалите години мога да кажа, че съм един щастлив човек. Живея сред децата, с усмивките им, с болките им, с радостите и тъгите им, с това, което могат, с успехите им на сцената. Всички се радваме на аплодисментите, когато се качим на сцената и знаем какво стои зад това.
Но обикновено хората не знаят колко труд се полага за една постановка
Не могат да си представят какво е да вземеш едно дете в предучилищна възраст, да го научиш да си концентрира вниманието, да го научиш да се труди, да бъде организирано, да взема бързи и сложни решения в динамична среда, да изготвя стратегии. Това са специални техники, на които ги обучаваме, за да могат да се справят. Само човек, който разбира, като види как тези деца в първи и втори клас се ориентират в пространството, може да се досети какво стои зад това. Това е изключителен труд, иска се изключително търпение. И от трите страни – ръководителите, децата и родителите.
Основната ни цел е подготовка за живота и личностно израстване
Това е и мотото на ансамбъла ни. Много неща ни свързват. Правим всичко заедно. Децата остават приятели и след като излязат от „Загорче“. Имаме семейни двойки, имаме деца на наши деца, които танцуват при нас, идвали са и внуци… Това са 40 години.
НБП, Таня ИВАНОВА
