Бегли бележки за „Пътят на душите“ и… многоминусния свят
На 10 март в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора се състоя творческа среща с чл.-кор. Иван Гранитски. На нея бяха представени книгите му „Пътят на душите“, „Времето на светлината и властта на мрака“, „Приказки от страната Бухтарландия“ и др.
С топли и приятелски думи към автора и директор на издателство „Захарий Стоянов“ се обърнаха Трифон Митев, общественик, поет и писател, журналистите Петър Драгиев и Любчо Иванов, също автори на поезия и проза.
Петър ДРАГИЕВ: „Най-течната“ книга на Гранитски срещу „течното общество“
Бегли бележки за „Пътят на душите“ и… многоминусния свят
Ако си позволя една мнемонистична закачка, поезията на Иван Гранитски е като древна кариатида – глава на ъгъл, а „Ъгълът – това са двете вежди на Светлина и Свобода“. Това не значи че Гранитски е непременно страстен почитател на … Вежди Рашидов. По-скоро е поклонник на Атлантида. Доколкото тя е хармонично свързана с виждането: „Човек е чуруликаща вода и мислещ огън“. Само този стих да беше написал през годините Иван, пак щеше да бъде поетически дамгосан. Е, ще добавя и „Балади са нашите майки“ („Преди да дойде здрачът“)…
Чуруликащата вода и мислещият огън са довели Гранитски и до „Пътят на душите“.
Това е „най-течната“ книга на Иван. Световният Океан е в нея, разбира се, с големия воден разделящ кръстопът на древните: реката Еридан, която отнася душите на праведните към Аркадия и острова на светлината Тринакия, и Стикс, която отнася душите на грешниците към мрачния Тартар. Правя една много важна – не ортодоксална, но не и парадоксална – уговорка. „Най-течната“ книга на Гранитски аргонавтично е категоричен отпор срещу „хермафродизма“ на днешното „течно общество“ по израза на полския философ Зигмунт Бауман, общество, белязано от кризата на държавността, кризата на идеологиите, кризата на институциите…
Очаквахме глобализмът да бъде новото Възраждане, новият Век на просвещението. Не стана така. Очаквахме краят на студената война да активира позитивно едно по-свободно и ведро човешко състезание. Не стана така. И се стигна до днешната трагедия в Украйна и напрежението в цял свят. Същият този широко прокламиран многополюсен свят, който практически се развива като МНОГОМИНУСЕН. Прощавайте за чепатия и болезнен неологизъм!
В тази суматоха (не по Радичков!) ценностният компас на Гранитски е повече от ясен. От двата големи извора: на Лета – Забравата, и Мнемозина – Паметта, той естествено „симпатизира“ повече на Мнемозина. Да не забравяме, че древните гърци наричат истината АЛЕТЕЯ – Незабрава. Запазването на паметта е истина, борба за идентичност, борба за ключовите стойности на Аз-а, борба за пълноценна общност (има ли непълноценна?).
Мнемозина е гръцката богиня на паметта. От Зевс тя ражда 9-те музи – покровителки на изкуството. Родословната, сплотяващата памет се поддържа от поетите певци – аедите – служителите, говорителите на Мнемозина и музите. Те възпяват подвизите на героите, предават на поколенията истинските ценности, заради които можеш и трябва да живееш, заради които можеш да загинеш. Гранитски се вписва в тази роля – на аед. Колкото и да е трудна.
Накрая една шеговита, но много сериозна бележка. Да не се бърка хидромитологията при Гранитски с… хидромелиорацията! „Пътят на душите“ не е продукт на етическо и естетическо инженерство, той е път на душата, изповед на автора най-напред пред себе си… Впрочем, както погледът на кариатидата е обърнат навътре.
„Пътят на душите“ е уникален триптих. Освен мистичната поема на Гранитски, книгата съдържа „Хидромитологията“ на Иван Маразов (много хляб, пардон, вода има в нея, но не гола вода:). „Пътят на душите“ включва и „пластическите фантазии“ на художника Владимир Пенев, посветени на Пирифлегетон – огнената река, Ахерон – реката на мъката, Кокит – реката на плача,Стикс – реката на омразата, Лета – реката на забравата, Еридан – небесната река…
Жалко, че бушуващите бесове накърняват златозарието на небесната река. Светът днес е пълен с минусови стратези на свръхпечалбата и свръхдефицит на надеждата, на светлината (нямам предвид само растящите цени на енергоносителите и на тока:). Сънят на разума наистина ражда чудовища – нека за пореден път се поклоним пред провидческия гений на Гоя! „Пътят на душите“ воюва срещу това заспиване. Така пречи на страха да изяжда душата.
Трифон МИТЕВ: Българското знаме трябва да трепне 2-3 пъти в знак на уважение и признание на неговото дело
Иван Гранитски е познат на всички – и в тази зала и извън нея, и в Стара Загора, и в цялата страна. Ако не го познават, хората знаят за него. При него всичко е сплетено – поезия, публицистика, издателска и разпространителска работа. И всичко това е вплетено в едно кълбо като от пламъци. Защото всичко при него освен мисъл е и страст. Знаем добре кой е Захарий Княжевски, знаем за отец Матей Миткалото, за други наши възрожеденци, които представят българския дух в една борба за оцеляване. И аз смея да кажа, че Иван Гранитски не само е продължител на тяхното дело. Но съчетава и много от техните умения, страсти, желания, работа и всеотдайност. Ако днес е в Стара Загора, утре ще бъде по морето, вдругиден някъде из Родопите. И навсякъде става дума за книги, за неговата поезия, за публицистика, за българщината.
Не можем да не кажем няколко думи и за поезията на Иван Гранитски. Тези, които вече са я прочели, знаят, тя има мисъл и извън традиционното мислене, има усещане и извън ежедневните ни усещания, той е прекрачил и в друг свят. Друг свят, в който духовността се издига на пиедестал, в който се е наложило умението да представяш тази духовност и в същото време да се учиш да мислиш критично, да усещаш света правдоподобно и с голяма смелост да представяш действителността.
Не случайно издателството на Иван Гранитски се казва „Захарий Стоянов“. Ако видите публицистиката му, неговото перо се родее с онова на Захарий Стоянов. По същия начин – безкомпромисно, понякаго дори грубо и тежко за 21 век, но то е вярно. Думите му са точни. Опитвал съм някога в неговата публицистика да замествам думи. Да намирал съм думички, всичко става по-мекично, но четивото не става по-добро.
Поздравявам Иван Гранитски и му пожелавам успех. Защото България има нужда от Иван Гранитски, от неговата поезия, от неговата издателска работа. Ако отидете в която и да е книжарница, български класици ще намерите само от издателство „Захарий Стоянов“. Тук-там има някоя лястовичка, но класиците в цялостен обем се представя само от издателството на Иван Гранитски. Българското знаме трябва да трепне 2-3 пъти в знак на уважение и признание на неговото дело.
Любчо ИВАНОВ: Палитрата на творческите му възможности е необятна
За мен е особено приятно, че мога да подкрепя казаното от Станимир Стоянов, от Трифон Митев, от Петър Драгиев, и да изкажа щастието си, че днес съм част от този празник на книгата, във време, когато всички издатели и творци сме изправени пред угрозата да не можем да си издаваме книгите по чисто икономически причини. Радостно е също, че и Йордан Атанасов и Любомир Пировски донесоха днес свои книги, свои рожби, тук.
Смятам, че тази среща е наистина реална, наистина духовна. Искам да продължа малко това, което каза Петър Драгиев, за великолепната поредица на Иван Гранитски с проф. Иван Маразов. Тя не е прецедент в световната литература, дори и в нашата има случаи, когато един творец, един поет, един философ, стъпва на нечие друго произведение, на нечие друго изследване или пък съвместно с друг творец пресъздават класическите мотиви на човешкото мислене. Иван с тази книга показва, че неговата палитра на творчески възможности е необятна. Ако това е една нова степен на ракетата на неговия дух, просто той ни убеждава, че самият е многостепенна ракета на творчеството, на таланта, на любовта към това, което върши.
Благодарим ти, Иване. Ние те смятаме за старозагорец, тук имаш безкрайно много приятели. Тук има хора, които разбират от това, към което се стремиш. Бъди жив и здрав, и дълги години върви напред и нагоре, степен след степен в орбитите на духа!
NBP.bg
