В училище човек може да се размине с една двойка, но в живота ще гладува, ако не работи отговорно, казва още Мирослав МИНЧЕВ, ученик в 11 клас в ППМГ „Гео Милев“ в Стара Загора
Мирослав Минчев е на 16 години. Той е единадесетокласник в Профилираната природоматематическа гимназия „Гео Милев“ в Стара Загора. Преди дни спечели стипендия на Американска фондация за България в раздел „Природни науки“. Тя се дава за високи постижения в областта на природните науки на ученици от цялата страна. Мирослав получава високото признание за втора поредна година.
Съвсем наскоро негово изследване беше публикувано на английски език на първа страница в списание “Обучение по природни науки и върхови технологии“ към издателство „Аз-буки“. Той е и старозагорският представител в Националния отбор по природни науки за IYNT, станал абсолютен шампион през 2021 г.
Мирослав Минчев е носител на награда „Млада Загора“ за 2021 г. в направление „Наука и образование“. Тя му бе присъдена за постигнати призови места в национални олимпиади.
Разговаряме с Мирослав за това откъде идва интересът му към природните науки, какви са плановете му, след като завърши училище, какво го вдъхновява.
– Мирослав, имаш множество награди, отличия от олимпиади и състезания в областта на природните науки. Какво те запали по тях?
– Има причини да ми се отдават природните науки и смятам, че една от тях е свързана със семейството ми. Баща ми е ветеринарен лекар. В момента е преподавател във ветеринарната гимназия в Стара Загора. Точно сега пък, води предмета „Контрол и качество на управление на храни и напитки“, модул за химичен контрол. Някои от тестовете, които правят, представляват голям интерес и за мен.
Освен това, баща ми отглежда пчели – дейност, която също изисква доста научни познания. Вкъщи винаги е имало енциклопедии и учебници по тази тема.
От друга страна, целият род на майка са хора на науката – предимно математици, инженери, програмисти. Леля ми и вуйчо ми са програмисти, а пък баба ми и дядо ми са инженери и работят към Института по роботика към БАН.
Любопитен факт е, че се запалих по природните науки и от сериала „От местопрестъплението: Маями“, който следях и като по-малък. Той провокира интереса ми с работата в криминологичната лаборатория и анализите на убийствата, които се правят там. Тестовете, епруветките и колбите ме впечатляваха, а сега това е и основна част от заниманията ми в лабораторията по химия.
– Ученик си на ППМГ „Гео Милев“, какво те насочи към гимназията?
– В ППМГ съм от 5 клас, след положен изпит. Честно казано, не възнамерявах да започвам там още от 5 клас. Но ми разказаха, че има един много готин, висок преподавател по физика. По време на първия му час, той позволявал учениците да го питат каквото си поискат – както за неговата работа, така и в личен аспект за живота му. Стана ми интересно. И този свободен разговор наистина се случи. Още първия ден в пети клас в гимназията имахме час по „Човекът и природата“ и учителят – Стоян Тодоров, ни остави да му задаваме всякакви въпроси. Той е много вдъхновяващ човек.
В ППМГ започнах да се занимавам повече с математика и информатика. Разбира се, и с химия, но към нея няма голям интерес, тъй като може би учениците я смятат за по-сложна наука.
В гимназията е стандарт, особено за по-малките ученици, да ходят на състезания. Най-важното нещо, което участието в подобни състезания дава, е, разбира се, много добра теоретична основа, но и интуиция върху предмета, по който се състезаваш. А интуицията е от изключително значение. Решаването на олимпийски задачи е полезно, особено ако смяташ да се занимаваш сериозно с научна дейност.
– Кое от досегашните ти отличия смяташ за най-голямо постижение?
– Участието в олимпиади и наградите са инструменти, които използвам, за създаване на тази интуиция за науката, за която говорих, и за създаване на добра подготовка за бъдеща научна кариера. Разбира се, наградите са ценни, но не са нещо, към което се стремя. Даже при получаването на отличието „Млада Загора“ не знаех, че има и парична награда. Това не е било моя цел. Най-важното е, че все още се състезавам. Разбира се, отличията са добра атестация в автобиографията, която помага при кандидатстване в университет.
– Сигурно полагаш много усилия, за да си на ниво. Какво ти коства всичко това?
– Честно казано, не усещам, че се лишавам от нещо. От една страна, умея да съчетавам времето си много добре. Имам много проекти, задачи и училищна работа, които трябва да изпълня. Но от друга страна, имам време да излизам с приятели, да гледам филми, да чета книга. Нормално е да съм имал моменти, когато съм седял до късно през нощта, напрегнати седмици, с класни, със състезания в събота и неделя. Може да е имало известен стрес, но после е много удовлетворяващо. Дори и резултатите да не са най-добрите, които си очаквал, ти си положил усилия, свършил си работа. Цялото отделено време си струва.
– Имаш публикувана статия в списание към издателството „Аз-буки“. На каква тема е тя?
– Темата на проекта беше за цинковане на медни монети и метод за определяне на дебелината на цинковия слой, който се получава вследствие на този процес. Това е задача, която ми бяха дали на турнира на младите естествоизпитатели през миналата година. Ръководителят на отбора реши, че някои от проектите, които бяхме подготвили за турнира, са подходящи и за ученически реферат. Той е редактор на списанието по природни науки и върхови технологии към „Аз-буки“ и ми предложи да напиша статия, в която да опиша експеримента, с теоретичния модел и резултатите. Отне ми 4-5 дни, публикувахме го, статията се получи много добре.
– И семейството, и училището, и състезанията са мотивиращи за теб. Имаш ли вдъхновяващ пример сред наши или световни учени?
– Има един известен учен, индийски математик – Сриниваса Рамануджан. Той прави свои проучвания в началото на 20 век, когато в Индия нито има учебници по математика, нито специални училища, където да обясняват по-добре постиженията в науката. Без представа за математика, твори теореми, създава интересни изрази. Започва да контактува с един математик – Годфри Харолд Харди, професор в Кеймбридж. Първо Харди си мисли, че някой се шегува с него – такива интересни писания от Индия не са очаквани. Но професорът проявява интерес към Рамануджан, кани го в Тринити Колидж в Кеймбридж и започват много сериозна работа по някои от теоремите му. Интересното е, че той не ги доказва, а си ги визуализира по някакъв начин в главата. И двамата започват да работят точно върху това, търсят доказателства. По-късно Рамануджан става професор в Кеймбридж. Но заради предразсъдъци, той трудно се адаптира там. Сриниваса Рамануджан се завръща в Индия, където умира от туберкулоза твърде млад, едва на 32 години. Неговият живот и математически постижения са много вдъхновяващ пример.
– Какво ти предстои – като участия в състезания, а в по-далечен план – какви са мечтите ти, след като завършиш училище?
– В най-близко бъдеще ми предстои турнир на младите физици, започват и националните олимпиади. Насочвам вниманието си и към подготовката за изпити, които трябва да се полагат за прием в университет. Специалността, която ме привлича е в областта на биохимията, или нещо свързано с това, но нямам окончателно решение. Има възможности и в България, но по-скоро ще кандидатствам в чужбина. Най-вече защото там условията за експериментална работа са по-добри. А моята мечта е свързана именно с развитието на научна кариера.
– В началото на 2022 година какво искаш да пожелаеш на твоите връстници. Какви съвети би им дал, за да бъдат по-успешни?
– Аз не мога да давам съвети на младите. Но някои мои връстници, понякога се отдават на лентяйство, и това не е добре. Трябва да се вземат в ръце. Ако в училищна възраст може да си позволиш да се шляеш, то след това трябва да се работи, да имаш вече изградени навици за работа, за следване на срокове. В училище човек може да се размине с една двойка, но в живота ще гладува, ако не работи отговорно. Може би младите трябва да помислят по-целенасочено за бъдещето си, да разберат какви са интересите им, да ги развиват. И да работят в полза на обществото, звучи банално и клиширано, но няма как иначе светът да просперира.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
