Автор: Атанас Пламенов Белчев, VI клас
Клуб „Журналист“ към ЦПЛР – ОДК – Каварна, ръководител: Десислава Якимова
Скоро моят прадядо навърши 90 години. Това беше вълнуващ празник за нашата фамилия. Желязко Динков е жива енциклопедия, винаги е зареден с интересни истории и голяма усмивка. От него съм научил повече, отколкото от учебниците по история. Той пише разкази и стихове, ежедневно е активен в социалните мрежи.
Ати: Дядо, кога и къде си роден?
Дядо Желязко:На 18 февруари през 1934 г. съм роден в с. Лесово, намиращо се на южната граница между Турция и река Тунджа. Днес празнувам 90 годишния си юбилей. Живях в родното си село до 14-годишна възраст и там завърших основното си образование. По старому се нарича трети клас, тогава бяха отделения: I-во, II-ро, III-то, IV-то ислед това става първи, втори и трети клас.
Ати: Какво беше твоето детство?
Дядо Желязко:Моето детство е много различно от вашето. Нямахме футболни топки, сами си измисляхме игри като „Дълго магаре“ и „Гуч“. Родил съм се в една схлупена къщичка. Бяхме общо шест деца и спяхме по земята, защото нямаше легла. Бяхме подредени по големина, като най-малкото дете беше до майка ми, а най-голямото –на края. Майка ни почина доста млада и най-голямата ми сестра иззе част от нейните задълженията, тяполагаше грижи за нас.
Няколко години съм бил овчарче, помагач на дядо ми. Носехме млякото с магарета към мандрата, която беше далече, някъде на около един километър. В нашето село имаше две воденици, където си перяхме дрехите. В момента, на мястото на едната, има изграден еко парк.
Земята в Лесово нее плодородна и след промените през 1944г., след Втората Световна война, последваха трудности с изхранването. Имаше моменти на глад и недостиг на продукти от първа необходимост. Затова моите родители са решили да се изселят от родния си край и да дойдат тук, където Златна Добруджа е прочута със своите богатства и плодородна земя. Това се случи на 24 май 1948г. Заедно с нас се изселиха още 35 семейства и заживяваме в ЦарБорис. Това е старото име на сегашното село Септемврийци.
Аз и още едно момиче останахме да си довършим основното си образование и 20 дни след това дойде да ни прибере нейният брат. Пътувахме с влак до Варна и после там с корабче до Каварна. Тогава имаше корабчета, които превозваха пътници и спираха във Варна,Балчик и Каварна. От Каварна тръгнахме до някъде пеш, а след това с каруца, за да стигнем до с. Септемврийци. Същата година заминах да уча в Земеделската гимназия в Силистра, завърших я през 1952г.
Като дойдохме, заварихме преселците от Северна Добруджа, те вече бяха заели къщите на румънците. През 1940г. изселват румънците от нашата земя, а на тяхно място идват около 70 000 българи от Северна Добруджа. И тъй като нямаше къщи за нас, 35 семейства ни настаниха в едни стари обори, без прозорци, без врати. Добре, че беше лято и някак издържахме едновременно да си построим къщи, правени от чамур. Това е турска дума и означава кал, омесена със слама; такива ни бяха стените. Къщите представляваха две стаи и кюмбе. Това е вградена печка и се пали със слама. През зимата го използвахме както за отопление, така и за приготвяне на хляб. Нямахме електричество и ползвахме газени лампи. Електрифицираха нинякъде към 1950г., приблизително тогава и вода ни прекараха. Дотогава имаше помпа на центъра, която вадеше вода от много дълбоко. Там се нареждахме да чакаме да си напълним вода.
Ати: Кои са най-трудните и най-веселите моменти, които си преживял?
Дядо Желязко:Трудно е да се каже кои са най-трудни, тъй като животът на всички е изпитание, наниз от трудности, сюблимни моменти, но и прекрасни такива. Мога да споделя едни от най-хубавите ми моменти,защото смятам, че те държат и крепят човека до дълбоки старини. Това са раждането на моите деца, които вече са над 60 годишни; когато се задомиха, след това, когато се родиха внуците и правнуците ни. Усещането, че имаш близки, създал си поколение, оставил си диря след себе си-това те кара да чувстваш, че не си живял напразно.
Ати:Спазвал ли си някакви диети, за да стигнеш до тази възраст?
Дядо Желязко:За дълголетието има много научни теории, дори и хипотези какво да ядеш, как да се държиш, но аз смятам, че най-значимо влияние за това има самият ген-той е най-важният за мен. Аз не съм спазвал никакви диети, хапвал съм и пийвал, каквото душата иска. Но има и друго, както споменах по-горе – навремето нямаше толкова богат избор от храни и напитки, както сега, за да може човек да подбира. Тогава сами си произвеждахме храната, но пък беше чиста и натурална, без консерванти и богата на витамини. Както я наричате сега БИО /смее се/.
Ати: Какво обичаш да ядеш и да пиеш?
Дядо Желязко:Никога не съм бил претенциозен към храната. Обичам да си хапвам от всичко, защото храната дава енергия. Като всеки уважаващ себе си българин, аз обичам да пийвам домашна ракийка и винце, когато седна на масата вечер. Но от няколко години реших, че не бива на тази възраст и съм спрял всякакъв алкохол, задоволявам се със сок, водаи компоти. Няма нищо по-ценно от водата. Обичам да пия много вода.
Ати: Как на толкова години все още работиш със компютър?
Дядо Желязко:С компютъра се запознах преди много време, в Септемврийци, когато донесоха един много голям, с огромна кутия. Иначе преди около 10 години най-голямата ми внучка(твоята леля)ми изпрати един стар лаптоп. До тогава всеки ден аз четях вестници, пишех разкази за моето родно село Лесово, дори и песни в стихотворна форма. Но компютърът малко по малко ме „погълна“. Направиха ми профил във Фейсбук и сега каквото ми се ще, го пиша там и така то достига до голяма аудитория. Това е добрата страна натехниката и на Интернет. Използвам го също да чета новините, да пиша коментари, да говоря с внуците.
Ати: Имаш ли хоби?
Дядо Желязко:Хобито ми е шах. Когато бях на 14 години се научих да го играя. Един съученик беше направил фигури от дърво. Бяха доста грубо изработени, но се различаваше кое е цар, кое офицер. Чертаехме на един картон с 64 квадратчета и на тях подреждахме фигурите. Когато се върнах от Силистра започнаха да ме търсят да играем шах, да ходим по състезания, но не бях от най-добрите, въпреки че имах спечелени игри. Сега продължава да ми е страст, но го играя на компютъра. Стават много добри партии. Сърфирането в Интернет и Фейсбук също може да се нарече хоби.
Ати: Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Дядо Желязко:На вашите малки и големи читатели пожелавам да бъдат много здрави, премерени, уравновесени! Да не изгубват себе си и да имат ценности, които да отстояват! Пожелавам им също да намерят перспектива, и да се реализират! И не на последно място, ги съветвам да се движат! Дали пеш до работа, дали да спортуват, но просто да съчетават движението с ангажиментите си! Движението е живот и животът е движение!
Ати:Благодаря ти, дядо! Вярвам, че всеки, който прочете думите ти, ще намери малка частица и ще припознае себе си! Пожелавам ти да посрещнеш следващия юбилей пак така-в силен и здрав дух!И да се похвалиш с още победи в шаха!
