Спътникът, разработен с участие на старозагорски учени, все още обикаля Земята
Граждански клуб ЛИПА в Стара Загора направи предложение за изграждане на монумент „Интеркосмос България 1300“. Преди дни то беше входирано в деловодството на Община Стара Загора. Екипът на Търговско-промишлена палата-Стара Загора е съпричастен с инициативата и също активно работи за осъществяването й, информира за „Национална бизнес поща“ Олег Стоилов, председател на УС на ГК ЛИПА и на УС на ТПП-Стара Загора.
На 7 август 2021 г. се навършват 40 години от изстрелването на спътника „Интеркосмос България 1300“ – едно от най-големите постижения на България, които са свързани с космическите изследвания и технологии. Преди 4 десетилетия събитието е посветено на честванията по случай 1300 години от основаването на българската държава. Базовата обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания на БАН в Стара Загора, с ръководител проф. Митко Гогошев, има основна роля във формирането на идеята, изработване на изследователското оборудване и управлението на програмата. Именно затова от Граждански клуб ЛИПА предлагат в центъра на града да бъде създаден монумент с копието на спътника „Интеркосмос България – 1300“, като символ на космическата слава на Стара Загора.
Копието на спътника, идентично с изстреляния спътник „Интеркосмос България – 1300“, е собственост на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН. Ръководството на института вече е дало пълна подкрепа на идеята и ще предостави копието за изграждането на монумента. Към момента то се съхранява във филиала на ИКИТ към БАН в Стара Загора.
От Граждански клуб ЛИПА предоставят и идейни проекти на монумента. Предлага се за изграждането му да се използват поликарбонатни и акрилни листове, произведени в старозагорската фирма „Панхим“ ООД, които са атрактивен съвременен материал, ползван в градската среда. Идейният проект е разработен от архитекти Пламена и Цветелина Гогошеви – внучки на проф. Митко Гогошев.
Идеята за изграждането на този паметник се роди по време на среща между ГК ЛИПА и Филиала на ИКИТ-БАН Стара Загора. На това събитие директорът на филиала доц. д-р Алексей Стоев и други членове на колектива ни запознаха с историята на Института и с експонатите, които свидетелстват за космическата слава на България и Стара Загора. Тогава видяхме и копието на спътника. Всичко това ни впечатли много. По време на общата ни дискусия се роди и идеята копието на спътника да бъде експонирано за постоянно, на определено място в Стара Загора. Смятаме, че е добре, освен спътникът, да има и подробна информация, включително мултимедийна и с това паметникът да стане и чудесна туристическа атракция. В работната група по реализирането на идеята се включиха синът на Митко Гогошев – Росен Гогошев, а както стана ясно двете внучки на професора – арх. Пламена Гогошева и арх. Цветелина Гогошева, са автори на идейния проект, уточни още Олег Стоилов.
От ГК ЛИПА очакват ръководството на Община Стара Загора и Общинският съвет да подкрепят идеята, да бъде организирана процедурата по изграждане на монумента и избор на подходящо място.
Относно необходимия финансов ресурс за реализацията на проекта – основният елемент на паметника е копието на спътника. С идейния проект на архитектите участвахме в конкурс на старозагорската фирма „Панхим“ – за възможност за приложение на техните конструктивни елементи в градска среда. Ние сме убедени, че дружеството ще осигури конструктивната част на паметника. Всичко това намалява цената за неговото изграждане. Предвидени са и други елементи, но те не са толкова скъпи. Все още не сме ги остойностили, тъй като това ще стане в крайния вид на проекта. Предложили сме идейна форма, не натрапваме нашата визия. Има възможност тя да бъде представена и на обществено обсъждане. Разчитаме на активно участие на цялото гражданство, защото смятаме, че това е нещо позитивно. Особено в тази сложна обстановка. По отношение на финансирането можем да направим и кампания. Смятам, че лесно можем да съберем ресурсите. Надявам се да успеем за годишнината да открием паметника, допълва Олег Стоилов.
Относно мястото, където ще бъде поставен монументът, то ще бъде определено с решение на общинските съветници. Ние също сме мислили в тази посока. Един от вариантите е паметникът да бъде поставен на Аязмото, другият – над подлеза на Регионална библиотека „Захарий Княжевски“. Възможен вариант е той да бъде поставен в парк „Артилерийски“. Новата зала, която ще се изгражда там, е с доста футуристична форма. Смятам, че паметникът ще се впише много добре около нея, допълни Олег Стоилов.
Той поясни още, че спътникът „Интеркосмос България 1300“ все още обикаля Земята, може да се проследи неговата позицията. Предполага се, че ще обикаля още над 500 години. Естествено той не функционира като спътник с научни елементи. Но ни се иска в монумента да покажем място му, което, според нас ще бъде и допълнителна мотивация за младите хора да се заинтересуват от космонавтиката, казва още Олег Стоилов.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Идеята за програмата „България-1300“ е на колектива от български учени К. Серафимов, Д. Мишев, М. Гогошев и И. Кутиев от централната лаборатория за космически изследвания на БАН-(ЦЛКИ), а осъществяването й е в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките по програмата „Интеркосмос“.
„Интеркосмос България 1300“ е изведен на 7.08.1981 г. от руския космодрум „Плесецк“, Архангелска област. Спътникът е с 2 панела слънчеви батерии. Научният комплекс е съставен от 12 уреда, три от тези уреда: спектрометър „Протон 1“, ултравиолетова система „Фотон -1“ и спектрофотометър „ЕМО-5“,са проектирани и с създадени от учените и специалистите от Базова обсерватория към ЦЛКИ-БАН-Стара Загора с участието на старозагорски заводи. Основната задача на програмата е в областта на космическата физика, това е разкриването на механизма на пренос на енергия от Слънцето към Земята във времето и пространството. Комплексът научна апаратура на спътника „ИК-Б-1300“ е предназначен за измервания на йоносферната плазма и високоенергийните потоци заредени частици, постоянни и променливи електрически и магнитни полета, светенето на високите слоеве на атмосферата в ултравиолетовия и видимия диапазон на спектъра на спътника „Интеркосмос-България-1300“, изцяло оборудван с българска научна апаратура за изследвания в областта на космическата физика.
С велоергометри хората „ще изписват“ информация за паметника
С този проект ние предлагаме идеята за изкуството като преживяване, обясняват в проекта си арх. Пламена Гогошева и арх. Цветелина Гогошева. Стара Загора е град с история. Град с традиции в редица дисциплини. Град, постигнал съществени, научни резултати в космическите изследвания, космическата физика. Тази история трябва да се запази, трябва да се покаже на днешното и идното поколение. Старозагорци трябва да се запознаят, да се насладят, да станат част от всичко това и да се гордеят.
За паметника ще се използват поликарбонатни плоскости, за да се получи ограждащ обем. Чрез здравината и устойчивостта и превъзходната термоизолация ще успеем да запазим този изключителен обект от историята ни. Благодарение на качествата на материала, дневната светлина ще бъде контролирана. Чрез предимството от възможността за стопиране на UV лъчите от определен ъгъл и при определена светлина, тези плоскости ще улавят енергията в движенията на природата. Материалът е изключително гъвкав и ще може с точност да се постигне желаният от нас дизайн. При четири от връзките на плоскостите ще има нови индивидуални плоскости, играещи ролята на информационни табла. Буквите ще бъдат изписани с диоди, които ще се захранват и светят само и единствено при намесата на човека в цялата инсталация. Как ще стане това? Чрез инсталиране на велоергометри. Със завъртането на педалите ще се подаде енергия и диодните букви ще се захранят и светнат. В основата на инсталацията ще е част от планетата Земя. Планетата ще свети в реални цветове показващи цялата й прелест. А една малка червена точица ще свети и ще изобразява нашата малка България, гигантска в постиженията и в историята си.
Използвани са текст и снимки от Идеен проект: Монумент „Интеркосмос България 1300“ с използване на поликарбонатните материали на фирма „Панхим“ ООД, изготвен от арх. Пламена Гогошева и арх. Цветелина Гогошева
