Добре сме си свършили работата когато водата тече като даденост и хората не се сещат за нас, казва инж. Румен РАЙКОВ, управител на „ВиК“ ЕООД – Стара Загора
– Инж. Райков, съчетават ли се европейските проекти на „ВиК“ ЕООД-Стара Загора с ремонтите в града?
– Практика ни е да се съобразяваме с общината, както и тя с нас. Правим предварителни планове, които спазваме и поне 5 години след като завърши дадена програма не би трябвало да се разкопава отново. Добре сработени сме, но изпитваме трудности от това, че голяма част от парите си ги даваме именно за подобни моменти, както в Стара Загора, така и в Казанлък. През последната година има такъв момент – общински проекти засягат наши бъдещи проекти, включени по европейски програми, по които ще имаме финансиране. Ние ги осъществяваме предварително, за което няма да получим пари, именно поради тази причина. Засичане има например на част от водопроводи и канализации в района на преминаването над жп линиите, в ЦГЧ, по ул. „Отец Паисий“… В ЦГЧ има много за подмяна – водопроводната инфраструктура не е пипана от 50-60 години. Всеки ден изскачат неща, засега намираме средства да ги покриваме. Ако успеем да заменим подобни участъците с други за средствата, които ни дават, ще бъде прекрасно. Ако не успеем, ще намалим инвестицията.
-Вашите собствени проекти?
-Те са грандиозни, както съм споделял и по-рано. Искаме да подменим всички значими за нас места, които по предварителните изследвания са слаби и с по-големи загуби на вода. Така ще ни паднат още загубите, макар всяка година те да намаляват, което ни дава възможност да работим с по-малко ток и разходи като цяло. След като осъществим проектите, считаме, че ще получим много голям общ ефект, който драстично ще ни намали разхода на еленергия. Преди десетини години
плащахме около 900 000 лв. месечно, сега плащаме под 600 000 лв.
и продължавама да ги намаляме, всеки ден. Това, поне досега, ни даваше възможност да не пипаме цената на водата.
– А ще се случи ли?
– Длъжни сме да съфинансираме европейските средства, които получаваме, на 13-14%. Ако предположим, че ще усвояваме 100 млн. лв, това са 13-14 милиона, които нямаме и трябва да вземем от банка. Работим прекрасно с ЕБВР, тя ни дава отлични условия – 1.5% годишна лихва. Съгласни са да ни дадат парите, но правят проучване и казват – как ще ги върнете, и вероятно ще настояват да увеличим цената на водата. По наши разчети с не повече от десетина стотинки за хиляда литра, т.е. при консумация на 5 куб. м – 50 стотинки повече месечно.
Румен Райков с премиера Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев, на откриването на Пречиствателна станция Стара Загора
– Готови ли сте за европейските проекти и финансирането?
– Напълно готови да започнем процедурата. И можем да го сторим, но МРРБ обяви процедура за прехвърляне на части от обособени територии. При нас такава е община Тополовград, която трябва да бъде прехвърлена към „ВиК“ – Хасково. Това трябва да приключи най-късно до нова година. Тогава имаме право да кандидатстваме за нашия 5-годишен бизнес план, да се появим пред КЕВР за одобрението му с
евентуалното увеличение на цената на водата
свързано с усвояване на пари по европейската програма.
-В момента върху какво сте концентрирани?
-Най-сериозните ни дейности са няколко – едното е водоснабдителна система (ВС) Ягода, която подава вода към Стара Загора. Там са три ВС, вързани в едно – Ягода, Ръжена и Зимница. И трите досега работиха заедно, от няколко месеца успяхме да изключим едната – Зимница, защото подобрихме смукатели, сменихме помпи, вдигнахме дебита на близките кладенци, а изключихме далечните. Това доведе до спад на консумацията ни на ток с 60 000 лв на месец. Освен това в града намерихме близо 60-70 л в сек. загуби, които постепенно премахваме. Започнахме устойчиво да работим с две по-малки помпи, вместо с една голяма. Това веднага даде отражение върху ползването на електричеството при количества вода, които са предостатъчни. С тези мерки имаме излишък на водни количества, с който можем да захраним още почти един град.
Друго – в Раднево, Гълъбово, Мъдрец, също подменихме тръби, помпи, начини на подаване, почистване на кладеници…За първи път от една година не вземаме вода от Сливен и не плащаме на външни фирми. Продължаваме в тази посока.
– Предизвикателството Казанка?
– Казанка за мен е нещо, което сигурно
на всички е ясно откъде се появи
Разглеждал съм документите за геология и хидрогеология, изследвания от преди 30 години – там никога не е имало и помен от уран или нещо подобно. Появи се откакто взеха да се появяват снаряди с обеднен уран, които попадат в повърхностните слоеве и повърхностните водоизточници го влачат. Някой трябва да пита откъде се появи този уран. Това не е сол, някой да я ръси. Отнякъде се появи?! Двата водоизточника са на полигон Змейово.
Сондажите в Казанка са в труднодостъпни места. При затръбяването влизаме в големи каверни – огромни кухини, които пропадат, заедно с всички съоръжения и се налага отново и отново, сега ще го затръбяваме за шести път. Намираме вода с прекрасни качества, всичко е нормално, на около 170-180 м дълбочина, но не можем да я затръбим. Наличният водоизточник беше с идеално количество вода, хората нямаха проблеми, сега, както казват старите хора: без бела-бела. Но ще го направим. На ръба сме да затръбим поне един водоизточник, с около литър в секунда, което е достатъчно.
– Канализацията в Лозенец?
– Обсъждаме я с общината, за кмета Тодоров това е болезнена тема и не се съмнявам, че ще намери пари, защото е много методичен и активно преследва целите си докато ги постигне. Досега всичко, за което сме се разбрали, сме го направили и сме му благодарни. Ние не градим канализации и водопроводи, експлоатационно дружество сме. Проблемът в Лозенец е, че повечето сгради са незаконни, строени без документи и без мощни основи, върху скала. При такъв терен
полагането на тръбите трябва да е след контролиран взрив
който да изчерпи скалната маса, иначе половината къщи ще паднат. Ако копаем с каквато и да е техника, ще отидат години. Това е единственото, което спира направата. За нас също не е добре – като се изсипе дъжд, всичко е пред болницата и запушва нашите водостоци, канализации, отваря ни голяма беля всеки път.
– Най-сериозните цели за „ВиК“- Стара Загора?
– Да не променяме цената на водата, ако може, и да намаляме все повече себестойността на добиването й. В момента Стара Загора има три основни водоизточника – Дунавския водопровод, който докарва около 200-215 л в секунда, Беш бунар – между 50 и 80 л в сек., и ВС Ягода, която може да подава до 1400 л в сек. Като сме гледали римските водопроводи, се вижда докъде е била водата – от 600 до 800 л/сек. Смятаме, че въпреки вероятно многократното увеличение на града, той би трябвало да ползва 600 л, ако нямаме големи загуби. Вървим към тази цифра.
Първи внедрихме водомерите с дистанционно отчитане, премахнахме субективния фактор. Добре сме си свършили работата, когато хората не не сещат за нас, че съществуваме – чешмата им вкъщи тече нормално, с качествена вода, като даденост. Но зад това стоят стотици хора, които работят при нас, за които няма денем, нощем, събота, неделя, за което съм благодарен на всички.
На 1 юли инж. Румен Райков навърши 60 години. За натрупаната мъдрост, любимите занимания хобита и желания на юбиляра, четете ТУК>>
НБП, Дима ТОНЕВА
