Светозар Илчев е роден през 1984 г. в София. Майка му е от Стара Загора и той често гостува в града на липите. Завършил е Втора английска гимназия в столицата, информатика в немския факултет на Техническия университет. Там следването е основно по немски материали, съгласувани с университета в Карлсуе. През последната година на бакалавърското обучение Светозар кандидатства за стипендия за магистърска програма в Германия в Германската служба за междуакадемичен обмен (DAAD). Спечелването й му позволява да концентрира усилията си върху учебния процес, без да се налага да използва свободното от университета време за изкарване на пари. Магистратурата, която избира в Германия, е в университета в Карлсруе, и
включва равни части информатика, икономика и право
След като завършва магистратурата, Светозар започва работа в университета в Карлсруе като асистент. По-късно става докторант в БАН. Преди три години се връща в България, защитава докторантура и в момента е главен асистент.
Любопитен факт е, че бащата на Светозар – Валери, е изграждал
система за управление на бетоновите смеси в Домостроителния комбинат
в Стара Загора. За съжаление, когато отидохме от любопитство да видим какво е останало от него преди няколко години, видяхме само скелети на сгради и няколко бутончета и ключета по пода, обяснява младият учен.
В момента той се занимава с
проектиране на микроконтролери и създаване на необходимия за тях софтуер
Електрониката му е хоби от много време, което съчетава с натрупания информатически опит. През свободното си време спортува, обича да слуша аудио книги, свири на синтезатор, излиза с приятели.
– Светозар, защо се върнахте в България?
– Поради комплексни причини. Германия е социална държава, в която
традиционно се е целяло благоденствие на средната класа
Тъй като в икономиката на държавата доминират големите концерни, средната класа се е формирала основно благодарение на силните синдикати и прокараните тарифни договори. Собствената инициатива работи трудно – малките фирми и предприятия обичайно гравитират около някой от големите концерни. Икономиката се оказва силно затворена и консервативна. Реалистичният и класически избор на един млад специалист в Германия е да намери
добро работно място на добра заплата в някой от големите концерни
някоя от техните фирми подизпълнители или в държавния сектор.
С нарастващото развитие на сектора на услугите, новите форми на заетост и изнасянето на производство и услуги извън Германия през последните 10-20 години, ролята на синдикатите намалява и средната класа, към която се числят и много специалисти с висше образование, се оказва в позиция с намаляващ жизнен стандарт. Освен това,
младите специалисти започват със сравнително ниски стартови заплати
във фирмите в сравнение с по-старите кадри. През времето на моя престой в Германия стартовите заплати в индустрията намаляха с около 20-ина процента и в резултат на това много млади хора започнаха да предпочитат по-спокойната държавна работа в университети, учреждения и др. Висшист в областта на инженерството и информатиката в Германия в момента има
4-5 пъти по-нисък стандарт на живот в сравнение с поколението на родителите си
Това кара и много немски специалисти да търсят препитание в съседна Швейцария, на север или в далечния запад.
Ако сравним с България – допреди няколко години едно средно добро немско работно място в ИТ сектора предлагаше нетна заплата около 2 пъти по-висока в сравнение със София при около два пъти по-високи разходи. От финансова гледна точка престоят в Германия има предимство, но то не е толкова голямо, колкото би било на сравнимо работно място в Швейцария, в северните страни или в САЩ.
Важен фактор в Германия се оказва и хранителният режим
Учудващо трудно е човек да се снабди с добра храна. В големите вериги магазини трябва да се подбира много внимателно какво се купува, а на немските фермерски пазари голяма част от продукцията за нашите хранителни представи е неприятна. Една неочаквана особеност на немския гастрономически живот се оказа, че в почти всички заведения в Германия
сервират само и единствено порции с много голям грамаж
В резултат на това при всяко ядене навън с колеги или приятели преяждах, за да не се налага да връщам вече приготвена и платена храна. Това определено не се отразява добре на здравето.
– Какви са впечатленията Ви от живота в Германия – не като турист?
– Когато на човек му се наложи да живее повече от три месеца в Германия и да работи или учи, започва да се сблъсква с една нова обществена организация, която за туристите остава скрита.
Позитивен пример, който мога да дам, е
организацията на интернет търговията
която е по-добра от тази в България. Повечето стоки се купуват напълно автоматизирано – тоест бързо и без да се налагат последващи уговорки по телефон с продавача. Плащането става с предварителен банков превод.
Друг положителен пример е планирането на повечето публични съоръжения – гари, спортни зали, плувни басейни и др., които са обмислени до най-малки детайли. Освен това, тъй като Германия е
страна, в която е прието младите хора да живеят под наем
законите защитават наемателите, което за млади студенти е предимство.
Още един плюс е, че моловете и магазините – разбира се основно големи вериги, част от които са и на българския пазар, са по-добре заредени в сравнение с българските им филиали.
За съжаление, по време на пребиваването си в Германия забелязах следната особеност – разбира се, това е лично мнение: ако става дума за нещо, което може да се пипне, то обикновено е добре организирано – например, покупко-продажби на стоки, машини, спортни съоръжения и пр. В сектора на услугите обаче, България определено води по точки.
Предполагам за никого не е тайна, че нашият интернет достъп е един от най-добрите не само в сравнение с Германия.
Оптика до дома е нечуван лукс за един немец
който по правило има в дома си класическа телефонна линия, предлагаща ADSL достъп и евентуално коаксиален кабел за кабелна телевизия.
Всички сме чували изявления относно българските майстори. Когато за пръв път влязоха немски майстори в квартирата ми да правят среден по големина ремонт на баня, се сблъсках с немска „уреденост“, която не пожелавам на никого. Ремонтите по правило се плащат от застраховка на къщата и
всяка къща има майстори, които я поддържат
Поради тези причини те не се интересуват от наемателя и неговата заетост и проблеми – ремонтът се прави изцяло по техен график. Ремонт, който 2-3 български майстори биха свършили за около 2-3 дни, завършва след около 3 седмици, съпроводен с много прах и чистене. Цената на час работен труд за един от майсторите е минимум 50 евро – сума, която човек на заплата получава след като се е изкачил по корпоративната стълбица.
– Плюсове и минуси на образованието у нас и в Германия?
– Ако се абстрахираме от очевидния плюс на опознаването на чужда държава,
немският университет предлага на студентите по-голяма свобода
за организиране на следването – може да се избират широк спектър дисциплини от различни области. Друг плюс, най-вече в областта на природните науки, е доброто лабораторно оборудване.
За съжаление, има и много минуси. Най-големият е може би, че немските университети по-скоро изпълняват ролята на сертификационен център, отколкото на обучително звено.
Преподаването е насочено към „средното“ немско ниво
и е свързано със значителна загуба на време под форма на упражнения, семинари, курсови работи, които отнемат значителен времеви ресурс, като същевременно носят малка обучителна стойност. Упражненията често носят бонус към оценката от изпита, което не е за подценяване, тъй като изпитите нерядко са лошо съставени – силно ограничени по време, с въпроси извън преподавания материал, задачи, които изискват значително повече време за решаване от даденото… Висшето образование в България в областта на компютърните науки е на добро ниво, сравнено с Германия, и с много приемливо съотношение между придобити знания и отделено време.
– Занимавате се активно със спорт…
– За човек, който прекарва много време на бюро зад компютър, спортът се оказва важна отмора.
Сега играя бадминтон и плувам
В Германия активно карах и ролери – нещо като официален градски спорт в Карлсруе. Отвреме навреме играя тенис на маса, шах и шест месеца стрелях с лък.
Спортовете, в които има човешки противник, правят човек по-устойчив в критични моменти и го научават да приема недостатъците на другите. Спортовете, в които няма противник, носят успокоение и развиват волята, постоянството и самодисциплината.
НБП, Радослава РАШЕВА
