Постоянството и отдадеността се отплащат с времето. Във волейбола се иска сърце и душа, за да успееш. Точно с такъв млад човек ще ви запознаем в това интервю.
Денислав Бърдаров, само на 20 години, вече е поел по стръмните пътеки на професионалния волейбол. Юношата на „Левски“, развил таланта си в редиците на „Монтана“, отскоро играе за турския „ИББ“. В последните срещи, които изигра с отбора на „Монтана“ за Ефбер Супер Волей, Денис демонстрира качествена игра и даде заявка за развитие на всички качества, които притежава като състезател. Младият волейболист изненада голяма част от феновете с впечатляващата си игра. В мач срещу труден противник в лицето на пазарджишкия „Хебър“, той смая играчи и публика. Именно Денис приключи и последната среща за полусезона между отборите на „Черно море“ и „Монтана“ с два поредни аса.
За NBP.bg той споделя за придобития си досегашен опит, предизвикателствата, пред които се изправя, и целите за бъдещето.
– Денис, ще се представиш ли на читателите ни?
– Казвам се Денислав Бърдаров и съм на 20 години. Тренирам волейбол от ранна детска възраст, започнах на 7 години. Вече 5 години се занимавам професионално и играя за волейболен клуб „ИББ“ (Истанбул).
– Ти си юноша на „Левски“, но от сезон 22/23 до средата на този сезон игра за отбора на „Монтана“. Как ти се отрази смяната на отборите и какво успя да научиш и развиеш с тима на „Монтана“?
– Със сигурност смяната беше положителна. Това, което научих в „Монтана“ всъщност бяха първите ми крачки към мъжкия волейбол, който много се различава от юношеския. Има много различия, например тактиката на играта, съотборниците, с които играеш. В мъжката „гарнитура“ има по-обиграни състезатели, от които да черпиш опит. Те могат да ти помагат на игрището и извън него, ако имаш проблем. Заради този опит, който усвоих от по-опитните състезатели, израснах повече.
– Кой твой съотборник беше твоя опора в отбора?
– За първата ми година в „Монтана“, може би, най на сърце ми е Ради Попов, защото играе на моята позиция и ми помагаше доста. Димитър Калчев също ми беше подкрепа на игрището. Извън игрището, освен тях двамата, бразилецът Бруно Рубо, полякът Кристиан Валчак и либерото Георги Митов бяха много близки до мен.
– Тази година през месец юли взе участие и в Националния отбор за мъже под 21 години за квалификациите за Европейското първенство през 2024 година. Ще ни разкажеш ли малко повече за този момент?
– Повикаха ме на лагера и започнахме подготовка. Готвихме се за Световно първенство, след което ни предстоеше Европейската квалификация. Подготовката вървеше много добре, но около три седмици преди Световното първенство, стъпих накриво. След мнения от много лекари, се разбра, че имам хрущялен дефект, който е от външната част на глезена ми, при което малко парченце хрущял се отчупва и това създава проблеми. Те искаха да ме оперират и така стана ясно, че няма да мога да взема участие в Световното първенство. За сметка на това, минах без операция и благодарение на кондиционния треньор Серафим Лазов се възстанових успешно за сезона, който предстоеше.
– Разкажи ни за впечатляващия мач, който отборът на „Монтана“ изигра срещу „Хебър“. Тогава „тигрите“ ви водеха с 0:2, но успяхте да се преборите и се наложихте с 3:2. В този мач, ти изигра ключова роля за победата и заслужено стана MVP. Какво е чувството да си оценен за „Най-полезен играч“ в толкова важна среща?
– Със сигурност мачът беше изключително важен. Чувството е уникално. Просто не може да се опише с думи. Радвам се, че допринесох за победата на отбора ми. Емоцията да играеш срещу толкова голям треньор в лицето на Алберто Джулиани, който е наставник на „Хебър“, е феноменална.
– Преди дни „Монтана“ обяви, че до края на сезона ще се състезаваш за турския отбор „ИББ“ (Истанбул). Какви цели възнамеряваш да преследваш с новия си отбор?
– Аз винаги гледам да сме по-напред в класирането. Сега целта ни е да влезем в плейофа, но засега още нищо не се знае. Направихме един мач с отбора на „ИББ“. Нивото на другите отбори още не ми е много ясно, като цяло ще се борим да се качим в Ефелер лигата за догодина. Ако успеем да изпълним тази цел и влезем в лигата, със сигурност моите намерения ще са да остана тук.
– Ти вече си в Турция и дори имаш изигран мач с истанбулския отбор. Какви са първите ти впечатления от новото място и различната обстановка?
– В началото, преди да пристигна в Истанбул, бях доста притеснен. Беше ново предизвикателство, което трябваше да предприема. Посрещането беше наистина уникално. Чакаха ме на летището, след което ме закараха в базата. Тя е затворен комплекс само за клуба, в който има всичко нужно. Разполагат с болница на клуба, физиотерапевти, масажисти и СПА център. Залата и фитнесът са на едно място, условията тук са прекрасни. Смятам, че клубът предлага наистина добри условия за развитие на млади състезатели, защото това е и техният цялостен план. Ние сме доста млад и амбициозен отбор. За мен в момента е най-важно да играя повече мачове.
– През какви трудности се изправяш като млад човек, който за пръв път играе за чуждестранен отбор?
– Със сигурност има трудности. Далеч си от близките си и хората, които те подкрепят. Нямаш възможността, след като изиграеш мача, да се прибереш при близките си и да споделиш преживяното, както в България. Всичко трябва да се случва виртуално. Това е нещото, което е най-трудно.
– Би ли се върнал да играеш в България, при наличие на възможност за професионално развитие, или искаш да попътуваш и да играеш за различни държави?
– По принцип, когато човек излезе от България, е хубаво да не се връща до една възраст, в която вече е направил хубава кариера. Имаме такива примери – Тодор Алексиев и Теодор Тодоров, които са направили страхотни кариери и се връщат в родината си, за да доиграят оставащите години от волейболната си кариера. Лично аз искам да продължа в чужбина. Но ако ми предложат хубави условия, може да се върна и в България. Нищо не се знае.
Пожелаваме успех на Денис в новия му отбор!
NBP.bg, Йоана ПОПОВА
