„В началото бе Словото“!

Българското слово е нашата ценност. На словото дължим всичко: запазването на род и вяра, идентифицирането ни като българи в цивилизацията. То е нашият отечествен знак.
„Езикът ни е много хубав и много по-съвършен, отколкото предполагаме; но бедата е, че той се знае твърде зле от голяма част на образованото общество.“ (Кирил Христов)
Българското слово има хубави и изразителни думи, които показват богатството на народните говори. Словото различава един народ от останалите. То е мост между поколенията и връзка между миналото и настоящето. То е нашето бъдеще…
Част от днешните българи подценяват родния език. Било, защото не го познават, било защото го омаловажават. Следват модното, забравяйки корените си. Това означава, че в бъдещето езикът ще бъде пренебрегнат и отхвърлен, а това е предателство спрямо „всичко мило нам и родно“. Днес речта на младите е изпълнена с много чуждици, които загрозяват свещеното българско слово.
Преди всеки празник на Светите братя Кирил и Методий си задаваме въпросите: „Защо езикът е свещен?“ и „Каква е мисията на съвременния българин за опазването му?“.
Отговорът зависи от нас! Ние сме неговите наследници и пазители!
Преслава ГОСПОДИНОВА, 7 „а“ клас, II ОУ „П. Р. Славейков“-Стара Загора
11 май – празникът-крепител на един народ

Още в първите ни опити за изучаване на българската история присъства едно изречение, което чуваме от нашите учители: Българската нация се е съхранила във времената на петвековното османско владичество благодарение на своите език, традиции и култура. Доказателство за тези думи е именно 11 май – денят, в който църквата почита делото на Светите братя Кирил и Методий, първият български всенароден празник.
11 май е своеобразен празник-протест, чрез който българите заявяват своята идентичност в пределите на Османската империя и акцентират върху съществуването си като отделен народ. През 1867 г. обаче, празникът става политизиран, тъй като един млад учител в Калофер произнася реч, която е силно революционна и в по-малка степен подчинена на обичайната патетика. Този учител е Христо Ботев. Тогава е едва на 20 години. Налага му се да прочете тържествена реч за Деня на светите братя, за да замести баща си Ботьо Петков, който е болен. Още тогава бъдещият поет и революционер се осланя на силата на словото и то в деня на словото (без), за да изрази вижданията си. За това, че трябва да обърнем поглед към действителността и към днешното значение на празника, който представлява честване и на един славянски, братски, равноправен и свободен съюз.
На този ден в цялата страна паметници и икони на Св. св. Кирил и Методий се обагрят от цветята. Те са символ на нашата признателност към просвещението и словото. Слово, което ни издига в европейския свят, превръща ни в пълноправен и горд народ, и успява да ни съхрани в най-тъмните мигове на националната история.
Ивайла ИВАНОВА, 6 „б“ клас, II ОУ „П. Р. Славейков“-Стара Загора
Нестинари на словото

Делото на Светите братя Кирил и Методий оприличавам на ходене по жарава от нагорещените въглени на творчеството, създаването, борбата за утвърждаване на нова азбука във време на строги постулати и триезичие. Да вникнеш в душата на един народ и да създадеш букви, които чертаят история -аз, буки, веди, глаголи – това е истинско, всеотдайно нестинарство, изгаряне докрай върху жаравата на святото дело.
За солунските първоучители са написани стотици страници, които представят двама високоерудирани мъже, получили образование в най-реномираните за своето време учебни заведения и доказали таланта си в многобройните полемики с изтъкнати и прочути опоненти. С любов и внимание Кирил и Методий проучват и опознават из основи славянското слово, традициите и живота на славяните. Създават славянската писменост за много кратко време, като получават вдъхновение от самия Бог. За сравнение, гръцкият език, който тогава е смятан за свещен, е създаден в течение на много години и от много хора.
Хронологията на трите мисии на светите братя, за да утвърдят новата азбука, обхваща 16 години: 851 – 867. Това са Сарацинската, Хазарската и Моравската мисии. Години, които показват, че Кирил и Методий превръщат в смисъл на своя живот да променят духовната карта на Европа – велико, епохално дело. Латинското духовенство в онези векове е изтъквало, че Бог може да се слави само на 3 „свещени“ езика – гръцки, латински и еврейски. Само на тях можело да се пишат книги и да се извършват църковни богослужения. Появата на славянската писменост точно в религиозния център на Европа е равносилна на революция. Кулминация на дейността на братята Кирил и Методий е съборът във Венеция, на който ораторското майсторство на Кирил смайва опонентите му и ги оставя без аргументи:
„Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае?“
В онези времена кой би се осмелил да каже, че Бог е безсилен и завистлив?
В българското училище се полагат много усилия още от първи клас всяко „азбукарче“ да опознае отлично делото на Светите братя, да осъзнае целия труд за налагане на славянската писменост. В същото време не може да не си зададем тревожен въпрос от нашето съвремие – безогледното нахлуване на чуждици, пренебрежителното отношение към родния език, небрежното изписване на буквите. Кой с лека ръка захвърли родния ни език, за да се впише в новото „амплоа“? Кой окичи витрините ни с надписи, които нищо не говорят?
В навечерието на 24 май нека да се опитаме да изровим живи въглени от пепелта на нашата идентичност и да не забравяме колко топла и сладка е българската реч.
Нека изтрием от витрините си думата „бутик“, нека си признаем, че не сме нито „хай“, нито „лайф“, а горди следовници на славянските първоучители!
Дея СТОЕВА, 7 „в“ клас , II ОУ „П. Р. Славейков“
Във втория мастер клас по проект Младите в атака от Второ основно училище П. Р. Славейков, участваха: Никол Добарова, 5 В, Мария Господинова, 5 В, Ивайла Иванова, 6 Б, Станислав Милчев, 6 Г, Преслава Господинова, 7А, Дея Стоева, 7 В, Борислав Орлов, 7Д.
Защо се ползва масово руската версия на кирилицата в България?

По случай 24 май, пишейки поздравителни картички и съобщения на близки в интернет чатовете, знае ли българинът, че използва т. нар. руска кирилица? Обикновено разликите трудно се забелязват, но за дизайнерите и за художниците разликата е голяма. Призивите им за въвеждане на стандарт за българската форма най-накрая бяха чути от министъра на електронното управление Божидар Божанов, който обяви своята инициатива за стандартизиране на родната кирилица в сайтовете на държавната администрация. „Целта ни е да запазим българската идентичност в един глобален свят“.
Кирилицата е преминала множество изменения през десетвековното си съществуване, но най-разпространена е руската й разновидност, която ползваме и в България. Нейното име остава еднакво за всичките й национални варианти при държавите, които я използват. Според Кирил Златков – един от дизайнерите, работещи над проекта на Божанов – често използваните понятия като „руска“ и „българска“ кирилица са неточни, като по-правилно е да се говори за форми на кирилицата. По негови думи, когато става въпрос за разликите между двете форми, не може да се говори за превъзходство на едната над другата. Според Златков, българската форма е по-благоприятна за българския читател по две причини. Едната е свързана с четивността и динамичния й ритъм, който следва логиката на ръкописното й изписване. Изборът на българската форма, според дизайнерът, е основан и на идентичността й, която ни различава от всички други народи, използващи кирилицата. Тази идентичност черпи и от наследството на Ренесанса и на хуманистичните идеи, вдъхновили българската форма.
Авторски екип: Магдалена МИТЕВА, Зефира СТОЯНОВА, Радослав БАЛКАНСКИ, Мален ТОДОРОВ, Мариян ФАКИРОВ, Никола НАНЕВ – ученици от VIII „а“ клас, ППМГ „Гео Милев“, Стара Загора