Свилена Тенева е родена в Стара Загора през 1987 г. Завършва художествената гимназия за изящни изкуства „Цанко Лавренов“ в Пловдив, със специалност „Графика“. А след това – Националната художествена академия в София, със специалност „Плакат“. Животът си тръгна в своята посока, без да ме пита накъде искам да поема. Работих известно време неща, които нямат общо с изкуството. Но по-късно открих работа, на която съм и до ден днешен, и тя е свързана с рисуването – правя дигитални илюстрации и анимации за игри, обяснява Свилена.
Преди дни тя бе отличена с първа награда от Националната Януарска Младежка художествена изложба, която бе експонирана в изложбена зала „Байер“. Изложбата се организира за 23-та поредна година от фондация „Пламък-Стара Загора“, Представителството на Съюза на българските художници в Стара Загора, с подкрепата на Община Стара Загора, фондация „Постижения“, Дружеството за разпространение на знания, и с изключителното медийно партньорство на „Национална бизнес поща“.
Наградата е признание за мен. Изключително съм благодарна и съм много щастлива, че моята работата е оценена.
За мен призът от Стара Загора означава много и е стимул да продължавам да рисувам
Моите сърдечни благодарности към организаторите на изложбата, казва за „Празнична поща“ Свилена. В изложбата тя е отличена за своята картина „Буден“. Мислила съм си за много неща, когато съм я рисувала. Може би няма нужда да търсим скрита философия. Но тя олицетворява смисъла на това, че всеки човек носи светлината, носи знанието, носи доброто в себе си. Понякога не го вижда, защото наоколо е мрак. Но когато успее да прогледне и да види собственото си богатство, тогава може да се каже, че той е буден, обяснява 33-годишната художничка.
Пътят на Свилена към изкуството е последователен и закономерен. Баща й Слави Тенев е известен старозагорски художник, по-голямата й сестра също се занимава с рисуване. Откакто се помня животът ми е бил изцяло свързан с изкуството, израснала съм в такава среда, по галерии, по изложби. Винаги съм знаела, че това е нещото, с което ще се занимавам. Съвсем естествено съм вървяла в тази посока и до ден днешен продължавам да я следвам, казва Свилена.
Но, освен палитрата, нейна страст е и музиката. Всичко започва от гимназията, където тя често свири на китара, в приятелска среда. По-късно, когато бях студентка, нещата в тази сфера станаха по-сериозни. Оказа се, че моят интерес към музиката е нещо по-голямо, отколкото съм си мислила. Тя дори беше завзела цялото пространство и време в един период от живота ми. Доста години имах концерти, с наситена програма.
А през 2018 г. издадох албум с моя авторска музика
обяснява талантливата млада дама. Свилена не отрича, че любовта към музиката продължава, не е отшумяла. Но в момента рисуването е на преден план за нея. И музиката, и рисуването изискват отдаване и доста енергия, много е трудно да се съчетават и двете, ако човек иска да даде максимума от себе си, казва Свилена.
Какво я вдъхновява за творчество? За мен е предизвикателство да разсъждавам и разкривам тънката граница между реалната среда и въображението, между миналото и бъдещето. Стилът ми е повлиян от т. нар. Steampunk, който не е особено популярен в България, наричат го и ретро футуризъм. Магическият реализъм, сюрреализмът, Steampunk изкуството са жанрове, които ме вдъхновяват и провокират да измислям нови неща, казва художничката.
Въпреки че от 20 години не живее в Стара Загора, градът и до днес заема голяма част от творческите й идеали. Това е място, което поне за мен, носи огромен културен заряд и дух. Винаги е било така и съм много съм горда, че съм родена в Стара Загора. Всички старозагорци трябва да се гордеят със Стара Загора, да я пазят. И да участват в културния живот на града, който винаги е бил много активен, да се възползват от всички прекрасни културни събития, които Стара Загора им предоставя, казва Свилена. Самата тя две години по ред участва в Есенния салон на художниците в Стара Загора. За мен е радост и
чест, че мога да споделя художествено пространство като зала „Байер“ с най-изявените старозагорски творци
Възнамерявам да участвам и занапред, категорична е 33-годишната старозагорка.
Защо за един млад човек е важен досегът с изкуството, защо е важно подрастващото поколение да получава все повече възможности за среща с него? Според мен, най-висшата цел на изкуството е да възпитава любов между хората, любов към красотата, да възпитава естетика… Важно е изкуството да присъства в живота на човека, независимо от формите му. То е едно от най-големите богатства, с които човечеството разполага, съхранява духа, позволява ти да видиш света не само такъв, какъвто го познаваш. А това за младите хора е изключително ценно, смята Свилена.
Тя е категорична, че никога не е имала желание да живее извън България. Аз не само че съм останала тук, а никога не съм заминавала, не съм си тръгвала и никога не съм искала. Била съм на места, които са ми харесвали, виждала съм неща, които са ме впечатлявали, но
не мога да си представя да не живея в България
Трябват кураж и вяра, че ако си усърден, целенасочен, можеш да се развиваш и да успееш навсякъде. Аз вярвам в това, казва художничката.
За мен 3 март е специален празник. Не го отбелязвам, присъствайки на определено събитие. Но, както за всеки българин, така и за мен този ден е специален. Ден, в който се замислям как и какво бих могла да направя, че животът тук да стане малко по-добър и малко по-красив, допълва още Свилена.
А какво й предстои? Разбира се, сигурна е възможността тя да се върне и към музиката. Но в момента работи по свои проекти в областта на живописта. Стремежът й е да участва в общи изложби, а мечтата й – да направи самостоятелна изложба. Обмислям го от доста време. Смятам, че когато човек е целенасочен, с добри и чисти намерения, има реален шанс да постигне мечтите си, казва още Свилена Тенева.
И въпреки че живеем във времена, когато нищо не е сигурно, едно е ясно –
първата предстояща творческа среща със Свилена в Стара Загора ще бъде през октомври
Освен участието в Есенния художествен салон, тя споделя, че не пропуска да се върне в родната Стара Загора всяка година за празника на града – 5 октомври.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
