С обнародването на Закона за защита на нацията през януари 1941 г. българските евреи са обявени за врагове на държавата. Предвидени са редица мерки срещу тях – конфискация на имуществото им, изселване в провинцията, изпращане на голяма част от мъжете в трудови лагери.
Българската православна църква е сред първите, които се обявяват срещу репресиите над евреите в страната. Позицията й по еврейския въпрос се основава на хуманни, морални, патриотични и конституционни мотиви. Изхождайки от християнското учение за ценността на човешкия живот, църквата надига глас за уважение и любов към всяка една човешка личност.
Видински митрополит Неофит, наместник-председател на Светия Синод в периода 1930-1944 г., полага много усилия за изработване на единна позиция на църквата по отношение на българските евреи. Още през есента на 1933 г. той отправя апел към гражданите на Видин за защита на евреите от антисемитски прояви. В него духовният пастир с основание пита: „…кога, прочее, съгражданите евреи са били отечествопредатели и гробокопатели – тогава ли, когато наравно с всички жители на страната понасяха безропотно ужасите на войните и лишенията на живота или тогава, когато, след като изпълниха най-честно и доблестно дългът си към отечеството, там се отказва най-свещеното право на живота и покровителство на законите на страната.“
Още докато се обсъжда проектът на Закона за защита на нацията е свикано заседание на Светия Синод, което се провежда на 14 и 15 ноември 1940 г. в Синодалната палата в София. Официалното становище на синода е: „…всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на отговорните фактори, че тоя законопроект и в някои от останалите си постановления против евреите-израилтяни съдържа някои разпоредби, които не ще могат да се смятат за справедливи и полезни за защита на нацията…“. В тази връзка митрополит Неофит изпраща писмо до министър-председателя и председателя на Народното събрание за смекчаване на предвидените в закона мерки срещу евреите.
По решение на Светия синод митрополитите Неофит Видински, Кирил Пловдивски и Софроний Търновски посещават цар Борис III и протестират срещу решението за депортиране на български евреи в Германия. Те водят близо двучасов разговор в двореца, в който излагат становището на Българската православна църква.
Светият Синод взема решение за приемане на евреи в лоното на православната църква и за разрешаване на смесени бракове. Всичко това се прави с ясното съзнание, че „покръстването“ на желаещите е фиктивно, но то ще облекчи до голяма степен положението на преследваните наши сънародници. Държавните власти не приемат това решение и отказват да признаят кръщелните свидетелства на новопокръстените. Дядо Неофит протестира пред министър-председателя Богдан Филов.През октомври 1942 г. той му изпраща и писмо с искане да бъдат защитени човешките права на християните от еврейски произход, да им се разреши „да не носят знака на юдейството, който е несъвместим с тяхното християнско вероизповедание“.
През април 1943 г. Светият Синод протестира срещу действията на правителството за изселване на евреи от различни градове на страната и изпращането им в трудови лагери.
Заради смелите му действия в защита на българските евреи е предложено Видинският митрополит Неофит да бъде удостоен с почетното звание „Праведник на народите от света“ .
НБП, Райна АНТОНОВА
Регионален исторически музей – Стара Загора
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Митрополит Неофит Видински напълно покрива образа на народен будител
Митрополит Неофит събужда желанието у хората да даряват
Митрополит Неофит Видински оставя незаличими следи
Почитаме 150-годишнината на митрополит Неофит Видински
150-годишнината на митрополит Неофит Видински честват с изложба в родния му град Гълъбово
Дължим висока почит на дядо Неофит и в родния му край
Свещеноиконом Йордан ВАСИЛЕВ: Митрополит Неофит има водеща роля в спасяването на българските евреи