Видински Митрополит Неофит (в мире Никола Караабов) живее до 103 години и служи в църковното си поприще: 62 години като архиерей на светата ни Църква, 57 години като Видински митрополит и 14 години като наместник-председател на Св. Синод
Видински митрополит Неофит със свои роднини, Клисурски манастир, 1940 г., ДА-Видин, ф.553К
Видински Митрополит Неофит (в мире Никола Караабов) оставя незаличими следи в живота, устройството и развитието на Българската православна църква.
В църковното си поприще той служи 62 години като архиерей на светата ни Църква, 57 години като Видински митрополит и 14 години като наместник-председател на Св. Синод, като през цялото това време работи за доброто и благоденствието на Църквата и своето паство.
Роден в началото на юли 1868 г. в с. Кум-Дуванджий (дн. гр. Гълъбово), Старозагорско. Първоначално и класно образование получава в родното си село. Завършвайки втори клас, през 1884 г. е назначен за писар при селската община, като същевременно е и певец при местната църква.
Воден от силното желание да посвети живота си в служение на Бога и Църквата, на 11 януари 1889 г. Караабов е ръкоположен в дяконски чин, а на следващия ден и за йерей. Назначен е за енорийски свещеник на селата Брод и Златица в Търново-Сейменска (дн. Симеоновград) духовна околия. През 1890 г. отец Никола овдовява, но въпреки това неуморно продължава да обгрижва своята енория.
С помощта на управляващия тогава Старозагорска епархия, архимандрит Максим (по-късно Пловдивски митрополит), свещеник Никола Караабов заминава за Цариград, където от 1892 г. е приет в Цариградската духовна семинария. Препоръчан от новоизбрания Старозагорски митрополит Методий, през 1894 г. заминава за Русия, където продължава обучението си в Петербургската духовна семинария със стипендия, отпусната от Св. Синод на Руската православна църква. Завършва курса на семинарията през май 1896 г. и продължава обучението си в Петербургската духовна академия. Дипломира се с отличие през 1900 г.
След завръщането си в България от месец юли 1900 г. до месец юни 1902 г. изпълнява длъжността протосингел на Сливенската св. митрополия, а в периода юни 1902-май 1905 г. е протосингел и на Видинската св. митрополия.
На 15 февруари 1904 г. Никола Караабов приема монашество с името Неофит, а на 28 март същата година по решение на Св. Синод е удостоен с архимандритско достойнство. На 1 май 1905 г. е назначен за протосингел на Св. Синод, а от 1 август 1906 г. е ректор на Софийската духовна семинария, какъвто остава до 1912 г. На 21 юни 1909 г. по решение на Св. Синод архимандрит Неофит е възведен в епископски сан с титлата Велички.
През месец юли 1912 г. екзарх Йосиф го назначава за духовен инспектор при Екзархията в Цариград, възлагайки му задачата да обиколи българските епархии на територията на Турция, останали без канонични архиереи, и да установи социалното и духовно състояние на народа в тях.
След Балканската война през 1913 г. епископ Неофит се завръща заедно с Екзарх Йосиф в София, където поема редактирането на „Църковен вестник“.
На 12 октомври 1914 г. е избран за Видински митрополит, а на 26 октомври същата година е и канонически утвърден от Св. Синод за такъв. Митрополит Неофит полага началото на оргинизираната благотворителна и църковнопросветна мисия на Православната църква в епархията. Учредява Православно-добротворно братство при митрополитския храм „Св. Николай“. На 2 юни 1927 г. освещава новата сграда на сиропиталището в града, което е изцяло на издръжка на Видинската митрополия и братството. Поддържа и набира средства за фонд „Просвета и народно добротворство“. През 1933 г. започва изграждането на Дом за християнска просвета и благотворителност.
През 1935 година Неофит Видински прави огромно лично дарение за просветни и благотворителни цели – 1 105 340 лева, пари, спестени от държавната издръжка. С дарените на Синода 605 340 лева се учредява фонд, предназначен „да подпомага подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия“. В памет на починалите му съпруга и син през същата 1935 г. подарява на Епархийския духовен съвет ценни книжа с номинална стойност 500 хиляди лева, с които да бъде учреден фонд „Желязка презвитера и син Желязко“, чиито приходи се дават на Видинското женско благотворително дружество „Развитие“ за благотворителни цели. През 1940 г. построява сграда, оборудвана по европейски образец, за дневен детски дом за отглеждане на деца от три до седемгодишна възраст.
По време на своето служение като епархийски архиерей дядо Неофит е изключително приветлив и внимателен към всички архипастир. Той е автор на множество сборници с проповеди и духовно-нравствена поучителна литература. От 1921 до 1971 г. е постоянен член на Св. Синод, а от 1930 до 1944 г. е и негов наместник-председател.
След влизането на България във Втората световна война митрополитът активно работи за опазване живота на еврейското население. Преживява преследванията и Народния съд след 9 септември 1944 г., изземването на имоти и правомощия от БПЦ.
Предава Богу дух на 26 февруари 1971 г. в град Видин, достигайки библейската възраст от 103 години. Погребан е в митрополитския двор в град Видин.
НБП
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Митрополит Неофит Видински напълно покрива образа на народен будител
Митрополит Неофит в защита на българските евреи
Митрополит Неофит събужда желанието у хората да даряват
Почитаме 150-годишнината на митрополит Неофит Видински
150-годишнината на митрополит Неофит Видински честват с изложба в родния му град Гълъбово
Дължим висока почит на дядо Неофит и в родния му край
Свещеноиконом Йордан ВАСИЛЕВ: Митрополит Неофит има водеща роля в спасяването на българските евреи
Митрополит Неофит Видински да стане „Праведник на света“
